Без „македонски” средновековни ръкописи

Агенция „Фокус”
Доц. д-р Александър Йорданов: Посягането към средновековни български писмени паметници е сериозна политическа провокация
Македонското държавно ръководство провежда системна политика на конфронтация със съседните държави, това каза пред Агенция “Фокус” доц. д-р Александър Йорданов, бивш посланик на Република България в Република Македония. По думите му – посягането към средновековните български писмени паметници, създадени и изпълняващи функции, не в някаква измислена македонска държава, каквато през средновековието не съществува, а в реално съществувалата на картата на Европа българска държава, е не просто опит да се фалшифицира историята. Това е изключително сериозна политическа провокация.
„Точно тези и други културно-исторически ценности лежат в основата на българската духовност и народностна идентичност. Ако те бъдат оспорени или „присвоени“, това означава посегателство върху българския народ, върху неговата душа. Защото българските старини в Македония не са само научен факт, но основен градивен елемент на нашата народностна, а по-късно и национална, идентичност. Без тях рискуваме да погубим себе си и утре някой управник – наш или чужд, спокойно може да реши и да смени името на държавата ни. Защото старобългарската култура прави от различните етнико-религиозни общности населявали тази територия, един народ, с единен дух, герои, традиция, ценности. С една държава. При това – държава силна, авторитетна и добре позната в целия средновековен свят. Съзнанието за тази държава не изчезва през близо 500 – те години чуждо робство. И днешните или утрешните български политици, нямат нито моралното, нито политическото право, да си позволят дори за миг да си затворят очите пред опитите да се краде българска история, култура, духовност. Никой българин няма това право. Ако български политици проспят този момент, то това означава, че или не са политици или не са българи”, каза доц. д-р Александър Йорданов.
За мен, като бивш български посланик, е странен фактът, че информацията за подготвяната от македонска страна изложба в Брюксел с „македонски средновековни ръкописи“ не идва от посолството ни в Скопие, където отдавна би трябвало да знаят за тези намерения на македонската страна, да са информирали още преди месеци Външно министерство и вече да са предприети превантивни дипломатически стъпки – каза доц. д-р Александър Йорданов.

Агенция „Фокус”
„Утрински весник”: България в паника от македонските промоции
„България в паника от македонските промоции. Български евродепутати очакват за Македония да важат правилата за брандиране, както за айвара”, това пише днес скопският „Утрински весник“ по повод българската реакция на представянето на средновековни ръкописи като македонски на изложба в Брюксел.
Кръгове в България вдигат паника около първата изложба на стари ръкописи от Македония в Белгия през октомври като налагат натиск върху музея – да спази „историческата коректност“, и върху българските институции – да реагират официално като протестират до правителството на Македония за поредната кражба на историята – пише „Утрински весник“.
Въпреки че кампанията се води само от агенция „Фокус“, а другите медии я игнорират, в нея се намесиха Посолството на България в Македония, евродепутатите, неизбежният Божидар Димитров и се настоява за позиция от българското Министерство на външните работи.
Въпреки че от публикациите се вижда, че българското Посолство не знае как ще бъдат „брандирани“ ръкописите (от Македония или – македонски; на кирилица или – на стар македонски език) нито пък – какво ще бъде изложено, евродепутатът Андрей Ковачев вече реагира до музея в Белгия, настоявайки те да бъдат представени „научно коректно“, т.е. като български документи и ръкописи, ако и да произлизат от територията на Македония, и са богатство на нашите културни институции и архиви – пише вестникът.
Това е първата подобна изложба на нашето писмено богатство от средните векове, а поради все повечето прояви и промоции на македонската култура и книжовност по Европа и света, в България започна да се пали червената лампичка и да се алармира за думата „македонско“.
Ковачев предупредил директора на музея в Мариемон, че изложбата ще бъде „провокация и манипулация с научни факти“, за което настоява за реакция около целия случай.
Знаейки за белгийската политическа толератност и културна ширина, която е далеч колкото луната от българската, интервенцията на Ковачев трудно ще даде някой резултат, освен, че София ще се посрами официално и в международен план.
На същата пресконференция, на която се позовава „Фокус“, министърката на културата Елизабета Канческа-Милевска поиска помощ от Дубай за консервиране на всички оригинални ръкописи в Македония, но няма реакция от Турция или друга държава – защо нашето правителство иска и тях да ги представя от света.
Според реакцията на Ковачев, ако експонатите са представени като български, няма да реагират, тъй като не им е проблем, че се представят ръкописи въобще, а как точно ще се „брандират“, така че се очаква спорът за думата „македонски“ да се решава като се попречи на промотирането на каквото и да било като македонско.
Въпросът е – как те ще бъдат презентирани – като български в онова, което днес е Македония, което е историческа реалност, или – като македонски, както се опитват да ги представят. Това е главният проблем, е заявил Ковачев.
Божидар Димитров, пак, заяви, че няма македонски средновековни ръкописи, тъй като македонската нация била формирана в 1934 година, по поръка на Коминтерна.
„Световната историография не познава термина македонски ръкопис, македонска азбука или – македонски средновековен език“, твърди Димитров, предлагайки за тях термина – български ръкописи, открити в Македония.
Евгени Кирилов, който ни нарича Скопие, казва, че нашето правителство само симулира, че прави реформи, вместо – наистина да работи по европейски стандарти и норми и се основава на национализма, за да поддържа висок рейтинг, е казал Кирилов пред същата агенция.

Агенция „Фокус”
Какво ще направим в защита на българското културно наследство, питат читатели
Десетки писма на читатели на Агенция „Фокус“ пристигнаха на електронната поща на агенцията по повод скандала с представянето на средновековни ръкописи като македонски в изложба в Брюксел. Читателите изразяват възмущението си от липсата на реакция у българските институции по въпроса. Вашето мнение по темата може да изпратите на електронната поща на „Фокус“ – focus@focus-news.net, а Агенция „Фокус“ ще публикува част от читателските мнения:
Милко Станчев, Троян:
Това, което не мога да си обясня е, не поредната македонска измислица, а липсата на реакция от страна на нашия ресорен министър! Способен ли е г-н Младенов да изяви кратка и ясна позиция по този въпрос, способен ли е да каже: Средновековни македонски писмени паметници няма – те са български, гръцки или сръбски. И ако да, какво ще направи в защита на българското културно наследство?
Или е способен да каже: Ние подкрепяме Република Македония в усилията и за приобщаване към европейското семейство и се надяваме нашите отношения да се развиват в дух на добросъседство и взаимопомощ. А аз започвам да се питам: Двамата братя на мой прадядо, чиито кости гният край Велес и Дойран, дали са се лъгали, че са българи, и са били чисти македонци, но не са знаели. Използвам случая да поздравя екипите на Радио Фокус и Агенция Фокус за чудесната им работа.
