БЪЛГАРИ В ОГЛЕДАЛНИТЕ НЕВРОНИ

  Д-р Георги Чалдъков   La vie en dialogue (Животът е диалог), в който трябва да бъдеш заговорван, трябва да се настроиш на чуване – пише немският философ Мартин Бубер...
| Източник:

 

Д-р Георги Чалдъков

 

La vie en dialogue (Животът е диалог), в който трябва да бъдеш заговорван, трябва да се настроиш на чуване – пише немският философ Мартин Бубер през 1923 г. Това обаче бе опровергано в първия работен ден на българския парламент за 2013 г. ГЕРБ направи предложение „Да си стиснем ръцете и да работим за България”, на което водачът на българските и европейски социалисти отвърна иронично: „Късно е, либе, за китка”. Това означава, че той  и министър-председателя ще продължават да се обиждат взаимно – ще  им пригласят мажоретките на БСП, гражданката на България и един бивш министър на образованието и науката.*

       От 1992 г. се знае, че мозъчните „огледални неврони” (mirror neurons)  на даден човек работят по начин, сходен на copy-paste в компютрите – те опосредстват имитацията на действията на други хора (action understanding). Така СДС (Сергей Дмитриевич Станишев), сега и СДС  (Съюз на демократичните сили), говорят публично срещу министър-председателя и неговите огледални неврони отговарят на СДС.  От тези пубертетно юнашки диалози личи, че водещите ни политици са на равнището на „природното състояние” (враждебност, недоверие, съперничество за надмощие), а не на  равнището на „политическото състояние” (социалния договор).** 

       В такъв „огледален свят” не е изненадващо, че други българи подръжават на политиците. Известна естрадна певица говори срещу композитори, които са сътворили музиката на най-хубавите й песни. Единият от тях й отговаря в медиите и съдебните зали. Световна шампионка по художествена гимнастика и треньорката, която я направи шампионка, си разменят словесни шамари дистанционно, в две телевизионни програми. Рок музикант и негови съавтори на „Черната овца” говорят срещу един голям журналист, а той им отговаря писмено с „Овце”. Голям журналист, но преди това и той ползваше думи, които обругават, иронизират, ароганстват – „МЦ е едно любопитно чехълче“, други са „етични кастрати“, „свирепи овце“, „миши души“, „дребни, балкански хитреци“, „телевизионни пенкилери“, „лилипути“.*** В този контекст, рок музикантът е прав като го нарича „жесток журналист”.

     Но има по-жестоки примери в огледалните неврони на българите – в едно телевизионно предаване водещият и другите край него слушаха без реакция цинизмите на социолога Андрей Райчев, който нарече Левски “конекрадец”, а Левски и Ботев – ”хлапета с отклоняващо се поведение”. Подобно на Милена Кирова – професор по „психоанализа на българска литература”, която с ехидно пренебрежения пише за творчеството на Ботев, Вазов, Йовков. В нейното “академично слово”, произнесено на 24 май 2009 г. в Аулата на Софийския университет, тя казва: “Петко Славейков и Захарий Стоянов например, които познаваме като патриарси на българската книжовност, в действителност имат дълбоко амбивалентно отношение към културата и науката.” А за Левски написа: „С всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна”. Подобно пренебрежение има и в проекта за баташкото клане по време на турското робство – автор е Мартина Балева от Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет.  Активен османист е и Златко Енев от електорнното списание „Либерален преглед”, издавано от Берлин – той настоятелно ни съветва „Защо трябва да се научим да уважаваме И османското си минало?”

         Любомъдри читателю, никой не знае докога ще продължи „войната на всички против всички” (bellum omnium contra omnes) в България.

__________________________________________________________

* Неотдавна в Румъния постъпиха по-разумно: премиерът Виктор Понта заяви, че той и президентът Траян Бъсеску са подписали споразумение за сътрудничество – въпреки че преди изборите Бъсеску нарече Понта „прасе“ и „маниакален лъжец“, сега Понта каза: „Няма да се наричаме взаимно с други имена и няма да използваме сравнения от животинското царство“.

** За тези състояния пишат политическите философи – един от тях е Томас Хобс в книгите си „За гражданина” и „Левиатан. Материя и форма на държавната власт“, публикувани съответно през 1642 и 1651 г. Мото на тези книги е bellum omnium contra omnes..

*** Повече пиша в „Примери за поведение: КК-1 versus КК-2”.

 

РИСУНКА:КОМАРНИЦКИ В.“СЕГА“

 

 

Print Friendly
FacebookСподели