ВРЕМЕ Е ГРИЖАТА ЗА ОПАЗВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СТАРИЯ НЕСЕБЪР ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ ПРИОРИТЕТИ НА ДЪРЖАВАТА

| Източник: Максим МОМЧИЛОВ

Архитектурно-историческият резерват «Старинен град Несебър”/СГН/ запазва шансовете си да бъде запазен като извънредна универсална стойност в списъка на паметниците Световно наследство

Това заяви при представянето на Плана за опазване и управление на “Старинен град Несебър”/ПОУСГН/ професор Тодор Кръстев-оглавящ работния колектив, изготвил плана.Проекто-планът бе представен на публично обсъждане в салона на несебърското читалище “Яна Лъскова 1905”.Извънредната универсална стойност /ИУС/ означава културна значимост,която е толкова значима,че надхвърля националните граници и притежава неоценима характеристика за днешните и бъдещите поколения на цялото отечество.Именно поради това перманентната защита на това наследство е от най-голяма важност за цялата международна общност.

Публичното обсъждане на ПОУСГН,което продължи близо 5 часа,бе водено лично от кмета на Община Несебър Николай Димитров.В присъствието на водещите специалисти по проекта то започна с изявление на арх. Галя Стоянова-директор на Националния институт за недвижимо културно наследство след което проф. арх. Тодор Кръстев-ръководител на работния колектив,включващ 60 специалисти от сферите на: архитектурата,строителството,картографирането, геомеханиката,археологията,историята,туризма,културата и урбанистиката представи на аудиторията изготвеният ПОУСГН.

Представяйки плана /публ.първоначално на 23.05.2012 в изготвения специално за обсъждането сайт: www.pou-nesebar.orgвпоследствие и във вестник “Слънчев бряг прес”,бр.14/19.06.2012/ арх. Тодор Кръстев подчерта,че като първи по рода си, ПОУСГН има за цел да идентифицира проблемите и да посочи начините за справяне с тях. Своето изчерпателно обяснение професорът започна с разяснение, какво точно представлява културното наследство;                                                                 описа значимостта на ценностите, които притежава единственият град в България, вписан в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО; проследи развитието на града и причините той да бъде приет в този значим списък; посочи къде точно се намира балансът между опазването и развитието на един „жив” град;подробно изложи позитивните и негативните страни от извършения реактивен мониторинг на СГН.

Според докладчика автентичният вид на СГН като цяло е запазен, но ако се разгледат поотделно църквите и къщите ясно се вижда,                                                                че има нехармонична урбанизация,                                                                                неадекватно застрояване и нарушени силуети.Тези несъответствия влизат в противоречие с критериите за вписване на СГН като ИУС в Списъка на обектите Световно наследство,заради което се налага израбтването и прилагането на ПОУСГН,съдържащ ясни правила за синхронизацията между минало, настояще и бъдеще в града.

Стратегическите насоки за опазване,използване и управление на СГН включват програма за неотложни действия                                                                                     по прилагането на ПОУСГН за периода януари-декември 2012,работна програма за периода януари-декември 2013,съдържаща план-график от 5-годишната програма,включена като първа петилетка от 20-годишния период за прилагане на плана.ПОУСГН предвижда всеки  жител на полуострова  да получи от държавата специално изготвен наръчник с пълен набор от правила  за неговите права и задължения, свързани с опазването и развитието на града.Планът ще послужи и като задание за изработването на Подробен устройствен план /ПУП/,с което  Община Несебър вече се е заела.

Друг акцент от плана е развитието на културения туризъм, тъй като по статистически данни в момента само 8% от туристите посещават Несебър заради неговата история.А разширяването на сегмента на този вид туризъм е една от целите,което си е поставило ръководството на Община Несебър.В това отношение след реставрацията и инаугурацията                                                                                                           на църквата „Св.Стефан”общинското ръководство е внесло проекти за реставрация и консервация на още няколко църкви /Св.Иоан Кръстител,Св.Параскева,Св.св. архангели Михаил и Гавраил/и след тяхната реализация, ще започне пълноценната експлотация на маршрута по проекта „Духовният път”, който ще даде нов тласък на културния туризъм в града.

В ПОУСГН се предлагат не само законодателни мерки за защита на ИУЦ,осъществими в рамките на сегашното законодателство,но                                                     и приемането на един специален Закон                                                                                          за опазване и развитие на СГН,като проява на грижата на българската държава за единствения български исторически град,включен в списъка на обектите Световно наследство.В този закон се предвижда създаването на национелен фонд и борд «Несебър-Световно наследство»,определяне на на преките ангажименти на държавата за опазване и развитие на ИУЦ,въвеждане на норми,регламенти и регулации за туристическата дейност,регламентиране на посочената публична подкрепа за местното население,легализиране на Генералния консервационен план.

Проф. Кръстев изтъкна,че практически ПОУСГН вече се прилага с дейтващия информационен център за жителите на града, разкриването през 2012 г. на отдел «Несебър-Световно наследство» към Община Несебър, създаване на пилотни проекти за реставрация и консервация на църковни храмове,внасяне на ред в уличната търговия,премахване на загрозяващите сергии,сандъци,табели, реклами,ликвидаране на последствията от незаконното строителство на полуострова.

