Фокус: Г-жо Антова, колко души са се удавили в България към края на август и колко души са били спасени от спасителите на Българския червен кръст?
Майа Антова: До този момент към миналия месец официално постъпилите хора, които са се удавили, са 101. Имаме информация за над 3800 души, които са спасени през миналата година. По неофициална информация спасените тази година са над този брой, понеже плажуващите по нашето Черноморие са доста. Обикновено там са съсредоточени и спасителите.
Фокус: Достатъчен ли е броят на спасителите у нас?
Майа Антова: До този момент нямаме информация да има липса, даже непрекъснато провеждаме курсове. Засега няма информация за недостиг на спасителите, който да се усеща по плажовете. Въпрос на желание от страна на концесионерите, на тези, които поддържат плажните ивици или стопанисват плажовете или охраняемите обекти е да си потърсят спасители. Тази година присъствието на спасители по Черноморието е доста засилено и заплащането е много по-добро. Концесионерите и хората, които се грижат за охраната, разбраха, че това е една важна дейност, доста добре се справят със самите спасители и с екипировката, която им е необходима. Има проверки по плажовете и доста от тях са преминали успешно и няма особени забележки. Мисля, че тази година са доста по-добре като екипировка, като хора, които охраняват плажовете.
Фокус: Има ли интерес към курсовете за спасители на басейни и плажове?
Майа Антова: Да. Интересът е голям, особено при младите хора, защото стига да има плувни умения, за един месец човек получава една професия, която може да му служи до края на живота. Може дори и в чужбина да работи с нея, получава квалификация. В крайна сметка това е отговорна и хуманна професия, с която се спасява човешки живот. Доста млади хора се обръщат към курсовете, а и доста по-възрастни, което според мен е свързано с липсата на работа. В крайна сметка за един месец човек може да си изкара професия, която да го храни, колкото и сезонна да е тази работа.
Фокус: Какви са изискванията, които трябва да покрият хората, за да станат спасители?
Майа Антова: Като изпитни изисквания трябва да са навършили 17 години. Първо трябва да се мине първото ниво за басейн и след това минават второто ниво, което е за открити водни площи и море. За басейни и водни площи приемният изпит е да могат да изплуват 50 м свободен стил на гърди за една минута, 25 м бруст без време.
След това по време на самия курс те се обучават на специфичните техники за спасяване, как да оказват първа помощ. Всички тези неща нашите спасители ги знаят. Естествено, за море изискванията са по-засилени – там изискването е 100 м свободен стил за една минута и 50 секунди, 25 м бруст без време.
Фокус: Според вашата статистика колко души у нас не могат да плуват?
Майа Антова: Такава статистика по принцип не правим, но е факт, че през годините заради спирането на обучението по плуване и по-скоро намаляването на басейните в цялата страна има една лоша плуваемост като плувна култура в цялото младо население, защото това е един доста скъп спорт, свързан с поддръжката на басейните. Всъщност все по-малко млади хора умеят да плуват добре, да са обучени от сертифицирани треньори. Това общо взето си проличава, когато дойдат на приемните изпити, за разлика от предходни години, когато е имало една държавна политика всеки един човек да може да плува. В цял свят залагат много на здравето и за един млад, подрастващ организъм е добре да умее да плува. За жалост доста по-трудно става, особено в малките градчета, където басейните са ограничени, обикновено са открити само през летния сезон. Много е трудно на колегите – дори и при желанието на хората, защото определено има такова желание и при младите семейства, и при самите деца да се научат да плуват, те всъщност нямат бази, което е една от основните причини.
Фокус: В това отношение къде се нареждаме спрямо другите европейски държави?
Майа Антова: Ние имаме по-скоро информация за доста развитите във водно-културно отношение, понеже имаме добри отношения с германците, холандците, испанците. В Европа цялото население е насочено доста активно, имат доста водоеми във вътрешността и те си развиват с най-различни обучителни програми, които са от най-различни организации – не само държавата, а и неправителствените организации много залагат на самия спорт като такава дейност. Не е правена статистика къде ние самите се падаме, но за жалост сме по-назад. Преди 20-30 години бяхме доста напред, когато имаше доста открити басейни.
Фокус: Според Вас на какво се дължи тази ниска плувна култура на българите?
Майа Антова: Не е липсата на желание, а по-скоро липсата на база. Закритите басейни са страшно малко, а един човек да се научи да плува добре е един дълъг процес – не може само персонално през лятото да го прави. Има лятно училище по плуване, което е много добра програма и дано продължава, защото доста деца се запознават по този начин с програмата. От наша страна в малките градове развиваме летни училища, чиято идея е децата, а доста често и техните родители да се запознаят как безопасно да контактуват с водата, да знаят по какъв начин могат да излязат, ако се случи нещо, как да се предпазват, кои са опасностите в различните видове водоеми – неща, които всеки един човек би трябвало да знае най-малкото от обща култура.
