За да подпише България окончателното си инвестиционно решение за „Южен поток“, трябва да се сключи новият договор за доставки на руски газ от 1 януари 2013 г. между „Булгаргаз“ и „Газпром Експорт“ като този контракт трябва „да удовлетворява „Булгаргаз“ по критичните (по становището на държавното дружество) въпроси“. Това съобщиха от пресслужбата на кабинета, след като по-рано през деня в сряда правителство реши да обвърже двамата документа, но още не бе обяснено как ще стане това. В последващото уточнение обаче не се съобщава кои са критичните за „Булгаргаз“ въпроси два дни преди планираната за подписването на двата документа дата – 9 ноември, която обаче съвпада с деня за национален траур заради кончината на патриарх Максим..

По информация на Mediapool от участващи в преговорите по газовия договор, все още има редица детайли в проекта на договора, които ще се уточняват на поредна работна среща в четвъртък между представители на „Газпром“ и „Булгаргаз“. Като цяло нещата са ясни, твърдят източниците, но все още е дискусионен например срокът на действие на новия контракт, изчистват се договорките по заявките на количествата и действието на клаузата „вземай или плащай“ (take or pay), според която трябва за се платят поръчаните обеми суровина, независимо дали са ползвани. Очакванията са и да бъде дадена по-ниска от сегашната цена на природния газ, но запознатите се въздържат от коментари за размера на поевтиняването.

Относно новия договор за доставки на руски природен газ Добрев е съобщавал, че се предвижда да е за 6 години. Знае се също, че доставчикът вече ще е само един – дъщерната „Газпром експорт“. От договори са лишени „Овергаз Инк“ и „Винтерхал“, в които „Газпром“ също има контролно акционерно участие.

Очакванията на българското правителство са да получи по-изгодни от сегашните цени на синьото гориво, което ще позволи в предизборната година бизнесът да намали малко производствените си разходи, а битът да бъде зарадван с по-ниски цени на парното и дори на електроенергията. Миналата седмица шефът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев прогнозира, че токът от юли догодина може и да поевтинее заради намалените цени на топлофикациите, което продават ток на цени доста по-високи дори от така охулваните в последните две години фотоволтаични централи, сочени кат оглавен виновник за скъпия ток.

Страната ни също така настояваше да има гаранции при срив на доставките, както и да й бъдат дадени по-облекчени условия по клаузата „вземай или плащай“. Държавният газов доставчик „Булгаргаз“ също така искаше да му се разреши да препродава излишните, но заявени количества газ на други страни. Явно обаче разговорите ще продължат до последно в духа на старите традиции за подпис „на коляно“.

За „Южен поток“ се знае е, че даваме съгласието си за проекта, но БЕХ няма да участва със свои средства във финансирането на строежа на газопровода. Парите ще бъдат осигурени от партньора „Газпром“, а българското задължение за финансиране ще се изплаща с транзитните такси. Вместо да постъпват в хазната, в продължение на 15 години те ще се ползват от „Газпром“ за покриване на дела на българското участие.

От Министерския съвет обявиха параметрите на окончателното инвестиционно решение, според които основната тръба на газопровода през българска територия ще е 540 км и ще има отклонение към Провадия от 59 км. Три ще са компресорните станции – Варна, Лозен и Расово, със съответни лупинги към основния газопровод, с технически капацитет от общо 63 млрд. куб. м. газ годишно. Приемният терминал и компресорна станция /КС/ „Варна“ са на една площадка.

Общата индикативна строителна стойност на проекта е 3 308 65 000 евро, но цената му ще подлежи на прецизиране и актуализиране с напредването на дейностите по по-нататъшното проектиране и оценката за въздействие върху околната среда.

Според разчетите на правителството 15 години след пускане в експлоатация на газопровода всички негови капиталови разходи ще бъдат възстановени. България и Русия са съгласували вътрешната норма за възвръщаемост на собствените вложения да е 8 процента и тя да се постигне за 25 години.

„Газпром“ ще осигури средствата за участието на БЕХ във финансирането, като българският съакционер ще запази 50-процентното си участие в тръбата, но с дивидентите си от дейността на газопровода ще връща предоставеното от руската компания финансиране, потвърди и кабинетът.

Конкретните условия относно финансирането ще бъдат уредени с допълнение към сключеното през 2010 г. акционерното споразумение. В този анекс ще е записано, че няма да се предоставят държавни или от БЕХ гаранции за осигуряване на българското финансиране. Ще е изключено също така БЕХ да предоставя обезпечения на „Газпром“ и да залага пред „Газпром“ или свързани с руската компания лица своите акции в дружеството „Южен поток България“ заради финансирането.

По този начин на етапа на подготовката и изграждането на газопровода на страната ни няма да й се налага да изразходва и рискува значителни по размер инвестиционни средства, посочва пресслужбата на правителството.