Само за първата година за реализацията на неотложните мерки по ПОУСГН планираните

финансови средства възлизат на 1 506 000 лв,                                                                       като разходите по плана досега,заплатени от общинския бюджет са близо 200 000 лв.С плана се предлага да се плиложи съвременния опит за финансиране на програмните дейности.А именно,чрез: държавния бюджет,предлаганият «Национален фонд «Несебър световно наследство»,общинския бюджет,общинския фонд «Култура»/набиран от отчичисления от приходите от туризъм,такси,дарения,спонсорство/,фондовете на Европейския съюз /Европейския региотарен фонд за развитие,Европейския социален фонд,както и националните оперативни програми/,различните донорски програми и целеви дарения.Отличен пример в това отношение е даден приносът на международната фондация «Левентис»/,публично-частното партньорство,средства от собственици,ползватели и т.н.

В констативната част на ПОУСГН се изтъква,че Старият Несебър е обект на Световното наследство,но                                                                                                                    в същото време и град  с живи хора,                                                                                             които естественно се стремят към благополучие и качество на живота в своите домове.При съществуващите условия обаче жителите трябва да изпълняват остарели и неясни провила за опазване на старините без възможност за достигане на съвременен жилищен стандрат.хората са обречеви да спазват само забрани и ограничения,без никакви стимули.Жителите са демотивирани от ниската икномическа ефективност на туризма.Съществуват затруднения за собствениците на жилища ца осигуряване на компетентна и спешна консервационна дейност,която ив се изисква,липсват привилегии за жителите за приоритет при упражняване на някои туристически дейности.

Обобщената констатация е,че през последните десетилетия СГН е бил третиран от държавата по-скоро като местна туристическа аттракция,за която отговорност носят преди всичко местните власти и местното население.Опазването на ИУЦ не е представлявало държавен приоритет,не е било национална кауза.В определена степен държавата                                                                                                                                            е прехвърлила своите отговорности                                                                                                                                      на местните власти /лишени от реални възможности/ и на местното население /подложено на ограничения, без стимули/.Тази констация предизвика репликата на кмета Димитров,че е време държавата да се върне в Несебър и да поеме своята отговорност.Защото тя е тази, която е дала гаранция за Несебър, когато градът е бил приет в списъците на Световното наследство през 1983 г.

В хода на публичното обсъждане,което продължи близо 5 часа,без почивка,се установи,че преобладаващата част от аудиторията в читалищния салон не е подготвена за организирания форум.Въпреки ранното обнародване на обсъжданите документи в електронни и печатни медии,така,както го изисква закона,се разбра,че аудиторията                                                                                                                                                     не си е направила труда                                                                                                                      да се запознае с тях и да ги осмисли.

Публичното обсъждане започна

с опит за персонални обиди

към проф.Тодор Кръстев.Последва изказване на ранобудна гражданка,която сподели отрицателните си впечатления за състоянието на хигиената и благоустрояването на полуострова.В последвалите изказвания рлеобладаваше дребнотемието,нямащо допирни точки с обсъждания план.Един от изказващите се пък съвсем откровено сподели,че

за хората с «рибарски мозъци»,                                                                                                  каквито са една част от жителите на Стария град е необходимо много повече време за да осмислят съдържанието на ПОУСГН и предложи второ обсъждане.Друг поиска «Кръгла маса» и удължаване на срока за приемане на плана.

Имаше и                                                                                                                                                 по-смислени предложения.                                                                                                              Едно от тях бе за премахване на алейната търговия върху общинската собственост на територията на Стария град.Друго,за актуализацията на транспортната схема,трето-за обявяването на полуострова за безмитна зона.четвърто,за освобождаването на жителите,практикуващи търговска дейност,от ДДС както и да получат други данъчни облекчения.Имаше и по-конкретни преложения,като например,на първо време в общинския бюджет държавата да внесе поне 5 милиона евро.А пък при гласуване на бюджета от Народното събрание за 2013 г. сумата като целева субсидия за Стария град да бъде много по-голяма.

Закривайки публичното обсъждане кметът Димитров обяви,че докрая на месеца всички заинтересовани лица могат да внесат своите предложения по ПОУСГН в писмен вид,като тези,които са основателни,ще бъдат включени и в протокола от обсъждането и като допълнения към плана,доколкото са основателни.

В заключителните си слова арх.Стоянова и арх.Кръстев оцениха като изключителни усилията и стремежа,които полага кметът на Община Несебър като орган на изпълнителната местна власт,както и подкрепата,която срещат от Общинския съвет като орган на законодателната власт при изготвянето на ПОУСГН.Преди планът да се превърне в окончателен документ предстои изготвянето на подробен протокол от общественото му обсъждане до 24.08. 2012,обсъждане в Министерството на културата и внасянето му в Министерския съвет преди да изпратен  в парижката централа на ЮНЕСКО.Крайният срок за това е 31.01.2013 г.

Макар че цялата документация на ПОУСГН                                                                                                        все още е в суров вид,                                                                                                                                част от нея може да послужи /още от сега/ за основа при планирането на проявите по случай 30-годишнината от вписването на Стария град в списъка на обектите Световно наследство.В нито един момент при обсъждането на плана не стана дума за предстоящата годишнина.Точно за това по начина на нейното отбелязване ще проличи кой милее за Старинен Несебър като обект-извънредна универсална стойност,вписан в списъка на Световното наследство.

Print Friendly
FacebookСподели