БСП, „Атака“ и ДСБ са единствените партии, които към момента печелят нови гласове.
Това сочи проучването на Института за модерна политика, направено в периода 18-26 февруари и обхващащо980 лица.
За момента това е единственото социологическо допитване, случило се в контекста на събитията, довели до падането на кабинета.
Наблюдава се най-сериозен спад в броя на гласоподавателите, които са привърженици на Меглена Кунева.
Ако изборите са днес, то ГЕРБ ще вземат 24,1%, като„червените“ ги следват с 20,3%. Третата партия, която за момента е сигурна за влизане в парламента е ДПС с 4,6 на сто.
„България на гражданите“ остава под бариерата от 4%, заедно с „Атака“, СДС и ДСБ, както и коалицията на РЗС и Марешки (изследването е правено преди да се разпадне коалицията).
Според данните „Атака“ са на ръба с 3,6%, „България на гражданите“ – 2,7%, ДСБ – 2,1% и СДС – 1,1%.
Социолозите уточняват обаче, че данните са за гласуващите в проценти като дял от ВСИЧКИ избиратели.
При деклариран вот от 62,6% гласуващи, ако изборите бяха днес, в парламента биха влезли: ГЕРБ, БСП, ДПС, АТАКА, Партия „България на гражданите“.
Ако пред урните се явят 54.9 на сто от избирателите, до преодоляване на 4%-та бариера плътно би се приближила и партия ДСБ.
Като най-подходящ за премиерския пост все още се сочи Бойко Борисов с 26% подкрепа. Малко над 15% от запитаните подкрепят лидера на социалистите, а едва между 3 и 4% биха застанали зад кандидатура на Иван Костов или Меглена Кунева.
Две трети от запитаните смятат, че благополучието им зависи от политиката и са решили категорично да гласуват, като половината от тях предпочитат партията им фаворит да се яви самостоятелно на изборите.
40% от респондентите вече са напълно сигурно са кого ще дадат своя вот. Близо 38% още се колебаят, а останалите категорично се въздържат от правото си на избор.
В индивидуалното проучване на рейтинги сред министрите в оставка Лиляна Павлова води с почти 40% одобрение, а с най-ниско доверие се ползва правосъдният министър Диана Ковачева.
Наблюдава се масово покачване на неодобрението към политиците.
Положителният рейтинг на министър-председателя в оставкаБойко Борисов бележи спад и това е напълно закономерно в контекста на протестите, коментират социолозите.
През месец декември Борисов получава 39,6% одобрение от респондентите, през януари се отбелязва лек спад 38,8%, но разликата е минимална, докато през февруари спадът на положителното отношение към министър-председателя в оставка е 34%.
Отрицателните оценки през януари са 36,3 на сто, докато през февруари негативното отношение е 39,9 на сто.
Сергей Станишев през декември получава одобрение от 29,6 на сто от респондентите, през януари, когато се проведе и инициираният от БСП референдум за Белене, Станишев има 23,7% позитивен вот. В политическата турбулентност през февруари получава 24,6% одобрение.
И при него обаче има повишаване в отрицателното отношение. През декември получава 44,8 на сто неодобрение, през януари – 48,8%, а през февруари отрицателното отношение вече бележи над половината анкетирани – 51%.
Президентът Росен Плевнелиев през миналия месец получава одобрение от 48,8 на сто от респондентите. През месец декември президентът е с одобрение над 50 на сто- 51,7%, а през януари 47,6%.
Значително повишаване имаме обаче има в отрицателното отношение към президента Плевнелиев. През месец декември той получава 18,1 на сто неодобрение, през януари – 19,2%, като стойностите през тези два месеца са близки. През февруари отрицателното отношение към президента е малко под 30%.
Меглена Кунева, лидер на партия „България на гражданите“, получава 21,2% одобрение. През месец декември одобрението към нея е съответно – 27,7%, а през януари 2013 г. е 23,2%.
91,6% от запитаните оценяват икономическата ситуация в страната като крайно лоша.
По една четвърт от запитаните смята, че има нужда от ново правителство, нова конституция и нова съдебна система. Над 60% от респондентите са подчертали нуждата от по-високи минимални заплати и пенсии, както и от увеличение на майчинските помощи и детските надбавки.
95% считат протестите от последните седмици за справедливи, като една трета от гражданите не могат да отъждествят позицията си по въпроса с тази на която и да е партия.
17% са одобрили подхода на ГЕРБ в ситуацията, а 12% – подкрепят реакциите на БСП.
На въпрос дали е имало външен натиск върху родните ни политици за решението относно отговорността на „Хизбула“ за атентата в Сарафово, почти 40% са категорични, че решението е било продиктувано от чуждестранни политически интереси.