Иво Христосков:
Когато държавата и в частност институциите на тази държава, не изпълняват функциите за които са призвани и избрани, редно е гражданското общество на тази държава да се организира и самосезира за не изчезнем като държава и народ някой ден. Не е възможно някой в 21 век да прави подобни неща като кражба на история ни, идентитета и културата и ние като общество само да седим и да преглъщаме. Като за начало предлагам организирани протести пред белгийското посолство и останалите европейки държави под наслов „Вън крадците на история от европейското културно пространство“.
Поздрави за позицията на Фокус!
Станислав Стоянов, Велико Търново:
Искам да изразя възмущението си от провокацията и да посъветвам българските институции да реагират в защита на нашия интерес! Иначе е безмислено да съществуват. Аз не искам да плащам заплатите на хора, които нямат национално отговорна политика. Македонците може да са ни кръвни братя, но не скръцнем ли със зъби, няма да им помогнем. Пасивността е грешка. Не работи! Сменете стратегията! Време е да започнем с наша пропаганда и да пресечем опитите да се подмени историята, които учудващо бележат успех в Западна Европа и по света. Наскоро германец ми се скара, че сме били крадци на история и да съм отидел в Македония за да видя къде бил Климент Охридски и къде бил цар Самуил. В тази ситуация аз съм с накърнено национално достойнство и не мога да реагирам по никакъв начин. Този човек е вече с мнение. Като него има стотици и нашето бездействие ще помогне на една зла в същността си доктрина да възтържествува.

Агенция „Фокус”
24 вести: България отново ни обвинява, че се кичим с нейни пера
„България отново ни обвинява, че се кичим с нейните пера“, под това заглавие македонското електронно издание 24 вести публикува материал за българската реакция на изложбата от средновековни ръкописи в Брюксел.
„Кралският белгийски музей в Мариемон ще проверява експонатите, за които беше заявено, че ще бъдат изложени в него под надслов „Македонско средновековно ръкописно богатство“, пише днес българската новинарска агенция „Фокус“. Трети ден след съобщението за изложбата „Хиляда години писмена традиция в Македония“ през октомври в Белгия, България твърди, че се кичим с нейните пера, пише изданието. Вече информирах Белгия – да не позволява манипулации с научни факти и документи. Ако ръкописите са теоретически добре издържани и коректно представени като български, тогава няма да имаме нищо против тяхното представяне, казва Андрей Ковачев, евродепутат. Необходими са етика и морал в организацията на изложби, които налагат – да не се дават погрешни насоки в заглавията. Когато се прави изложба със средновековни български културни ценности, каквито са тези ръкописи, заглавието трябва правилно да указва от какво се състои изложбата, казва Тодор Чобанов, археолог.
Вчера директорът на Националния исторически музей в София историкът Божидар Димитров каза, че не е възможно да съществуват средновековни македонски ръкописи, тъй като македонската нация била създадена в 1934 година, с поръка на Коминтерна, а македонският език – в 1944 година.
Професорът в университета във Велико Търново Пламен Павлов пък покани българските институции да реагират.

Агенция „Фокус”
Българската реакция бутна определението „македонски” пред средновековните ръкописи (ОБЗОР)
Реабилитирани са средновековните ръкописи, които ще бъдат показани на изложба в белгийския Кралски музей в Мариемон, Белгия, от 9 до 21 октомври. След публикацията на Агенция „Фокус” и безпрецедентната реакция от страна на историци, общественици, евродепутати и граждани, днес падна определението „македонски” пред експонатите, които ще бъдат включени в изложбата.
Новината за смененото заглавие на изложбата дойде от кабинета на евродепутата от ЕНП Андрей Ковачев, който сезира за скандала научния директор на белгийския Кралски музей в Мариемон и днес следобед получи писмен отговор. Белгийският кралски музей е уверил евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев, че в името на изложбата на средновековни ръкописи няма да фигурира думата „македонски”, съобщиха от пресцентъра на Ковачев. Във връзка с информацията за предстоящата изложба на ръкописи от територията на днешна Република Македония Ковачев информира, че се е свързал с организаторите на изложбата от белгийска страна – Кралския музей „Маримон” и организацията „Валони-Брюсел Интернасионал” (ВБИ). И двете белгийски организации са уверили Ковачев, че все още няма съгласувано име на изложбата, но че в това име няма да фигурира думата „македонски”. От организацията „ВБИ” информираха българския депутат, че двама учени от Католическия университет в Лювен са командировани в Република Македония, за да се запознаят с ръкописите, които предстои да бъдат изложени в Белгия. Той е получил уверение от белгийска страна, че тези ръкописи ще бъдат представени по научно обоснован начин, който ще се базира на доклад от двамата белгийски учени. Белгийската страна е готова да обсъди техните заключения и с българските учени, се казва в съобщението.
В понеделник министърът на културата на Македония Елизабета Канческа – Милоска обяви на пресконференция пред медиите в Скопие, че в Брюксел се организира изложба „Хиляда години писмена традиция в Македония“. На изложбата, предвидена за 9 – 21 октомври „Хиляда години писмена традиция в Македония“ ще бъдат представени 39 стари ръкописи и ръкописни книги от книжното културно наследство със статут на книжовно културно богатство. Изложбата ще презентира хилядагодишната славянска писмена културно-историческа традиция на територията на Македония, според старославянските християнски паметници с глаголическо и кирилско писмо от Х до ХІХ век. Изложбата се подготвя от НУБ в сътрудничество с Валони Брюксел Интернационал и Кралския музей на Мариемонт и Посолството на Белгия. В подготовка е един обемен каталог на френски и английски език, с който в Брюксел ще могат да се запознаят с богатството на ръкописите. Изложбата съдържа 39 подбрани ръкописа от НУБ, Държавния архив на Македония, Агенцията за защита и Музей – Охрид, Историческият архив – Охрид и Музея в Битоля. Подборът на ръкописите направи Михайло Георгиевски, специалист по средновековна християнска книжовност. Според министъра на културата Елизабета Канческа – Милевска – идеята е след представянето в Брюксел, изложбата да гостува в голям брой музеи и държави, пише изданието МКД.МК.
Изложбата „Хиляда години писмена традиция в Македония“ е обявена във френската секция на Кралския музей в Мариемон – Musée royal de Mariemont (www.musee-mariemont.be) със заглавието „Старинни ръкописи от ХІІІ – ХІХ век“ (Manuscrits anciens du XIIIe au XIXe siècle). В английската секция на интернет сайта на музея информацията липсва. В текста на френски се посочва, че изложбата се организира в тясно сътрудничество с Посолството на Македония в Брюксел и Валон-Брюксел Интернешънъл (Fédération Wallonie-Bruxelles International). Експозицията представя селекция измежду 270 стари славянски ръкописа, съхранявани в Националната Университетска библиотека „Свети Климент Охридски“ в Скопие.
„Кралският музей на Mariemont има голямата чест – да покаже на обществеността за първи път извън границите на Македония, двадесет славянски ръкописи, датиращи от тринадесетия до деветнадесети век“, се посочва още в информацията на музея.
