Нора Виткова
© БГНЕС
Част от Паисиевите тържества по случай 250-годишнината от написването на История Славянобългарска се проведоха в големия салон на БАН, в присъствието на вицепрезидента Маргарита Попова, новия шеф на БАН акад. Стефан Дoдунеков и най-значимия паисиевед у нас – проф. Надежда Драгова.
Академичните чествания започнаха с вълнуващия прочит на Вазовото стихотворение „За Паисий“ от актьора Иван Налбантов и доклади за личността на светеца, изнесени от проф. Кирил Топалов и декана на историческия факултет към Софийския университет – доц. Пламен Митев.
Председателят на БАН акад. Стефан Дoдунеков приветства гостите и заяви, че днес е свят ден. Това е денят на отец Паисий Хилендарски и неговата малка книжица, написана преди четвърт хилядолетие и променила българската държавност, каза Додунеков.
Тя преодолява нрави и неразбиране, многократно е преписвана, не само у нас, но и в чужбина, подчерта той. Днес ние, наследниците на великия светогорец, сме горди с името българи, заяви акад. Додунеков и приветства гостите – Добре дошли в храма на българската наука.
Деканът на историческия факултет доц. Пламен Митев посочи, че още през 19 век се заражда любопитството към личността на Паисий, но и до днес продължаваме да знаем твърде малко.
Дебатите започват още за неговото родно място, за което спорят десетки селища. Не сме сигурни и за светското му име, каза още доц. Пламен Митев. Има съмнения и за датата и мястото на неговата кончина.
Сигурното, което се знае за него не е много, посочи историкът. Има малко сведения за пътуванията на Паисий Хилендарски, събирал пръснатите, забравени свидетелства за историята на своя народ. В изследванията се поставя акцент върху неговата „История“, в която Паисий разкрива героичното минало на своя народ и запазва искрата на българското самочувствие.
Най-често употребяваните думи от Паисий са разум, знание и книжно умение. Неслучайно Паисий получава признанието на пръв български будител.
Когато отбелязваме 250 години от написването на историята, не можем да не се замислим колко актуално звучат днес парещите въпроси на Паисий, заяви доц. Пламен Митев.
Той изтъкна, че трябва да се замислим в каква България живеем днес – България на неграмотността, България на мутрите и на безхаберието, в която мускулестите мутри и фолк певиците се представят като елитни личности. Тук историкът беше прекъснат от бурни аплодисменти, като последваха и викове „Браво!“.
Нима и днес очакваме своя Паисий, попита историкът и заяви: „Аз лично съм оптимист. Всичко зависи от нас и от нашите собствени ръце“, каза той.
В своя доклад проф. Кирил Топалов посочи, че Паисий Хилендарски е открил драмата на историческата съдба на своя народ и го пробужда за нов духовен и политически живот.
По своята сила неговата идея има само един аналог. И това е делото на Св.Св. Кирил и Методий.
Паисий поставя въпросът от необходимостта от познаването на историята и разчита не на наставлението, а на съпричастието и на доверието.
Паисий доказва важността на своето дело без сянка на самоизтъкване, а напротив – като едно скромно дело, предполагащо не благодарност и адмирации, а просто разбиране и съпричастие, подчерта проф. Кирил Топалов.
Паисий е осъзнавал, че историята на един народ не е само летопис на войни. Той отдава специално внимание на културното развитие на своя народ и на делото на Светите братя Кирил и Методий, като се противопоставя на опитите да се омаловажи великото им дело.
По думите на проф. Топалов, личността на Паисий носи качествата на новия възрожденец. Той оценява силата на знанието като най-важно за човешкия род, носител е на идеите на новото време и отхвърля догмата за непроменяемостта на дневния ред.
Паисий е съчетал в една личност книжовник и обществен деец, носител е на чертите на неспокойна и любознателна натура, завърши академичното си слово проф. Топалов.
По-рано, тържествата по случай 250-годишнината от написването на История Славянобългарска започнаха с тържествена литургия в храм паметника „Св. Александър Невски“, където се събраха много граждани.
След едночасовата служба там, шествието продължи към паметника на Хилендарския монах, където от Светия Синод прочетоха тържвственото слово на патриарх Максим и бяха поднесени много цветя.
Вицепрезидентът Маргарита Попова от своя страна призова – да почетем паметта и да сведем глава пред неговото величаво дело.
По думите й то застава в началото на българската държавност.
Гордо и величаво е делото на Паисий, то ни учи с Паисиева любов да вършим държавните си дела. Монашеството и църквата са играли огромна роля в нашата история, допълни Попова.
Монашеството е просвещавало народните маси. От Атонската света обител Паисий е изпращал великите си послания за вяра, народ и свобода, заяви още вицепрезидентът.