 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Д-р Георги Чалдъков
Бургас, 19 ноември 1989 г., неделя сутрин около 9–10 часа. Пръснати по кафенета, бургазлии пият първите си кафета – увертюра за обедната ракия и вино. Те оживено коментират събитието, станало на 10 ноември в София, но все още не вярват, че комунизмът напуска България. Повече от 200 бургазлии обаче не мислят така. Най-смелият от тях – Здравко Ангелов – в ранни зори е римувал върху плакат калиграфски изписан текст: „Жишев не направи нищо за нас – отивай си от Бургас!”. Слага плаката-сандвич и тръгва по бялата осева линия на централния път, свързващ западния край на града с центъра. Милиционери го заснемат с видеокамери, но не пречат на първия демократичен марш в Бургас. Постепенно към Здравко се пресъединяват други минувачи и така групата от 20–30 млади хора се представя на клиентите в централните кафенета на града – нещо като хепънинг: младите хора спират пред едно кафене, Здравко рецитира възрожденски стихове и разбира се – паролата „Жишев не направи нищо за нас – отивай си от Бургас!”. И от кафенето поне 10 човека се присъединяват към пътуващата трупа на първите бургаски артисти на демокрацията. Сцена на прохождащата демокрация са улиците „Александровска” (тогава „Първи май”) и „Богориди” (тогава „Ленин”). И нагоре към Морската градина, на „Републиканска” вляво е къщата на поета Недялко Йорданов – някои от младите хора искат да чупят прозорците на къщата, но по-възрастните ги възпират.
Денят продължава да е неделя 19 ноември, но вече наближава обед и броят на протестиращите става около 300. С рецитал на стихове и разбира се на паролата, те се спират пред блока, където живее гражданинът Жишев – той,
видимо разтревожен, влиза в разговор с хората, дошли да искат писменото му разрешение за организирането на митинг на 20 ноември, посъветвани за такъв протокол от милиционерите. Съгласява се, но казва, че другарите му вече са запланували митинг за същата дата.
Така първият извънстоличен демократичен митинг се проведе на 21 ноември 1989 г. в родния Бургас. Привечер на площад „Св. св. Кирил и Методий” – изправени между катедралата и училището – повече от 10 000 бургазлии, заредени с надеждата, че комунизмът си отива, пееха и скандираха за настъпващата свобода. В началото всички присъстващи се обърнаха към храма, коленичиха и така почетоха паметта на жертвите на комунизма. Георги Баев императивно поиска точка първа да отпадне от Конституцията на България, защото тя узаконява тоталната власт на БКП над страната ни. И всички рецитираха паролата на Здравко Ангелов. И La Liberta на италианския певец Джорджо Габер продължаваше да оглася площада, промъкваше се по улиците и заедно с хората се прибираше в къщите. И в душите им.
Бургас, ноември 2014 г., пак неделя сутрин около 9–10 часа. Пръснати по кафенета, бургазлии пият първите си кафета – увертюра за обедната ракия и вино. Те оживено коментират политиката, но вече не вярват, че комунизмът си е отишал – СДС и ГГП в Брюксел, ГСП – в Народното събрание, МК-П – в правителството, ИБ – в Женева, ЕП – във Вашингтон, ИК – в ЛУР към НБУ…
Здравко, пароли, рецитали, митинг и особено La Liberta остават романтични спомени от първите дни на съвременната демокрация в Бургас. Все пак, the first cut is the deepest, както пее Род Стюарт – първата любов, първата свобода – особено бургаската – не се забравят.
Послепис
Д-р Димо Станчев – психиатър и психотерапевт – даде изумителния пример за „освободените” мечки в парка край град Белица: „Те всъщност стоят близо една до друга, не смеят да отидат към гората, която не познават, и възпроизвеждат наученото: кълбо напред, кълбо назад и танц на два крака – да се оползотвори свободата е изключително трудно”.
Все пак първите мечки, дошли през 2000 г. в Белица, вече ходят в гората, но продължават да танцуват на два крака.
Loading ...