Още вчера, след намесата на Агенция “Фокус”, последва категорична реакция от страна на българските историци и евродепутатите Андрей Ковачев и Евгени Кирилов. На електронната поща на „Фокус” се получиха и десетки писма от читатели, които остро реагираха срещу мудността на българското Външно министерство да вземе отношение по темата.
Поне четири – пет принципа на Световната организация на музеите International Council of Museums – ICOM (http://icom.museum/) са нарушени при подготовката и представянето на изложбата „Хиляда години писмена традиция в Македония”. Това каза пред Агенция “Фокус” археологът д-р Тодор Чобанов, който, като български учен, е индивидуален член на ICOM. Почти всички световни музеи членуват в тази организация и Етичният кодекс на ICOM задължава световните музеи и колекции да следват определени етични норми и правила, допълни той. „С подобна изложба с манипулативно заглавие, с неясно оформяне на информацията, са нарушени поне четири – пет основни принципа, които представя Етичният кодекс на ICOM, който е достъпен в интернет на сайта на организацията. Имаме директно нарушение на някои от най-важните принципи на Етичния кодекс на ICOM и за да не съм голословен, ще дам пример: Има изрично изискване музеите да представят своите експозиции в тясно сътрудничество с държавите, откъдето тези предмети произлизат. Т.е. – нашите колеги в Македония би следвало – като правят изложби с българско културно наследство, да работят с нашето знание, съгласие и в тясно сътрудничество с българското общество”, каза д-р Тодор Чобанов. За да се запази добрият тон, трябва или да се смени името на изложбата, или да се откаже, заяви археологът д-р Тодор Чобанов.
От видеоклиповете, разпространени от македонски медии, се вижда, че всъщност „средновековните македонски ръкописи” са български.
Историкът доц. д-р Пламен Павлов от Великотърновския университет, който още от вчера е сред най-цитираните в македонските медии, заяви: „Моят съвет към организаторите на изложбата от Скопие (тъй като това наследство е основателно да бъде показано в чужбина), е следният: Академик Йордан Иванов, един човек, дълбоко свързан с Македония, е дал заглавие на една книга, излязла през далечната 1931 г., която македонските учени много използват. Написаха се цели дисертации, цели професорски кариери се градят върху книгата на академик Йордан Иванов – „Български старини из Македония”. Ето едно перфектно заглавие за тази изложба – „Български старини от Македония”. Разбира се, може да се каже и „Старобългарски паметници от Македония”. Не виждам това да обижда с нещо самата Македония. Както когато кажем „тракийски паметници”, „византийски икони” или нещо друго от България, по този начин не обиждаме себе си” – каза доц. Пламен Павлов.
Остра реакция предизвика нежеланието на българското Външно министерство да вземе отношение по темата. Едва в днес следобед Министерство на външните работи призна, че е поръчало на Посолството на България в Брюксел да се свърже с Кралския музей и да изясни всички факти около случая с организираната изложба. По темата не можа да бъде намерена нито говорителката на Министерството на външните работи Весела Чернева, която била в отпуска, нито министърът на външните работи Николай Младенов. Неприятно впечатление прави, че по балкански проблеми се изказва говорителят на Министерство на външните работи, а по теми за Близкия Изток, Иран и Занзибар – външният министър. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО – БНД. По думите му – за пореден път липсва адекватна реакция на българското Външно министерство по повод скандала с представянето на български средновековни ръкописи като македонски в изложба в Брюксел.
„Външно министерство не се интересува от тези работи, българският външен министър като че се вълнува повече от това – как да се залепи за някоя поредна европейска инициатива или да покани поредните ислямисти опозиционери на някого в Близкия Изток, за да може да си осигури следващата месторабота като европейски чиновник, отколкото – от българските интереси. Българското правителство не реагира, а би трябвало да се реагира. Виждаме постоянно неадекватни реакции и на Външно министерство и на говорителя. Доста неприятно впечатление прави, че когато става въпрос за балкански проблеми, в случаи, в които Македония нарушава правата на българи, фалшифицира българска история, по въпроса се изказва не външният министър, а говорителката на Външно министерство, а когато става въпрос за Близкия Изток, за Иран, за Занзибар или някъде другаде, нашият външен министър е първи. Разбира се, явно обича екскурзиите, обича да обикаля и да се прави на интересен, но българска държавна политика по въпроса на балканските проблеми и най-вече по темата Македония, нямаме”, каза Красимир Каракачанов. „Както предишният път премиерът Борисов се изказа твърдо за поредната македонска провокация, разчитам отново той да се намеси и външният министър малко да си влезе в ролята. Премиерът е единственият член на този кабинет, който по темата Македония се изказва категорично и се надявам да набие обръчите на външния министър” – каза Красимир Каракачанов.
Посолството на България в Скопие съобщи пред Агенция „Фокус”, че е информирало от два дни Министерство на външните работи за случая.

* * *
ИНТЕРВЮТА

Доц. д-р Александър Йорданов: Посягането към средновековни български писмени паметници е сериозна политическа провокация
Доц.д-р Александър Йорданов – бивш посланик на Република България в Република Македония, пред Агенция „Фокус”.
Македонското държавно ръководство провежда системна политика на конфронтация със съседните държави. То разчита на елементарната балканска политическа стратегия, че проблематизирането на външнополитическите отношения, води до укрепване на позициите на управляващата партия вътре в страната. Но за разлика от проблемите, които македонците създават в отношенията си с Гърция (кражбата на антично наследство, на културни символи и имена, включително и на идентичност ) и със Сърбия (опитът да получат автокефалност за несъществуващата македонска православна църква), то проблематизирането на отношенията с България обхваща комплекс от въпроси. При това този комплекс се изразява в насаждане на антибългаризъм и омраза към българите и България. И това вече е проблем, който българската държава не може да продължава да подминава с дипломатическо нехайство и с пасивност на държавните институции. Примерите са много и неведнъж коментирани. Посягането към средновековните български писмени паметници, създадени и изпълняващи функции, не в някаква измислена македонска държава, каквато през средновековието не съществува, а в реално съществувалата на картата на Европа българска държава, е не просто опит да се фалшифицира историята. Това е изключително сериозна политическа провокация. Защото точно тези и други културно-исторически ценности лежат в основата на българската духовност и народностна идентичност. Ако те бъдат оспорени или „присвоени“ това означава посегателство върху българския народ, върху неговата душа. Защото българските старини в Македония не са само научен факт, но основен градивен елемент на нашата народностна, а по-късно и национална, идентичност. Без тях рискуваме да погубим себе си и утре някой управник – наш или чужд, спокойно може да реши и да смени името на държавата ни. Защото старобългарската култура прави от различните етнико-религиозни общности населявали тази територия, един народ, с единен дух, герои, традиция, ценности. С една държава. При това държава силна, авторитетна и добре позната в целия средновековен свят. Съзнанието за тази държава не изчезва през близо 500 – те години чуждо робство. И днешните или утрешните български политици, нямат нито моралното, нито политическото право, да си позволят дори за миг да си затворят очите пред опитите да се краде българска история, култура, духовност. Никой българин няма това право. Ако български политици проспят този момент, то това означава, че или не са политици или не са българи. За мен, като бивш български посланик, е странен факта, че информацията за подготвяната от македонска страна изложба в Брюксел с „македонски средновековни ръкописи“ не идва от посолството ни в Скопие, където отдавна би трябвало да знаят за тези намерения на македонската страна, да са информирали още преди месеци Външно министерство и вече да са предприети превантивни дипломатически стъпки.
