Мечтите на един депутат – безплатно „Верту“ и „доц.“ пред името

Мечтите на един депутат – безплатно „Верту“ и „доц.“ пред името

Карикатура: Христо Комарницки ———

Колко му трябва на един депутат от ГЕРБ? Едно „Верту“ (безплатно), един консултантски договор за 130 000 лв. и доцентска титла. Е, и още един мандат в следващия парламент. Но за него трябват избиратели, а те по-трудно могат да бъдат заблудени за разлика от едно добронамерено научно жури, пък макар и седемчленно.

Всъщност съмненията за заблуда и нечестна игра идват след обвинения в плагиатство. Естествено, става дума за Лъчезар Иванов от ГЕРБ. Който, в опита си да стане доцент по обществено здраве, представи за свои публикации на проф. Любомир Иванов.

Това е същият Лъчезар, който си е повярвал дотам, че се опита да спре тв репортаж за охолния живот на негов приятел митничар и това му коства куп шефски места, а публиката остана с впечатлението, че е получил урок за постъпките си. По герберски. Но явно вродената способност на депутата да се забърква в скандали край няма. Защото дойде поредният – този път с опитите да стане доцент. За лаиците в науката е трудно да си представят какъв е приносът на скандалния депутат в областта на общественото здравеопазване. Няма лошо – като няма „Верту“ и една доцентура ще свърши работа. Пък и сега му е времето – докато е още депутат. Задачата му се улеснява, защото след разтурянето на Висшата атестационна комисия (от ГЕРБ) процедурата по научно израстване на преподаватели вече не е нищо друго освен сергия за академични длъжности. Всеки може да стане всичко. Стига да има пари и да намери кой да му свърши работата. А във времена на криза мераклии все ще се намерят. Щом има търсене, предлагането трябва да отговори на нуждите на пазара. Като при дипломите за висше, но вероятно

тапиите за доцент и за професор са по-скъпи

За пореден път обаче Иванов не си е направил точно сметките. Първо, защото необходимостта да се прибавят чужди публикации към пакета документи на кандидат-доцента показва, че неговите явно не са достатъчни. Дали самият Иванов ги е сложил (спорно е, че депутатът има достатъчно мозък и познания, за да се сети за подобна стъпка) или някой, който си е мислел, че му прави услуга и разчиства пътя към заветната доцентура – не е важно. Важен е крайният резултат. Второ, който е го направил, явно е смятал, че ще заблуди членовете на журито, а истинският автор на заимстваните трудове проф. Любомир Иванов (или Л. Иванов, както е посочен в списъка на авторите на цитираните публикации) няма и да разбере. Очаквано депутатът Л. Иванов се изкара жертва на злонамереност, а не че не е достоен. Друг е въпросът, че общественото здравеопазване е на път да се превърне в приоритетна научна област с високи научни постижения, щом и бившият шеф на Лекарския съюз Андрей Кехайов е защитил докторантура в същия факултет. Какъв е приносът му за общественото здравеопазване извън този, че печелеше обществени поръчки за милиони за доставка на гориво за болници, също ще остане загадка за широката публика.

Съмненията за нагласен конкурс се подклаждат и от съвпадението, че в края на март (докато трае процедурата) за доцент Лъчезар Иванов в качеството си на депутат с право на законодателна инициатива вкарва промени в закона за лечебните заведения, които предвиждат да се премахне статутът на търговски дружества за университетските болници. Подобна промяна е

в интерес на медицинските университети,

включително и на този, чийто доцент се кани да стане Иванов. Впоследствие обаче вносителят е оттеглил законопроекта си.

Всъщност скандалът с Лъчезар Иванов само идва да покаже, че наглостта на депутата вече може да се използва и за мерна единица. Че търговията с професорски и доцентски длъжности процъфтява и че научните постижения имат все по-малко значение за изхода от конкурса. Важно е кой е кандидатът, а не значимостта на научните му постижения. След случая с ректора на Стопанската академия Величко Адамов – пример за административно безхаберие и политическа коректност, конкурсът за доцент с единствен кандидат Лъчезар Иванов само затвърждава тъжната реалност – държавният контрол липсва, а на негово място удобно се е настанил академичният произвол.

Научните титли девалвират и все повече заприличват на очила със стъкла без диоптър – от ония, дето се носят, за да придадат по-интелигентен вид на приносителя си. А по-ненаходчивите колеги на депутата Иванов от управляващата партия да побързат, че промоцията на научните титли е с ограничен срок на валидност. До следващите избори, когато ще гледаме нечий друг цирк, с други скандали и други лъчезаривановци, които ще мечтаят за простички неща като безплатен „Верту“, още един мандат и Бог знае още какво.