Уважаеми читатели,големият приятел на Несебър и наш уважаван сътрудник инж.Георги Петрушев ни предостави за публикуване своята книга „Софийската Мала Света гора”.
Тя е издадена на електронен носител от Съюза на слепите в България.
В книгата са описанията на двадесет и два от манастирите в Софийски район, които имат хилядолетна история и достойно настояще.
С благодарност към автора за неговият уникален труд , ще публикуваме интересната информация за манастирите,която трудно може да се намери така интересно синтезирана и всеобхватна.
В края на миналата година ,започнахме публикуване периодично информация за един манастир в секцията „Общество“ на сайта.
Следващата ни публикация е за ДИВОТИНСКИ МАНАСТИР „СВЕТА ТРОИЦА”:
Манастира се намира в Люлин планина, на три километра западно от центъра на квартал Михайлово на град Банкя. Нарича се Дивотински, защото по Административно-регионалното устройство на Страната попада в землището на с. Дивотино Пернишко.
Това е един от малкото Български манастири, за когото в няколко описания е посочено, че е възникнал през 1046 г.
Разположен е в малка котловина край планински поток. До края на XIX век бил е заобиколен от гъста, вековна широколистна гора. Тогава и в началото на XX век тя била изсечена и дървесината употребена за железодобива главно в Самоковския район. Сега около манастира са останали само три-четири високи букови дървета на възраст над 300 години. Унищожаването на горската растителност е причина за значителното намаляване на водния отток в малката рекичка, минаваща непосредствено край старата манастирска църква.
По време на османското робство многократно е нападан, ограбван и разрушаван до основи от турските нашественици. След погромите се е въздигал от руините благодарение на безвъзмездния труд и финансови дарения от православното Християнско население от околните села като израз на любов и уважение към Христовата вяра.
Исторически документи потвърждават, че през средните векове е бил важен просветен център. В началото на XIX век в манастира е създадено килийно училище.
Преди последното разрушаване на манастира през XIX век в него е намирал сигурно убежище Апостола на свободата Васил Левски.
Дивотинския манастир е бил възстановен през 1875 г. През XX век на няколко пъти в него са извършвани основни ремонти и подобрителни работи. Манастира е електрифициран. В средата на малкият манастирски двор има красива чешма, от която блика хубава вода за пиене. Край нея е цветна градина с много цъфтящи треви и малки храсти.
Старата манастирска църква „Света Троица” е малък кръстообразен безкуполен еднокорабен храм. През 2020 г. в него се извършват основни ремонтно-възстановителни работи и цялостно ново изографисване.
През 2016 г. в манастирския комплекс е построен нов храм наречен „Седемдесетте Апостоли”. Това са съгласно Евангелието от Лука разпространителите на Христовото учение. След завършването на строителните дейности Храма е осветен от сегашния Врачански митрополит Григорий.
Църковната сграда е висока 11 м., еднокорабна, кръстокуполна с три апсиди. Църквата има красив дърворезбен орехов иконостас. На него в ляво до иконата на Пресвета Богородица е тази на „Седемдесетте Апостоли”, която рядко може да се види по други наши храмове. По стените на Храма има красиви цветни стенописи. Над тях са изографисани различни библейски сцени и отделни светци представители на Християнската религия.
В манастирския комплекс има няколко едноетажни и двуетажни битови сгради предназначени за монасите. Той е мъжки. Храмовият му празник е на Петдесетница – 50 дни след Възкресение Христово.
Има няколко начина да се отиде до Дивотинския манастир пешком или с автомобил. В туристическия пътеводител „Люлин” ние описваме следния маршрут от кв. Михайлово до манастира.
От метростанция „Сливница” приз центъра на гр. Банкя до кв. Михайлово пътува автобус № 48. От крайната спирка в квартала се тръгва в западна посока по малка уличка „Бук”. Продължава се направо в северозападна посока до кръстовище, където в ляво е ул. „Китката”. Наименованието на улицата е свързано с намиращата се малко по-нагоре местност, в която през 1962 г. е залесена малка иглолистна горичка предимно с черен бор. Изкачвайки се по уличката след стотина метра се излиза от населеното място. От тук се открива широк изглед към целия квартал Михайлово и по-далеч в източна посока до гр., Банкя. От кръстовището на юг пътека води към някогашната хижа „Люлин”, към връх „Райльово градище” и към с. „Люлин”, Пернишка област.
Пътеката, която се спуска надолу в югозападна посока води към Дивотинския манастир. Вървейки по нея след десетина минути се идва до местността „Шопка”, където се прави завой на дясно продължава се в тази посока и след още 15 минути се изкачва на странично било в западна посока. Пътеката с леко изкачване минава покрай, в ляво нискостеблена горичка, а в дясно са безлесни планински ливади. Прекосява се трасе на електрически далекопровод. Достига се до горски автомобилен път . Тръгва се по него в ляво, но само след няколко минути се отклонява пътека в дясно, която покрай вековни букови дървета в западна посока се спуска до манастира.
Разстоянието от крайната автобусна спирка в кв. Михайлово до манастира по описания начин се изминава за около един час.
Описаният начин за посещение в манастира дава възможност пешеходеца да обгърне с поглед значителна част от Люлин планина и разположените селища в подножието й. До преди десетина години маршрута бе обозначен с добра туристическа маркировка и указателни табели на кръстовищата. През 2020 г. по маршрута вече няма никаква маркировка и преминаването трябва да се извършва с участието на човек, който добре познава местността.Това е причина ние да препоръчваме от автобус № 48 да се слезе на автобусна спирка „Алеко Константинов”, в началото на кв. Михайлово и непосредствено край спирката в дясно северна посока се отклонява автомобилен път. По него на около три км. се пристига до манастира. Това е сигурен начин за посещение в Светата обител без риск да се заблуди поклонника или туриста из дебрите на планината, без маркирани и неподдържани пешеходни пътеки.