Един от главните проблеми на българската дипломация е чиновническото, пасивно, отношение към служебните задължения. Много често дипломатическата служба се приема и осъществява като „отбиване на номера“, като „ден да мине, друг да дойде“, за да се трупа солидната дипломатическа заплата. Повечето от нашите дипломати гледат да не си създават проблеми, да не тревожат министерството с „лоши новини“. Това им гарантира дипломатически рахатлък. Но има въпроси, по които е позорно дипломатическото нехайство. Последният случай е такъв. За държава като нашата, която е оцеляла през вековете именно, защото е била „държава на духа“, чуждите посегателства към духовното ни наследство трябва да срещнат най-сериозна съпротива от страна на държавните институции. Вече не е достатъчно Външно министерство да прави изявления. Не вършат работа и дипломатическите ноти. Мисля, че е дошло време в знак на пълно неприемане и несъгласие с водената от македонското държавно ръководство антибългарска политика в различни сфери, България да понижи нивото на ръководство на своето дипломатическо представителство в Македония като така изпрати ясен сигнал, че провежданата политика на кражба и подмяна на историческо наследство и идентичност, са категорично неприемливи в съвременна демократична Европа. В този контекст трябва да се впише и въпросът за езикът на омразата и фалшифицирането в македонските учебници по история.
Отделно от това, българското правителство би трябвало най-после да осъзнае, че защитата на българската култура – минала и днешна, е по-важна за съдбата на нашата държава от преживяванията на ритнитопковците. България трябва силно да пропагандира своето културно-историческо наследство и да го прави с постоянство, убеденост и авторитет, защото държава, която има зад гърба си такава история и култура не е нито малка, нито бедна. Време е да започнем да стъпваме в Европа изправени, а не сгънати в кръста. И не е възможно да допуснем да ни подритват вчерашни политически сополанковци. И преди да се жалваме на Европейския съюз, който впрочем не е „Бюро жалби“, е необходимо да стъпим здраво върху нормите на международното право, което санкционира посегателството върху културното наследство.
Изправена държавническа стойка и недвусмислени дипломатически стъпки са решението на последната македонска политическа провокация.

Андрей Ковачев: Европейски би било изложбата с древни ръкописи в Брюксел да бъде представена заедно с българската научна общност
Евродепутатът от ГЕРБ, представител на групата на ЕНП в Европейския парламент Андрей Ковачев в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”
Водещ: Българската реакция бутна определението „македонски” пред средновековните ръкописи, които ще бъдат показани в Белгийския кралски музей от 9-ти до 21-ви октомври. След публикацията на Агенция „Фокус” и безпрецедентната реакция от страна на историци, общественици, евродепутати и граждани, падна определението „македонски” пред експонатите, които ще бъдат включени в изложбата. Новината за смененото заглавие на изложбата дойде от кабинета на евродепутата от ЕНП Андрей Ковачев, който сезира за скандала научния директор на Белгийския кралски музей и получи писмен отговор. Белгийският кралски музей е уверил, че в името на изложбата на средновековни ръкописи няма да фигурира думата „македонски”. Сега на пряката ни телефонна линия е евродепутатът Андрей Ковачев. Очакваме подробности от вас г-н Ковачев за тази позитивна за България новина и няма как да не ви попитам дали сте удовлетворен от отговора на Белгия?
Андрей Ковачев: Да, първо да ви кажа предисторията. Аз наистина се свързах с двете белгийски организации, които участват в тази инициатива за представянето на ръкописите от днешна република Македония, средновековните ръкописи, това е Кралския музей в Белгия и организацията „Валон-Брюксел Интернешънъл,” говорих с представители на двете организации и те писмено ме уведомиха след това, че в името на тази изложба няма да фигурира прилагателното „македонски” и също така, че са изпратили двама учени от Католическия университет в Лювен, Белгия в момента в Република Македония, които да се запознаят с ръкописите, които ще бъдат представени в Белгия и както ме увериха, коректно и научно обосновано да представят тези ръкописи – такива, каквито са, какъвто е техният оригинал, източник, без, разбира се, това представяне да бъде манипулирано от когото и да било. Аз се надявам, че това наистина така ще се случи. Има разбира се някои въпросителни, защото първоначално беше представено на сайта на Кралския музей, че това са македонски средновековни ръкописи, след това в писменото становище, което аз получих и от двете институции казват, че те никога не са се били разбирали за име и заглавие на изложбата, но на сайта беше публикувано това заглавие, което след нашата съвместна интервенция – и на българската общественост, учени, политици, евродепутатите, това беше променено. Остава тези организатори да се разберат какво ще бъде името на изложбата. Това, което белгийците ми казаха, че предлагат е да бъде „Древни ръкописи от 12-ти до 18-ти век”. Да видим как дали и македонската страна ще се съгласи на такъв вариант. Според мен е коректно българската научна общност също да участва при откриването на изложбата, защото част от тези ръкописи са част от българското културно наследство, което сега се намира в днешна Република Македония. Затова според мен като бъдат представяни в Брюксел е редно да участва и българската научна общност и това би било един добър пример за съвместно представяне на нашата обща история, защото с Република Македония ние имаме обща история. Това ще отговаря и на препоръките на Европейския парламент в последната резолюция за Македония, където призовава Република Македония да се обедини със своите съседи върху една базирана на фактите история и заедно с България да чества общите събития, личности, герои от миналото, а не да търси разделяне и възможност да представя събития, герои и артефакти от миналото като македонски, защото не били български.
Водещ: Г-н Ковачев, в момента в македонските медии се интерпретира това, което излиза като мнения и коментари в Агенция „Фокус”. Няма по-специална реакция от страна на Македония, Вие очаквате ли да има някаква реакция по отношение на тази изложба и на това името й да бъде променено?
