Ние обвиняваме!
Делото срещу Алексей Петров, доцент по корпоративна сигурност в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, д-р по икономика, започна на 10 февруари 2010 г. със сензационното съобщение на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, че е арестувана „с операция „Октопод” „стройна йерархична група”, извършвала престъпления повече от 10 години. „Октопода” се оказа Алексей Петров, а според Цветанов извършените престъпления попадали под целия спектър на Наказателния кодекс. До 10-15 дни на групата щял да бъде връчен обвинителен акт в бърз наказателен процес и с „евентуална 12-годишна минимална присъда” да се „измъкнела държавата от ръцете на Октопода”.
Обещаният бърз процес продължава вече трета година. Балонът „Октопод” се спука с трясък, чут в цяла България и в Европа. „Главата на организираната престъпност” е подсъдим по дело за имуществени спорове. Бързо обаче се изграждаше „нов тип” политическа система – български вариант на авторитарен режим. Правителството на Бойко Борисов посегна върху основата на демокрацията – принципа за разделението на властите. Народното събрание, обезличено, се превърна в машина за изпълнение на най-некомпетентни правителствени поръчки. Съдебната система, подложена на най-брутален и почти всекидневен натиск от министъра на вътрешните работи, боледува и дори агонизира.
Съставът на Софийския градски съд, който гледа „тъй нареченото дело „Октопод”, се поддаде на натиска и търпеливо изслушва и най-безсрамни лъжи на прокурорски „свидетели”. Само като отказ от правосъдие може да се оцени фарса, разиграван срещу Алексей Петров например от „свидетеля” Пламен Устинов. Съдия Ченалова вместо да арестува Устинов, когато „свидетелстваше” за възлаганите му през годините „поръчки” от Ал. Петров да извърши три убийства, включително и на Васил Божков и Гриша Ганчев, го слушаше търпеливо. Тя достигна на последното заседание на съда – на 6 август т.г., до принос в правораздаването – вкара в затвора Петров, защото открила интонация за натиск в думите му, използвани при това незаконно от таен запис, когато обвиненият настоява пред „свидетеля” – „кажи истината, кажи истината!” „Доказателството” за вина, използвано от председателя на съда, е правен абсурд, режисиран от министъра на вътрешните работи Цветанов.
Време е българските граждани да разберат, че „казусът Алексей Петров” вече е кауза. В Европейската комисия трябва да се занимават без протакане, с въпроса защо вече се иска даване под съд на министър-председателя Бойко Борисов и на министъра на вътрешните работи Цветанов, които с политиката си на отворени за контрабандисти и терористи граници и с ширещата се на най-високите етажи престъпност и корупция, са опасни за целия Европейски съюз! Припомняме как завършва един от най-знаменитите процеси в световната история.
През 1894 г. капитан Алфред Драйфус е осъден като германски шпионин на вечно заточение и каторга на „Дяволския остров”, френско владение в Южна Америка. Обвинен е, че е автор на писмо, съдържащо сведения от тайни документи на френския Генерален щаб, предназначени за германското разузнаване. Избухва „Аферата Драйфус”. „Шпионин”, на туй отгоре евреин, Драйфус е използван за мишена на френските милитаристи (позорното поражение във Френско-пруската война от 1870-1871 г. тегне на Франция, която търси съюзници за реванш срещу Германия) и от крайните шовинисти за разгаряне на антигерманска и антиеврейска кампания.
На 13 януари 1898 г. във френския в. „Орор” („Зора”) е публикувано открито писмо на Емил Зола до президента на Третата френска република Феликс Фор. Зола е един от най-четените френски писатели наред с Александър Дюма-баща, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго и Жюл Верн. Писмото е озаглавено „Аз обвинявам!” и разтърсва френската общественост, която проспива „Аферата Драйфус”. Зола застава на страната на Драйфус, защото процесът срещу него явно е монтиран от офицери от Генералния щаб на френската армия, които са използвали фалшификатор – автор на писмото, „доказателство” за вина.
Избухва скандал с международни измерения. Зола е принуден да бяга в Англия, осъден е на 1 година затвор и голяма глоба, но неговото „Аз обвинявам!” влиза в съвременната история като един от най-знаменитите документи.
„Аферата Драйфус” разгаря в Европа спор за правата и свободите на гражданите, за правото да се обвини френското правосъдие и системата, репресираща свободното критично слово. Франция е разделена на „драйфусисти” и „антидрайфусисти”. Полковник от Генералния щаб се самоубива, а министърът на войната подава оставка. Макар и късно, чак през 1906 г., Драйфус е реабилитиран, произведен е в генерал, дочаква през 1930 г. да се разкрие кой е фалшификаторът на „писмото” му и умира през 1935 г. като кавалер на Френския почетен легион.
На 1 януари 2011 г. Инициативен комитет издигна кандидатурата на Алексей Петров за участие в изборите за президент на България. Ние бяхме убедени, че „делото Октопод” е политическа разправа срещу критик на финансово-икономическата политика на правителството. Петров е от най-компетентните специалисти по проблемите на националната сигурност и е уважаван от студентите на два национални университети преподавател. С неговата кандидатура и на създадения в следващите месеци негов екип ние обявихме намерението си за честна предизборна борба и за разобличаване на пълния икономически, политически и морален провал на правителството. Двойката Борисов-Цветанов се опитваше с „делото Октопод” да прикрива този провал и да получи поне „много добър” от очаквания доклад на Европейската комисия. Оправдаваха се и със „сенки” от минали правителства, хвърляни върху кристалния лик на управляващите, и с външни неблагоприятни фактори. Докладът на Комисията обаче регистрира провала на правителството и заедно с репресивната държавна машина и съдебната система получи снизходително написаната унизителната за България „тройка” с право на „поправителен изпит” през следващата година.
Ето защо членовете на Инициативния комитет днес обявяват своето „открито писмо” до гражданите на България: „Ние обвиняваме!” Ние обвиняваме правителството: за некадърно и престъпно управление, за бедността ни, за трагичната здравна система, за кризата в образованието и науката, за полицейските репресии, за превръщане на съдии и прокурори в жалки подобия на правото, за развързаните очи на Темида, опозорена с дела, които ревизира и тепърва ще ревизира Европейския съд в Страсбург, но вече с присъди за милиони левове. Граждани на България, избиратели, ние ще ги плащаме, както плащаме и ще продължаваме да плащаме за нещастната си съдба. Ние сме подложени на геноцид, всички ние, млади и стари от топящата се, изчезваща българска нация. Опитват се да ни задушат с тоталитарност.
Повтаряме – „казусът Петров” е „кауза”! Когато един невинен е хвърлен в затвора може, граждани, да дойде и вашият ред! Не забравяйте народната мъдрост: „Когато мечката играе в комшията, когато къщата на съседа гори, ще дойде и Вашият ред! А Инициативният комитет ще продължи: „Ние обвиняваме!”
Координатор на Инициативния комитет
Проф. Милен Семков
Loading ...