Фокус: Какво препоръчва Българският червен кръст, за да се повиши този тип култура?
Майа Антова: Като препоръки, свързани с превенцията, за нас всеки един човек е необходимо да се самоусъвършенства и всеки един човек е добре да знае не само начините как да спаси човек във водата, а как да му помогне, тоест говорим за първата долекарска помощ. Всеки един трябва да знае как да съживи един човек, да се научи на елементарните правила как да помогне при такава ситуация, защото има световна статистика, че в първите три до пет минути, говоря за съживяване, независимо какво, всеки един човек може да помогне преди да дойде специализиран екип. Хората трябва да се дообразоват. Всички наши програми, които имаме, са насочени към най-малките. Те са четири и са дефинирани за различните възрастови групи, те са безплатни като предлагане на методология, която може да бъде преподавана. В крайна сметка най-важното правило за хората е да спазват правилата при къпане и плуване, да се къпят в охраняеми плажове, където има спасители, защото те са там, за да могат да ги спасят и да им окажат помощ. За родителите едно от нещата, които през този сезон се очерта по-скоро като проблем е, че оставят децата без родителски контрол. Те решават, че след като отидат на охраняем плаж, някой друг ще се грижи за техните деца. Това става, ако има специализиран аниматор, на който са платили, но иначе децата са отговорност на самите родители, а много често те ги оставят и решават, че някой друг ще се погрижи и за жалост стават инциденти.
Фокус: Какви съвети отправяте към хората, които не могат да плуват? За какво трябва да внимават най-много?
Майа Антова: Една от основните опасности е хората, които не могат да плуват, да се предоверяват на надуваемите предмети. Много често хората, качвайки се на дюшек или на някакъв друг предмет, казват: няма проблем. Обаче това е измамно чувство и много често при най-малкия инцидент те могат да се окажат във вода и то в дълбочина, от която не могат да излязат. Моят съвет е никога да не влизат сами и на такава дълбочина, от която не могат да излязат, винаги да гледат да има охраняем плаж и спасител. Това е едно от най-важните условия, защото дори и да стане такъв инцидент, той е там, за да им помогне. Да спазват правилата – при жълт флаг не се влиза с надуваеми предмети. Дори и да изглежда спокойно морето, има обстоятелства, които са преценени от хората, които се грижат за охраната, че не е подходящо да се влиза с надуваеми предмети – обикновено това са вятър или странични течения. Когато се спазват правилата, инцидентите ще бъдат по-малко.
Фокус: Какви са най-големите опасности, които крие Черно море?
Майа Антова: Не случайно са нарекли Черно море така преди години. Доста често в нашето море по крайбрежието се образуват силни течения, които на повърхността не се виждат. Точно затова хората трябва да внимават, дори и при по-малки вълни, понякога има т.нар. мъртво вълнение, което повлича отдолу. Има доста силни течения, от които дори и опитен плувец е много трудно да излезе. Съветвам винаги да се допитват за това какъв флаг е сложен. Дори и на неохраняемите плажове може да се разбере какво е времето, какъв флаг са сложили спасителите и да се вземе под внимание от хората, които плуват. Едно от основните правила е никога да не влизате сами във водата и да плувате перпендикулярно, а не навътре и надълбоко. Никога не оставяйте децата си сами, дори и на сантиметри вътре във водата.
Фокус: А какви са опасностите в другите водоеми като реки и езера?
Майа Антова: Реките и езерата имат друга специфика. Само едно езеро е охраняемо – Пчелина, което се намира в Разград. Повечето наши язовири са без охрана. В язовири има една специфика, че много често дъната са залесени, не са равномерни, както при морето, пластовете са с различна температура, което е допълнителна предпоставка да се получават различни видове крампи. Всеки, който влезе в тези водоеми, трябва да внимава за теченията, смяна на температурата, дънни ями, които се образуват, клони във водата, водорасли. По същия начин в язовирите важат тези правила, които са и другаде – никога да не влизат сами, да не се предоверяват на надуваемите съоръжения. Ако влизат в лодка, кану, каяк, задължително да носят спасителна жилетка, защото не се знае при какъв инцидент какво може да се случи. При реките обикновено са опасни стръмните брегове и сложността да се излезе от тях, силното течение на реката, непознаването на самия водоем, какво може да има отдолу под водата, защото обикновено тя е мътна. Призовавам всички хора да спазват правилата, да не влизат във водата два часа след обилно хранене, да не влизат сами, да не влизат във водата пили алкохол. Ако случайно видят някой да влиза и да се дави, да научат начините как да помогнат, защото по този начин всички ще се чувстваме малко по-безопасно.
Яница ТАНЕВА
Loading ...