Андрей Ковачев: Аз разбирам, че сега става доста деликатно за нашите съседи. Не знам как биха реагирали в друга посока, защото все пак Кралският музей и белгийските партньори представляват сериозни институции, които не биха си позволили някаква ненаучна интерпретация или интерпретация, която не отговаря на историята, даже в началото ако са се заблудили, в момента си възвръщат чувството за научност, ако мога да се изразя по този начин. И затова ако ще се върви напред с тази изложба, то тя наистина трябва да отговаря на историческата обективна истина и пак казвам – най-добре би било, защото тези ръкописи принадлежат към българското културно наследство, разбира се, в момента се намират на територията на днешна Република Македония – това да се представи съвместно с българската научна общност и пак казвам – това би бил един добър европейски пример. Така че много трудно бих си представил, въпреки че всичко може да се очаква от някои представители от Република Македония – че биха се опитали наново да стартират някаква кампания за представяне по друг начин на тази историческа истина – то наистина в самите ръкописи, както видяхме, си е директно написано, че са български източниците.
Водещ: Вие сте в Брюксел, там има ли отзвук на случващото се, коментира ли се казусът с тази изложба ?
Андрей Ковачев: Не, вижте Брюксел е все още в един ваканционен период, тази седмица е първата работна седмица, но това не е тема, която е движеща за Брюксел. Освен това трудно някой път моите колеги, които са извън Балканския полуостров разбират точно защо ние спорим за историята и какво толкова имаме да разделяме в тази история, когато тя е обща за нас. Така че засега това не е станало някакъв голям въпрос в Брюксел и аз се надявам и да не стане, а ние да изгладим нещата по европейски и да се обединим около историческата истина, защото за мен няма версията на България, или версията на Македония, или на Гърция, а има историческата истина – какви са фактите, какво е било, какви са били събитията, какво пише в оригиналните документи. Имахме преди, ако си спомняте прословута Македонска енциклопедия, която беше издание на Македонската академия за науки и изкуства, в която имаше крещящи интерпретации, фалшиви интерпретации на оригиналните източници – в оригинала пише, че са български, а в интерпретацията на енциклопедията пише, че са македонски. Същото е и за историческите източници, които след тяхната смърт, тяхната идентичност бива променяна и се казва, че те никога не са българи, а напротив – били са македонци и не само са били македонци, но са били и против България едва ли не.
Водещ: Вие имате ли обяснение за поведението на Македония, защото то е такова от години, независимо от добронамереността на България?
Андрей Ковачев: Ами, ние това сме го казвали многократно, не само аз. Мисля, че всеки един в България знае отговора на този въпрос. Просто тази идеология или тази концепция за аргументиране на сегашната идентичност на част от населението на Република Македония като македонци е наследена ако искате и от решението за Коминтерна и след това от Титова Югославия и пасва добре на политическите амбиции на наследниците на тази Титова Югославия, които са все още с голяма носталгия към старата Югославия, която обаче безвъзвратно си е отишла.
Аз това винаги се опитвам да им кажа, че Югославия няма да се върне и трябва да гледат към ЕС, а не към стари някакви структури, колко добре било по времето на Тито, би трябвало да премахнат, да преименуват и улици и площади, които все още се наричат на този човек, между другото това е дебат и в България, който водихме над 20 години и водим все още. Нека да не забравяме, че в България имаме град, който се нарича Димитровград, едно огромно национално предателство, което беше извършено тогава и от нашата страна на границата спрямо нашите сънародници от Македония, така че това не е нещо, което е неочаквано, просто политическата, медийна и научна класа в сегашната Република Македония продължават традицията на Титова Югославия и даже обогатяват с някои нови окраски от античността, от Средновековието и с един мегаломански проект, който е, знаете, стартирал в Република Македония – така наречената „Скопие – 2014” с бетонните големи паметници на деятели и на герои от различни епохи на човечеството, което само по себе си няма нищо лошо, ако интерпретацията не е такава, каквато е – не е исторически обоснована. Ако са сложили паметник на цар Самуил, няма нищо лошо само по себе си, той е историческа личност, но когато кажат, че той е само и изключително македонски цар и го представят това и в техните учебници, и в техните научни среди, и пред младите хора – то тогава това е проблематично, разбира се.
Водещ: Ако Македония продължи този тон на отношение към България и към българската история – това може ли да се отрази по някакъв начин на присъединяването й към европейската общност, да се отрази на нашата подкрепа за това членство?
Андрей Ковачев: Ами, то вече се отразява. Мисля, че в Брюксел това е много добре забелязано, че Македония изостава. Ако преди 7 години, това е не моя констатация, а констатация на моите хърватски колеги, съвсем наскоро имах възможност да говоря с хърватския посланик към ЕС, който ми каза, че преди 7-8 години на Хърватска са представили като пример за добро европейско развитие към Европа – Македония. Македония изключително изостана в последните няколко години. Само на думи се говори за европейска интеграция, но явно на дела не се случват нещата, които ЕС би искал да се случат. Не се зачитат предложенията и препоръките на ЕС, особено в последните резолюции, които бяха направени. Македония има и вътрешнополитически, етнически проблеми, които все още тлеят и не са решени, така че според мене е недалновидно и глупаво, бих казал, да търсят нови конфронтации, особено пък с България. Ние винаги сме били добронамерени към Македония, бихме искали да я видим колкото се може по бързо в ЕС, ама една наистина европейско мислеща класа, а не обърната към миналото или към комунизма, или към Югославия. А като казвам комунизма, не като идея комунизма, а към практиките на комунизма и това не се случва за съжаление, така че зависи си от самите македонски граждани кого ще изберат да ги управлява, каква ще бъде средата там, дали и колко бързо те ще се присъединят към ЕС. Аз смятам, че в края на краищата несправедливостите от миналото, раните, които историята е завещала от двете страни на границата, могат да бъдат преодолени само по пътя на европейската интеграция. Нито можем войни да започваме, нито може нещо друго – немислимо е, просто единственото лекарство срещу тези конфликти и срещу това, което се е случило в миналото, както показва примера Франция и Германия и в другите страни на Западна Европа, е европейският проект. За съжаление, пак казвам, тези, които отговарят в Македония за бъдещето на Македония, са обърнати назад и човъркат из античната, средновековната, по новата история. Търсят аргументи, с лупа търсят аргументи да могат да докажат теорията, че през цялата история на човечеството никога по никакъв начин не са имали нищо общо с българите – много недалновидно, много глупаво.
Маргарита КОЛЕВА

Проф. Христо Матанов: Сегашното македонско правителство е доста антибългарско настроено и пропагандира тази си идея и сред обществото
По повод изложбата „Македонското ръкописно богатство през вековете”, която Македония ще представи в Кралския музей на Брюксел през октомври, Агенция „Фокус” разговаря с историка проф. Христо Матанов, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски”.
Фокус: Проф. Матанов, какъв е Вашият коментар на обявената от Македония изложба „Македонското ръкописно богатство през вековете”? Има ли такова ръкописно богатство?
