OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Несебърските фронтоваци честват 17 юни, а не 9 май

    С полагане на венци на паметната плоча на антифашистите, която се намира в близост до читалище „Яна Лъскова – 1905“ в Стария град,  община Несебър отбелязва  Деня на Европа и победата над хитлерофашизма” на 9 май.                                                                                                                 Но защо на 9 май, а не на 17 юни 1945? Защото 9 май !?. е бил на 17 юни.

5- 626Под командването на генерал Владимир Стойчев нашите войници достигат най-далечния рубеж на българската войска през 1945 г.-австрийските Алпи и на 8 май генералът подписва споразумение за демаркация с командващия Осма британска армия генерал Кейтли.Тогава на 9 май е подробност от Деня на победата, така че той се чества на 17 юни.                                                                                                                                                         Войници от Първа българска армия, в чиито състав сражават и несебърски фронтоваци, при завръщането си от победата във Втората световна война се строяват  за посрещането на 17 юни пред генерал Стойчев на  храма „Св.Александър Невски”.

 

Несебърските фронтоваци в Отечествената война 1944/1945 г. са от: Паницово-12, Раковсково-4, Козница-4, Обзор-68, Кошарица-40, Свети Влас-24, Баня- 34, Емона-2, Тънково-12, Гюльовца-37, Равда 22, Оризаре-46, Несебър-85 – общо 390.

Загиналите /по азбучен ред/ са  26: Борис Димитров Арабаджиев  /16.02.1915- 09.03.1945/ от Емона,Вангел Иванов Ташев  /15.03.1921-07.03.1945/ от Несебър,Георги Стойков Мешков /Мишинов/ от Раковсково, Димитър Великов Георгиев /1921-17.04.1945/ от Оризаре, Димитър Георгиев Димов /12.03.1922-09.03.1945/ от Баня,                 Димитър Костов  Демерджиев /28.10.1923-03.11.1944/ от Баня, Желязко Кръстев Калудов от Козница, Иван Райков Хаджиев /20.05.1924-18.04.1945/ от Обзор,Кирил Желязков Георгиев /24.05.1922-10.03.1945/ от Гюльовца,Киряк Петров Георгиев /09.09.1923-09.101944/ от Гюльовца, Лазар Иванов Чемидов  /26.06.1908-05.05.1945/ от Равда, Любчо Иванов Златев от Паницово, Минчо Николов Мамулов  /05.09.1921-19.12.1944/ от Оризаре, Неделчо Наумов Атанасов от Козница,Панайот Велков Георгиев от Оризаре, Панайот Петков Стоянов /27.08.1915-14.04.1945/ от Тънково,                                                                                          Петко Георгиев Петков от Козница, Слави Стойков Кръстев /Славов/ /25.08.1919-26.12.1944/ от Кошарица, Тодор Андонов Козаров /05.02.1923-22.12.1944/от Свети Влас,Тодор Димитров Камиларов / 1921-22.12.1944/ от Кошарица,Тодор Илчев Атанасов  /20.09.1920- 21.04.1945/ от Обзор,Тодоров /25.10.1915-10.03.1945/ от Тънково,Тома Георгиев Томов /1919-1945/ от Обзор, Христо Ставрев Манолов от Обзор,Яни Георгиев Янев /14.03.1920-08.03.1945/ от Гюльовца, Яни /Еньо/ Щерионов Янев /29.06.1920-06.03.1945/ от Тънково.

На територията на община Несебър  доскоро  имаше все още  живи седмина участници във Втората световна война.Това са: Андрей Манолов Сачанов, роден 1923,от Равда, Апостол Дионисов Дуков,роден 1923 от Равда, Божин Христов Порточанов,роден 1923 г. от Баня, Георги Русев Стоянов, роден 1922 от Обзор, Желязко Георгиев Желязков, роден 1922 от Несебър, Костадин Ангелов Ричков, роден 1920 от Баня и Стойчо Стоянов Кирязов, роден 1923 г.

С изпълнение на решение №934 на Общинския съвет  бе гласувано да получи безплатно  по 8 куб.м. дърва за огрев.За тогавашните 7 живи фронтоваци  по случай 69-годишнината от края на Втората световна война бе гласувано решение №835, с което всеки от тях получи по 100 – словом /сто/ лева,като награда.

  Нито една от другите институции тогава, извън Община Несебър и Общинския съвет, не прояви някакво по-специално внимание към живите фронтоваци.Нито читалищата,нито училищата,нито която и да е било друга институция или пък партия.

5- 2 382Все пак в навечерието на 70 годишнината от името на министъра на отбраната Николай Ненчев заместник-кметът на Община Несебър Иван Гургов връчи грамоти и юбилейни медали на последните двама ветерани от Втората световна война в Несебър Божин Порточанов и Желязко Желязков.

 Преди настъпването на т.н. демократични промени от края на 1989 г. периодично покрай честването на кръгли годишнини от края на Втората световна война,когато страната ни се намираше под доминиращото влияние на СССР, и като член на Варшавския договор,се разпространяваха брошури на руски език със заглавие: Никто не забыт и ничто не забыто.Те се превеждаха и на български език със заглавие: Никой не е забравен и нищо не е забравено

5- 3 020-1Но съществува и оня въпрос: ще успее ли някой да намери каквото и да е разумно обяснение за това, че с настъпването на демокрацията загинали ветерани и антифашисти бяха изхвърлени от несебърския паметник, поставен в чест на проявения от тях героизъм и саможертва – демонтиран и в неизвестност, носещи техните имена –недопълнени и  преименувани? Кому беше нужно споменът за тях да бъде напълно заличен? На този въпрос не е даден отговор.Както и на другия въпрос, почетоха ли някои последните починали: на 9 май 2017 Желязко Желязков, и Божин Порточанов на 25 септември 2017.

6_8161А обърна ли някий  внимание на настоящия ветеран от войната  Костадин Ричков на 98 г., за когото нито е отпусната еднократна парична награда, нито дървесина за отопление. И да го потърсите за решение в протокола на Общинския съвет, няма до го намерите, защото не съществува.Не мислите ли, че е крайно време и ние да изразим публично своята почит и признателност?

Само така ще покажем на тези, които с лека ръка ги зачеркнаха, напротив – никога няма да да бъдат забравени!

Както на кавалери на Орден за храброст: Илчо Джендов от Кошарица, Иван Узунов от Несебър, Кръстьо Недков от Оризаре, Лазар Чемидов от Равда, посмъртно,                                                                                                                                                                                                                       Недялко Пиперков от Несебър, Никола Линов от Баня,Яни Душев от Плазовец.                                                                      

6_3489А на 24 юни 1945 в парада на Червения площад в Москва генерал Владимир Стойчев марширува единственият чуждестранен военен в състава на Трети украински фронт.А Денят на победата започва отново през 1965 г.

Максим МОМЧИЛОВ

 

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


    • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *