Пациентски и лекарски организации и представители на бизнеса предупредиха в понеделник, че политиката на безотчетно харчене на парите от здравни вноски и покриването с тях на все повече отговорности на държавата, ще доведе до катастрофални последици за здравната система. Повод за всеобщото недоволство е проектобюджетът на НЗОК за следващата година, който предстои да бъде гласуван в парламента на второ четене.

В него е заложено държавата да прехвърли редица свои отговорности като интензивните грижи, ин витро процедурите и др. за изплащане от касата. През последните две години те на практика пак се поемаха от НЗОК, но тя превеждаше пари за това на здравното министерство. Съдът обяви прехвърлянето на тези пари от здравни вноски към държавния бюджет за противоконституционно и от следващата година въпросните дейности стават отговорност на здравната каса.

Друг източник на недоволство е това, че неусвоеният трансфер от 50 млн. лева след решението на Конституционния съд остана блокиран в сметките на НЗОК и най-вероятно в края на годината ще се върне и потъне в централния бюджет.

Лекари, пациенти и бизнес недоволстват и срещу това, че парите от здравни вноски са харчени от държавата безотчетно, дори и за здравно неосигурени пациенти. Авторът на всички тези сложни финансови операции, целящи икономия на бюджетни средства за сметка на формирания от здравни вноски бюджет на НЗОК е финансовият министър Симеон Дянков и по тази причина Българският лекарски съюз (БЛС) “помоли“ премиера Бойко Борисов да го освободи.

“Ние нямаме искане, а имаме молба към премиера да освободи Дянков. Всичко, до което се докосне, се руши. Вреден е за държавата и здравето на нацията“, коментира председателят на БЛС Цветан Райчинов.

По повод 50-те млн. лева неусвоен трансфер на НЗОК Райчинов заяви, че директорът на касата Пламен Цеков е “в ролята на банкер, който има вземания, но не му минава през ум да си ги поиска“.

“НЗОК вече е политически инструмент. Цеков няма как да е независим и не смее да поиска тези пари. Финансовият министър борави с НЗОК като с касичка“, допълни председателят на лекарския съюз.

Попитан подготвят ли се протести, Райчинов заяви: “Ще обсъдим заедно дали да има протести, но протестите стават неизбежни и не знам дали ще ги решаваме ръководствата, те хората си тръгват… Как човек може да е доволен, ако някой му бръкне в джоба и му вземе парите“.

“Всекидневно българското здравеопазване се руши и наближава моментът, когато ще бъде разрушено необратимо“, коментира той.

“Искам да сваля отговорността от българските лекари. Ако следващата година има хаос, неразбории в системата, не се знае кой защо и за какво плаща, няма да са виновни българските лекари“, заяви Райчинов.

Според него има опасност в касата да остане излишък от още около 50 млн. лева от неразплатена надлимитна дейност и така в държавния бюджет да потънат общо около 100 млн. лева.

Райчинов съобщи още, че е 90% е сигурно, че за следващата година Национален рамков договор няма да има.

Към възмущението на лекарите се присъединиха и съсловните организации на фармацевтите и зъболекарите.

Пенка Георгиева, която е представител на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК, попита защо със здравните вноски се поддържа държавния бюджет. Според нея с прехвърлянето на дейности от здравното министерство към НЗОК държавата абдикира от свои отговорности. Тя изрази опасения, че предвидените средства за интензивни грижи в бюджета на НЗОК за следващата година няма да са достатъчни, тъй като преди с тях държавата е плащала само на определени болници, с които е сключвала договор, докато сега касата ще трябва да покрива интензивните грижи във всички болници, с които работи.

Като показателен пример за стремежа на държавата да контролира независимата НЗОК тя посочи, че от догодина касата трябва да се отчита за ин витро процедурите пред здравното министерство.

Григор Димитров от Българската стопанска камара (БСК) коментира, че бизнесът – работодателите и осигурените участват със 67% в бюджета на НЗОК, но въпреки това този бюджет не е минал през тристранния съвет.

Той припомни, че в бюджета на НЗОК има 3.5 млн. лева за НАП, която събира вноските и предложи при лоша събираемост да има санкция за приходната агенция. По думите му в момента има 1.7 млн. души, които са неосигурени.

“Държавата плаща средно по 19.20 на всяко осигурено от нея лице, а бизнесът средно по 50 лева. Осигурени от бизнеса са 2.1 млн. души, а от държавата – 4.5 млн. души. В същото време 65% от разходите на НЗОК са за осигуряваните от държавата“, посочи Димитров.

Той коментира, че от няколко година държавата внася в НЗОК 941 млн. лева за категориите, които тя осигурява като деца и пенсионери. През този период средният осигурителен доход се е увеличил с 40%, а средната пенсия с 30 на сто.

“Министерството на финансите си позволява да подхвърля една сума, без да дава обяснение за нея. В НЗОК не се знае колко души пенсионери трябва да бъдат обслужени. Колко деца трябва да се обслужват. И се казва – оправяйте се с тези хора“, разясни ситуацията Григор Димитров.