Христо Матанов: Македонски средновековни ръкописи има дотолкова, доколкото има ръкописи, които се съхраняват на територията на днешната Бивша югославска република Македония. Това е ясно, както и в България има ръкописи, които не са български. Може да се каже – „еди какви си ръкописи от България”. Това, че в Македония правят подобно нещо, и се опитват да пропагандират някаква македонска идентичност, не ни учудва. Това сме го виждали и дори стана по-агресивно в последните години. Сегашното правителство е доста антибългарско настроено и се опитва да пропагандира тази си идея и сред обществото. Това се отразява както в тази плоскост, за която говорите, така и в усиленото строителство на статуи, правителствени сгради и триумфални арки в центъра на Скопие, което е нещо на границата между скулптурата и бутафорията, но това са реалностите, с които трябва да се съобразяваме. Личните ми впечатления са, че има подчертано засилване на антибългарските настроения. Ако вярвате на македонските теории – има македонска литература, каквато няма; има македонско-византийски литературни отношения, каквито не могат да съществуват. Така че – това са поредните кьорфишеци. Македонска средновековна книжнина нито по правопис, нито по език съществуват. Това е ясно. Няма спор. Това по света го знаят всички, но това е пропаганда.
Фокус: Каква е ролята на българската държава в създаването и запазването на тази книжнина през Средновековието?
Христо Матанов: Проблемът е, че много малко от това, което наричаме българско средновековно книжовно богатство, е съхранено в България. По редица причини – то е разпиляно в Русия, в Румъния, отчасти в Сърбия и в по-далечни сбирки. Така че тук ролята на държавата е ограничена. Тя няма достъп до тези чужди хранилища. Що се отнася до това, което е в България, мисля че се прави достатъчно. Има специалисти и книгохранилища, където те се съхраняват – Националната библиотека, Центърът „Иван Дуйчев”, БАН и т.н. Мисля, че се полагат сравнително добри грижи за тези, които са в България.
Фокус: Как е стоял този въпрос през Средновековието?
Христо Матанов: През Средновековието ситуацията е друга, средновековната държава не поема върху себе си такива функции, поема ги църквата. Когато става въпрос за книга, с която се служи в църква, тя се амортизира. Това е напълни нормално, защото тя непрекъснато се отгръща, чете се и т.н., особено, ако е хартиена, тя се поврежда. Освен това, в Средновековието няма условия за съвременно съхраняване, обезпаразитяване и т.н. на ръкописи и те се повреждат. Някои от тези, които са достигнали до нас, са в тежко състояние, проядени са от инсекти, някои имат влага, което изисква сериозна консервационна работа по тях. Не можем да очакваме от средновековното общество същото отношение към книжовното наследство каквото от съвременна държава. Освен това, през Средновековието една книга е ужасно скъпа. Особено ако е пергамент, т.е. обработена кожа, това е нещо, което струва цяло състояние, работи се бавно, трудно и т.н. Хартията е по-евтина, но по нетрайна.
Фокус: Каква е ролята на българската държава за финансирането и изграждането на духовни средища като Охрид и Света гора?
Христо Матанов: Ролята й е голяма. Понякога владетели или боляри са били спонсори на книги. Поръчвали са книги за собствените си библиотеки. Христоматийният пример е Четириевангелието на Иван Александър, което сега се пази в Британския музей, което е предназначено за библиотеката на царя – фантастично изработен ръкопис, или преводи на византийски хроники, каквато е хрониката на Константин Манасий. В това отношение се прави нещо, но в Средновековието няма същото чувство за значимостта на всяка старина.
Друг христоматиен пример е, ако някой книжовник през Средновековието попадне на пергаментен ръкопис с глаголица, която не е в употреба, той спокойно изтрива глаголическия текст и пише отгоре на кирилица, т.е. той няма това чувство – ние сега ако видим глаголически текст, ще изпаднем във възхищение и ще го обгрижваме като голяма светиня. През Средновековието такова чувство е нямало. Това е нормално за средновековния тип мислене.
Фокус: Според Вас – каква е разликата, когато Британски музей показва Лондонското четириевангелие на цар Иван Александър, и когато в Брюксел се представят средновековни български ръкописи като македонско ръкописно богатство през вековете?
Христо Матанов: Разликата е очевидна. При Четириевангелието очевидно, че става въпрос за ръкопис с български произход, поръчан от български цар. Тук не може да има съмнение, дори и в Македония няма да кажат, че това е македонски ръкопис. Вероятно по-различно стоят нещата, когато някой ръкопис е съхранен на територията на днешна Македония. Тогава нещата стоят малко по-различно и мисля, че спекулациите се правят на тази основа. Те смятат книжовници като Климент Охридски и дори Светите братя за македонски книжовници. Става въпрос за държавна пропаганда, и то доста добре спонсорирана.
Фокус: След падането на България под османска власт в края на 14 век, много книжовници търсят спасение в тогавашна Русия. Има ли днес в Русия български средновековни ръкописи и какво е отношението на руската академична общност към тях – признати ли са за български?
Христо Матанов:Има добро отношение към тях, с изключение на това, че в Русия смятат онова, което наричаме старобългарски, за църковнославянски, и не винаги правят отчетлива разлика между онова, което е българско и онова, което е общославянско. Тази разлика трябва да се прави. Иначе в огромните хранилища на Русия има доста български ръкописи и отношението към тях е положително. Това е ръкопис, който е символ на една православна традиция от Средновековието, с български произход. Не бих казал, че и там винаги има голямо разбиране по отношение на българския принос, но светът е парцелиран на интереси и общо взето всеки си ги защитава какво може – някой по-добре, някой по-лошо.
Фокус: Какъв интерес представляват в Европа подобни ръкописи, за да се организират техни изложби – каква е публиката, която би проявила интерес към тях?
Христо Матанов: Старобългаристиката отдавна е световна наука с нея се занимават слависти от много висок ранг – западни, руски, чешки и всякакви други.
Това е един вариант на средновековна книжовна култура, към която не може да няма интерес – има интерес. Впечатлението ми е, че през последното десетилетие този интерес малко спада. Не мога да си обясня причините, но културната публика винаги е имала интерес към подобен тип елементи на средновековната култура, така че подобни изложби обикновено се посрещат с интерес.
Фокус: Каква, според Вас, е българската политика в отговор на македонската пропаганда?
Христо Матанов: Много може да се говори за българската политика по въпроса. Някои смятат, че не достатъчно активна, други смятат, че е достатъчно деликатна. Включително и държавници на високо ниво намекват, че когато Македония кандидатства в ЕС, тези неща ще бъдат сложени на масата. Европейският съюз не търпи съперничество в лошия смисъл на думата, между страни-членки.
Фокус:Всички претенции на Македония, свързани с историята, каква реакция будят в историците?
Христо Матанов: Не трябва да се заблуждаваме, в Македония имат някакво лоби в Европа и в Русия, което поддържа техните тези. Това трябва да ни е напълно ясно. Доста сериозна реакция има в Гърция срещу тези неща. Това вече е политически въпрос и не е моя работа, но имам чувството, че нашите югозападни съседи привидно искат да са в ЕС и да споделят европейските ценности, но неофициално като че ли много-много не искат, и може би някой ги подкрепя в тази им двуличност.
Фокус: Кой ги подкрепя?
