Зоран Миланович и Бойко Борисов, сн. БГНЕС

Премиерът Бойко Борисов обяви във вторник хърватския си колега Зоран Миланович за рекламно лице на България, тъй като е носил дънки „Рила“ като малък, и съобщи, че очаква най-скоро среща и с македонския премиер, тъй като „напредваме много в преговорите за добросъседство“.

Борисов се срещна в София с Миланович, като двамата обявиха, че няма открити въпроси в отношенията между двете страни. Българският премиер припомни, че двете страни са били заедно още от царски времена, като цар Иван Асен ІІ е имал търговски договор с Дубровник.

„Нашата среща е именно това – да покажем нашите добри отношения, безпроблемното общуване между двете държави. Нямаме конкретна тема, както примерно с македонския колега трябва да говорим“, каза Борисов.

Премиерът успокои обаче, че и в отношенията със Скопие вече има напредък, след като правителството му стана едно от забавилите евроинтеграцията на Македония, като не подкрепи даването на дата за начало на преговори с Европейския съюз.

„Късно снощи разговарях с премиера на Македония, защото напредваме много в преговорите за добросъседство. Към Сърбия и към Македония България винаги се е отнасяла като много приятелски страни с ясното съзнание, че колкото по-бързо започнат преговори и мандати за ЕС, толкова по-добре за съседите им, каквито са Хърватия и България“, заяви Борисов.

След като Борисов промени политиката към Македония, работни групи от външните министерства на двете страни вече проведоха няколко срещи, посветени на отношенията между двете страни. София настоява за подписването на договор за добросъседство, но от Македония идват разнопосочни сигнали. Според външния министър Никола Попоски, например, добросъседските отношения не зависят от формалните договори.

Борисов заяви във вторник, че се надява в най-скоро време да има среща с македонския премиер Никола Груевски, а не само разговор по телефона. В момента във външно министерство се подготвя доклад за отношението на България към съседните страни, който бе представен от Николай Младенов с понятия като „червени линии“. Според външно министерство това трябваше да стане до края на миналата година, но към момента не е ясно кога докладът ще бъде публично представен.

Решението на България да възпрепятства евроинтеграцията на Скопие бе остро разкритикувано от авторитетни български и американски анализатори, опозиционни партии, както и от бившия посланик на САЩ у нас Джеймс Пардю. Повечето наблюдатели са скептични, че новата политика на България ще доведе до реална позитивна промяна в отношението на Македония, но пък рисковете са далеч по-сериозни, не на последно място – помпане на националистически настроени кръгове и в двете страни.

Миланович коментира от своя страна, че Македония е в незавидна ситуация, тъй като преговорите за НАТО и ЕС са продължили доста дълго.

„Ще ги подкрепяме във всяко отношение“, каза Миланович.

По думите му Хърватия не би създавала проблеми за присъединяването на Босна, Сърбия и Черна гора, „защото в интерес на моята страна е тези държави по-бързо да станат членове на ЕС“.

След срещата с хърватския премиер Борисов припомни и успехите на правителството си.

„България е втора по нисък външен дълг в Европа, 0,46 % бюджетен дефицит, намаляване на лихвите по заемите. България изпълнява Маахстриските критерии и това беше отчетено в Брюксел. С кохезионната политика България плаща 20 % от инфраструктурата, а 80 % получава от ЕС, затова е по-облагодетелствана от Хърватия. Затова българският външен дълг остана толкова нисък, а на Хърватия се качи заради плащанията на кредитите по големите инфраструктурни проекти“, посочи премиерът.

Преди две години Борисов бе в Загреб, където се срещна с тогавашния премиер Ядранка Косор. Тогава той заяви, че „добре се живее в България, имаме един от най-ниските дългове и един от най-ниския дефицит в ЕС и сме много по-напред от вас“.