Никой няма интерес ръководителите на ключови позиции да започват своята работа под сянката на съмнения. Разочароващо е, че Висшият съдебен съвет не избегна нови противоречия в тази посока, коментираха от Европейската комисия пред Mediapool по повод избора на главен прокурор, като отказаха да коментират личността на избрания за поста Сотир Цацаров.

От Брюксел неколкократно предупредиха, че ще наблюдават под лупа избора на нов ръководител на държавното обвинение. За последно ден преди вота бе изтъкнато, че ключови са два въпроса: спазването на най-високите стандарти за професионализъм и почтеност и тайната на вота.

Правилата за избор, приети от ВСС, не гарантираха 100% тайно гласуване, тъй като то се проведе по електронен път, а не с бюлетини. Освен това за кандидатите трябваше да се гласува поотделно, а не наведнъж, в резултат на което всеки член на ВСС можеше да даде вота си за повече от един кандидат. Този абсурд обаче бе заменен с друг – Сотир Цацаров, чиято кандидатура бе гласувана първа (отново според заложените правила) получи мнозинство от 18 гласа „за“, като част от съдебните кадровици, издигнали други кандидати, очевидно са гласували за него, а веднага след вота министърът на правосъдието Диана Ковчева, председателстваща заседанието, не допусна да се гласува за останалите двама и закри заседанието.

Що се отнася до „най-високите стандарти за професионализъм и почтеност“, мнозинството във ВСС предпочете да не изясни противоречията около имотна сделка на семейство Цацарови, както и да игнорира факта, че ръководеният от Сотир Цацаров Окръжен съд в Пловдив е шампион по осъдителни присъди на Страсбург срещу България.

Въпросът на Mediapool до EK бе дали смята, че изборът на главен прокурор бе проведен единствено на базата на почтеността и дали бил напълно прозрачен, както и самата комисия бе препоръчала.

„ЕК последователно е изтъквала, че за енергичната реформа на такива ключови позиции има нужда от лидерство. Избраният лидер трябва да бъде възприеман като избран от обществото, според заслугите и моралните и нравствените му качества. Никой няма интерес ръководителите на ключови позиции да започват своята работа под сянката на съмнения. В този смисъл е разочароващо да се види, че Висшият съдебен съвет не е способен да организира работата си по такъв начин, че да избегне нови противоречия в тази посока“, се казва в отговора на ЕК.

От ЕК Брюксел напомнят, че в сряда вече са заявили своята позиция за процедура.

„Отговорност на българските власти е да осигурят спазването на очевидните стандарти при изборните процедури, а повдигнатите въпроси ще са част от оценката, която Европейската комисия изготвя в момента. Проведените процедури ще бъдат разглежда и в контекста и на бъдещите оценки (за напредъка на България по механизма за сътрудничество и контрол)“, се казва още в отговора на ЕК.

Европейската комисия посочва, че няма да коментира въпроси около личността на Сотир Цацаров и дали той е подходящ за високата позиция.

„Това е изключително важен пост в управлението на съдебната система в България. Именно заради това той е важен при оценката, която се извършва чрез Механизма за проверка и сътрудничество. В досегашните доклади ясно беше посочено, че има да бъде свършена много работа в посока модернизирането на прокуратурата и да бъдат научени уроците от проблемите от миналото“, се казва още в коментара на ЕК.

В сряда говорителят на ЕК Марк Грей, цитиран от БНР, съобщи, че следят под лупа избора на главен прокурор и ще бъде написан вътрешен доклад за изпълнението на ангажиментите на България за правосъдната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност.

Той каза още, че в началото на следващата година ще комисията ще напише доклад до Европейския съвет за прилагането на механизма за сътрудничество и проверка от България. В този доклад ще бъде поместена и оценка за избора на главен прокурор.

Грей уточни, че не става дума за извънреден доклад за България, а за част от редовната комуникация по темата на ниво работни групи между комисията и Европейския съвет. По неофициална информация на Mediapool от Брюксел, след приемането на т.нар. „вътрешен доклад“ ще бъде решено и дали Еврокомисията да публикува и извънреден политически доклад за България преди изборите догодина. ЕК е „много близо“ до взимане на това решение.