Христо Матанов: Който има влияние в Македония, общо взето държи един възел на противоречия, който държи целите Балкани. Всеки човек, който знае да прави анализ, знае кой няма полза от интеграция на Западните Балкани и от тяхното присъединяване към ЕС… Според мен – това е Русия, но това е мое мнение, без да мога да бъда абсолютно сигурен. Нямам достъп до по-особена информация. Това са неща, които съм наблюдавал, и които се шушнат на неофициално ниво – включително и тези много пари, които се дадоха за паметниците в центъра на Скопие. Човек трябва да се запита – откъде една, не много богата държава, може да си позволи да извади стотици милиони евро за статуи, правени в Италия, за грандиозни строежи в т.нар. „уж македонски стил” и т.н.
Красимира ГЕОРГИЕВА

Божидар Димитров: Смяна на името на изложбата в Брюксел е най-добрият изход от ситуацията
За изложбата на „македонски средновековни ръкописи” в Брюксел Агенция „Фокус” разговаря с историка Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей (НИМ).
Фокус: Г-н Димитров, какъв е Вашият коментар за изложбата на „македонското средновековно ръкописно богатство”, която ще бъде открита в Брюксел през октомври?
Божидар Димитров: Македонско ръкописно богатство от средновековието няма, и старанието на Скопие да заграби културно-историческо наследство от съседните държави е ясно и разбираемо. Една изкуствено създадена в средата на ХХ век нация, вместо да заяви, че тя е една политическа нация, както много други са направили – като американската, канадската, австралийската и така нататък, заявява, че има древни корени. За да има древни корени, тя трябва да има културно-историческо наследство и тъй като такова няма, тя граби от други нации. Това си е тяхна работа, да грабят колкото искат. Ние сме длъжни да протестираме, първо историческата гилдия, а на второ място – правителствените органи и доколкото знам на ход са подобни протести.
На мен мисълта ми е за Кралския музей в Белгия, който охотно приема такава една изложба. Въпреки гръмкото си име, там неговите научни сътрудници сигурно са крайно невежи, поне в областта на световната славистика, имам предвид, защото знаем че такова понятие – македонско средновековно ръкописно наследство няма и не може да има. Те, със същия успех, биха могли да направят изложба на американски ръкописи от Средновековието. Случаите са идентични, но те няма да направят такава изложба, тъй като самите Съединени Американски щати няма да има предложат такава изложба. Аз си мисля, че топката сега е у тях.
Ръководството на музея сигурно се е полакомило за парите, които е предложило Скопие (защото аз съм сигурен, че една такава международна изложба се плаща от една от двете страни и обикновено се плаща от приемащата страна, когато тя е убедена, че ще спечели повече), например както с Тракийското злато; тъй като нашите изложби на Тракийското злато печелят много пари и ги печели музеят, който ги приема, затова и те обикновено плащат разходите. От тази изложба, едва ли нещо ще спечели музеят и той се е съгласил, почти 100% съм сигурен, че македонската страна е казала, че ще плати всички разходи по изложбата, така че – нека да си направят една хубава справка, за да установят, че такова понятие „македонско ръкописно наследство”, в славистиката няма. Изходът от тази ситуация, като професионалист, е – да се промени името на изложбата. Тъй като и името Македония, Белгия, в съдружие с Атина не го признава.
Всички европейски страни, с изключение на България и Румъния, приеха да не признават името Република Македония, а името Бивша Югославска Република Македония.
Аз нямам нищо против – колегите да покажат български, сръбски и гръцки ръкописи в Брюксел, но нека името да бъде коректно: „Средновековни ръкописи от територията на Бившата Югославска Република Македония” или – „Средновековни ръкописи от Бившата Югославска Република Македония”. Това е коректното име на тази изложба и съответно българските власти явно или дискретно, биха могли да настояват пред белгийското правителство за промяна на това име.
Със смях разбрах от последните съобщения, че са „пострадали” и сърбите, тъй като един от представените ръкописи, така нареченият Струшки сборник, всъщност е сръбска ръкописна редакция. Сърбия също е владяла известно време Македония през средните векове и в резултат на това, са се появили паралелно с българските и гръцките, и сръбски ръкописи, но не съм чул още дали сърбите ще протестират, че техни ръкописи са обявени за македонски. Сърбите имат далеч по-сериозни проблеми в момента. Но ние трябва да бъдем максимално бдителни в това отношение.
Фокус: Адекватна ли е според вас, реакцията на българската държава и изобщо има ли реакция?
Божидар Димитров: Днес видях само, че много адекватно е реагирал г-н Андрей Ковачев, както и очаквах, той е направил връзка с Белгийския кралски музей и е поставил с необходимата острота и сериозност въпроса. Правилно е реагирал и г-н Евгени Кирилов, правилно реагират всички български историци досега.
Зорница ПОЛЕГАНОВА

Красимир Каракачанов: По балкански теми се изказва говорителката на МВнР, а за Близкия Изток и Занзибар – външният министър
Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО – БНД, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Каракачанов, как ще коментирате изложбата на „македонското средновековно ръкописно богатство”, която ще бъде открита в Брюксел през октомври?
Красимир Каракачанов: Ако говорим за македонско средновековие, Македония, в момента се намира в Средновековието, то не е свършило. Македонското средновековие започва от 1944 година, когато става част от Югославия, и продължава до ден-днешен. Ако говорим за Средновековието в онзи смисъл, когато няма свобода на мисълта, няма свобода на печата, няма свобода на сдружаването на хората, тъй като Македония е страната, в която продължава да се отрича всичко българско и да се преследват хората, които са с българско национално самосъзнание.
Относно самата изложба, коректното от страна на македонското национално правителство би било да напише – „Българското средновековие в Македония”, защото където и да погледнем в Средновековието, ще видим, че става въпрос за българската култура, Българската православна църква, става въпрос за българските владетели, царе и т.н. Те спекулират с Климент Охридски, с Наум, това са хора, които са изграждали българската култура през Средновековието. Предполагам, че ще представят ръкописи, някое и друго Евангелие и всичко това е свързано с българската история, така че ако искат да бъдат коректни, би трябвало да направят изложба в Брюксел, която да е наименована по следния начин „Българско средновековие в Македония” или „Българско културно наследство в Македония”. Това е истината за Средновековието в Македония, излишно е да влизаме в спорове.
Между другото, достатъчно е да отворят книгите на няколко техни историци и то за археологическите изследвания и се вижда Средновековието – и крепостите, и църквите, всичко това е типичният градеж, строено е по времето на българските царе, даже няма нужда да се прави чак толкова голяма изложба, достатъчно е да се отиде до манастир „Свети Наум” и да се види кой е изографисан като ктитор в манастира – българският цар Борис – Покръстителят.
Фокус: Адекватна ли е реакцията в България и каква е ролята на българските институции в този скандал?
