Данните  в окончателния доклад на „Алфа Рисърч“показват, че гражданите и бизнеса биват обслужвани по-внимателно (79%) и бързо (72%) от страна на съдебните служители

Утвърждаването независимостта на съдебната власт трябва да върви успоредно с налагането и спазването на професионалните стандарти.Това са основните изводи в окончателния доклад на социологическа агенция „Алфа Рисърч“ (alpharesearch.bg) за ефекта от изпълнението на проект „Усъвършенстване на работните процеси в съда“, финансиран от фондация „Америка за България“ (americaforbulgaria.org).

В тази втора част на проучването се изследва ефекта от прилагането на концепциите и стандартите на втория План за подобряване на работата на съда (План 2) приложен в конкретни съдилища в България в периода 2010 – 2012г.

Основните области, върху които се фокусира План 2, са:

- прилагането на политики и практики по планиране и управление на съда; подобряването на системите за управление и контрол на делата;

- достъпа на гражданите до информация и правосъдие;

- както и повишаване на доверието към съдебната система.

Анализът на ефекта от прилагането на стандартите на План 2 се базира върху мнението и оценките на съдиите и клиентите на съдилищата по въпроси, касаещи съдебната реформа, качеството на предоставяните услуги и правораздаването в България.

Данните показват, че

гражданите и бизнеса биват обслужвани по-внимателно (79%) и бързо (72%)

от страна на съдебните служители.

По-бързото и качествено обслужване се допълва от констатациите за улеснени процедури, както по отношение издаването на свидетелство за съдимост, съдебна регистрация, актуално състояние и пр. (70%), така и по отношение на достъпа до информация по текущи дела (55,4%).

Съдилищата участващи в проекта обаче изостават по отношение на целите за подобряване достъпа до правосъдие.

Извършената от съдилищата реорганизация и подобрение на системата за управление и контрол на делата има осезаемо положителен ефект: докато през 2010г. 27,2% от анкетираните заявяват, че делата на първа инстанция са приключвали в рамките на три месеца, то за 2012г. това са вече 46,1%.

Сериозно подобрение се наблюдава и по отношение продължителността

на съдебните процеси на втора инстанция, като 50% от хората заявяват, че делата им са приключили в рамките на три месеца (при 41,7% през 2010г.).

Въпреки тези позитивни констатации, напредъкът на съдилищата модели бива обезценен от нарасналия политически и икономически натиск върху работата на съдебната система като цяло.

Докато през 2010г. 70% от анкетираните клиенти са считали, че българският съд би се подал на политически натиск, то през 2012г. подобно мнение споделят 81% от респондентите.

Идентични тенденции се наблюдават и по отношение на натиска от страна на икономически групи и фирми, или отделни престъпници.

Самите съдии категорично отхвърлят възможността съда да се подаде на натиск.

Те са по-склонни да не приемат за вероятно евентуално отстъпление при политическо вмешателство или пред натиск на финансови групировки или фирми.

Изследваните индикатори за чувствителността на съдиите към безпристрастността в тяхната работа показва, че гилдията вижда основния проблем в различното отношение и подход към случаите на корупция от страна на контролните институции в системата.

Въпреки, че 35% от съдиите не могат да преценят равнопоставеността при проучването на случаи на корупция, едва 13% от анкетираните считат, че се прилага единен подход и се налагат съизмерими санкции.

Същевременно, всеки втори е на противоположното мнение (51,6%).

Така представените резултати сигнализират за съществен дефицит на равнопоставеност при разследването и предотвратяването на корупционни рискове в съдебната система.

Липсата на единен подход и недостатъчната надеждност

на прилаганите механизми за контрол и санкции създават предпоставки за натиск към определени съдии, което създава условия за несигурност сред магистратската гилдия.

Клиентите на съдилищата модели, така и съдиите виждат положителни промени в работата на съда през последните пет години.

Сравнението на оценките на двете групи обаче показва, че съдии и клиенти намират подобрения в различни направления.

Според съдиите най-съществен напредък се наблюдава по отношение на по-добрия публичен достъп до информация по текущи дела (89,8%), по-бързото и ефективно обслужване на гражданите (87,8%), както и в по-бързото и ефективно приключване на дела (79,6%).

Мнението на клиентите съвпада с това на съдиите що се отнася до по-бързото производство на първа и втора инстанция. То обаче се различава съществено в оценките за публичния достъп до информация и тези отнасящи се до прозрачността и откритостта в работата на съда.

Едва всеки втори интервюиран клиент вижда подобрение

в последните два индикатора, докато почти 90% от съдиите са на мнение, че съдилищата са подобрили откритостта и прозрачността в работата си.

Посоките, в които гражданите виждат най-спешна нужда от намеса, стабилно повтарят (или са резултат от) всеобщо споделяните от общественото мнение нагласи за главните слабости на българския съд: борба с корупцията; прозрачност; контрол върху работата на съдиите; персонализация на отговорността за несправящите се; ясни критерии на подбора на персонал.

През месец юли агенцията публикува междинен доклад за обществените нагласи към ефективността, безпристрастността и прозрачността на правораздавателната система. Фокусът бе върху факторите, които формират общественото доверие или недоверие, и произтичащите от тях последствия.

Допитването до гражданите показа, че въпреки положените усилия през последните пет години, общественото мнение остава силно скептично към постиганите резултати. Полиция, следствие, прокуратура и съд са все още сред институциите с най-нисък кредит на обществено доверие.

Като основни причини за негативното отношение се откроиха корупцията, оказвания политически натиск на различни нива и неуспехът по т.нар. „обществено значими дела“. Гражданите идентифицираха тромавите и бюрократични процедури, като третият ключов проблем пред съда.

Същевременно, за прокуратурата това бе ниската степен на прозрачност, а за полицията – некомпетентността и слабата професионална експертиза.