Красимир Каракачанов: Българската реакция за пореден път е неадекватна. Както виждате Външно министерство не се интересува от тези работи, българският външен министър като че се вълнува повече от това как да се залепи за някоя поредна европейска инициатива или да покани поредните ислямисти опозиционери на някого в Близкия Изток, за да може да си осигури следващата месторабота като европейски чиновник, отколкото от българските интереси. Българското правителство не реагира, а би трябвало да се реагира. Виждаме постоянно неадекватни реакции и на Външно министерство и на говорителя. Доста неприятно впечатление прави, че когато става въпрос за балкански проблеми, в случаи, в които Македония нарушава правата на българи, фалшифицира българска история, по въпроса се изказва не външният министър, а говорителката на Външно министерство, а когато става въпрос за Близкия Изток, за Иран, за Занзибар или някъде другаде на гъза на географията, нашият външен министър е първи. Разбира се, явно обича екскурзиите, обича да обикаля и да се прави на интересен, но българска държавна политика по въпроса на балканските проблеми и най-вече по темата Македония, нямаме.
Фокус: Какво губим от липсата на тази политика?
Красимир Каракачанов: Губим част от нашето достойнство, което е много важно, даже основното за една държава, защото не може да искаш да имаш държава, която да просперира, без тази държава да защитава своите национални интереси, своето национално достойнство и да възпитава своите граждани на национално достойнство. Държава от индивиди, които нямат достойнство, не може да бъде държава и не е държава, ние го виждаме 22 години в България, не е нормална държава. Разчитам все пак, някой от българските евродепутати да присъства на тази изложба и да обяснят на своите колеги, че всъщност наблюдават не някакво си антично македонско Средновековие, а наблюдават българското Средновековие, защото Македония изпадна в една тотална шизофрения – от Клеопатра, през Филип и Александър Македонски, през Самуил, до Майка Тереза. Всичко това е дело на македонския „гений” и по-точно на „македонския ген”, но никой не реагира.
Фокус: ВМРО имаше реакция още вчера на страницата си. Като политическа сила, какво бихте предприели евентуално?
Красимир Каракачанов: Това, което можем да предприемем е да огласяваме този проблем пред българската общественост. Пак казвам, аз не разчитам българският външен министър, след три години безразличие по балканските проблеми, да реагира адекватно. Въобще не разчитам на него, разчитам на българските евродепутати, като Андрей Ковачев, Евгени Кирилов, като Станимир Илчев, които откакто са станали европейски депутати, защитават българските интереси в Македония. Разчитам тези хора да реагират и чрез това да бъде защитен българският национален интерес. Не разчитам на Външно министерство, защото то е всичко друго, но не и българско Външно министерство, с кадри на „Сорос”, които го управляват. Българското министерство е едно подразделение на фондация „Сорос”, а не структура на българската държава.
Както предишният път премиерът Борисов се изказа твърдо за поредната македонска провокация, разчитам отново той да се намеси и външният министър малко да си влезе в ролята. Премиерът е единственият член на този кабинет, който по темата Македония се изказва категорично и се надявам да набие обръчите на външния министър.

Д-р Тодор Чобанов: Това са български средновековни ръкописи и няма нищо срамно нашите съседи да го напишат точно така
Археологът д-р Тодор Чобанов пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Господин Чобанов, вие сте археолог специализиращ върху въпросите на българското средновековие. Как ще коментирате изложбата „1000 години писмена традиция в Македония“, която ще се представи в Белгия?
Тодор Чобанов: Новината за тази изложба е извънредно любопитна. От една страна е похвално, че Македония прохожда на международната музейна сцена. Нормално е една държава, дори и млада, да има желанието да организира изложби със средновековни културни ценности. От друга страна, малко двусмислено е формулирано заглавието, което може би цели да внуши, че в Македония развиват книжовна традиция от едно хилядолетие. Всъщност това и е вярно, и не е. Вярно е, защото територията на Западните Балкани наистина има дълги традиции в книжовността. Не е вярно, защото тези традиции се свързват основно с дейността на Византия и България. Т.е. хилядолетната писмена традиция е тази на православното културно наследство по тези земи, а както още в първата половина на 20 век написа големият теоретик на историята А. Тойнби, православната цивилизация е оформена в хода на българо-византийския културен диалог. Тойнби говори за диалог, защото именно българската средновековна държава си поставя за цел да допълни и развие християнската традиция, като я адаптира изцяло на свой език. Още в ІХ – Х век това усилие е оценено по достойнство от обществата на Европейския континент. Топлите връзки на българската църква с църквите в Сърбия и Русия са също основани на споделената ортодоксална традиция на собствен език. Това, което виждаме в момента, е едно демонстративно присъединяване на държавата Македония към този цивилизационен кръг. Всъщност трябва да сме доволни като общество, защото на разгърнатите страници от тези забележителни ръкописи навсякъде виждаме споменавания на българския език, а вероятно поръчителите и ползвателите са били важни средновековни българи, дейци на българската църква или аристократи. Трябва да сме благодарни на колегите от Македония, защото работят за популяризирането на средновековното българско културно наследство, даже възнамеряват да дигитализират въпросните ръкописи. Некоректното заглавие на изложбата по-скоро се дължат на неопитност в организирането на такива събития. Би следвало да предложим добросъседски да помогнем, за да се избегнат подобни объркани ситуации в следващите изложби. България има огромен опит и няма нищо лошо да го споделим, особено като става дума за културното ни наследство.
Фокус: През 2011г. в София се проведе 22 рия конгрес по Византийски изследвания. В рамките на събитието имаше и изложба с православни ръкописи, в която участваха с византийски ръкописи и македонските музеи. Ще припомните ли на нашите читатели значението на изложбата и нейните основни послания?
Тодор Чобанов: Действително най-важната изложба по време на конгреса беше именно “Сиянието на Византия“, в която посетителите видяха как точно се е развила през вековете православната книжовна традиция. Във витрините, предмет по предмет, можеше да се проследи появата и развитието на славянобългарската книжнина, към която спадат и българските ръкописи, които ще се излагат в Брюксел. В „Сиянието“ участваха и македонски гръкоезични ръкописи, т.е. византийски, и сме благодарни за включването на колегите в това общо усилие. Фокус: Дали според вас е възможно заглавието на изложбата да има за цел да внушава средновековни традиции на днешната македонска държава? Не става ли въпрос за опит за подмяна на фактите?
Тодор Чобанов: За да се подменят фактите, колегите от Македония ще трябва да препишат тези ръкописи и да скрият оригиналите в хранилищата. Тук, за разлика известните ни случаи от стенописи или надгробни камъни, няма как да се заличи определението „български“. Един класик на хумора беше написал, че „фактът – това е най-упоритото нещо“. А фактът е, че това са български средновековни ръкописи и няма нищо срамно нашите съседи да го напишат точно така. Както ние не се срамуваме да представяме пред света римско, византийско или тракийско културно наследство без да хитруваме и да фантазираме, че е „произведено в България“.