Водещ: Следващата седмица министерството на икономиката ще внесе в Министерски съвет Закона за туризма, а до един месец той трябва да бъде приет. Господин Маринов, проектът се върти вече трета година между различните ведомства, с които трябва да се съгласува, нали така?
Иво Маринов: Проектът на закона вече е съгласуван, даже двукратно с различните министерства и е готов за внасяне в Министерски съвет. Вчера имахме среща с браншовите организации, за да може да стиковаме последно текстовете. Да видим дали има нови предложения, тъй като те не престават да пристигат при нас. И целият закон, проектозакон беше прегледан. И това, което остава – последният срок до вторник по предложение на някои от браншовите сдружения да получим до вторник предложения за по-висок размер на административните наказания, с цел по-голяма превенция, също нарушения изпълнението на Закона за туризма. Така че след тази дата ще бъде внесен в Министерски съвет за приемане.
Водещ: Предвижда се България да бъде разделена на 14 икономически района. На каква база ще бъде въведено това райониране и каква е целта му?
Иво Маринов: 14-те района не са, като бройка не са фиксирани. В проектозакона ние залагаме правната база, нормативната основа, на която да бъдат създадени самите туристически райони или така наречените „Организации за управление на дестинациите”, каквото всъщност ще представляват районите. Шест месеца след влизането на закона в сила, като през този шестмесечен период ще бъдат проведени различни дебати, срещи, за да може да бъдат определени както границите, така и членовете на отделните райони. Това ще бъде един доброволен процес. Така че дали ще бъдат 14 или по-малко, това ще покажат самите изследвания и срещите, които предстоят. Цифрата 14 дойде от там, че по един от проектите, който реализираме, финансиран от Оперативна програма „Регионално развитие”, а именно проектът, компонент от по-големия проект за териториалното развитие в страната. Там изследванията, които бяха направени на база икономическите показатели, екологическите показатели и човешки ресурси, едно от нивата за туристическо райониране на страната в бъдеще беше 14. Но има и други предложения. Така че практиката ще покаже в близко бъдеще колко ще бъдат районите, кои и как ще се казват. Тъй като идеята е всеки район да бъде, районите в страната да се отличават един от друг, да имат продукт, който да ги отличава, да ги прави уникален, всеки от тях да има лого. Но това ще бъде един процес, пак казвам, на както по тяхното създаване, така и по резултатите, които трябва да постигнат, тъй като това ще бъдат организации, които основно ще се занимават с маркетинга на съответния район, неговата реклама и създаването и налагането на продукти на туристическия пазар.
Водещ: Споменахме за някои от новите предложения в Закона за туризма. Кажете и за други?
Иво Маринов: Новият Закон за туризма се отличава от стария по това, че приемаме отново категоризацията да се извършва за срок от пет години, не както до сега да бъде безсрочна. Като прекатегоризацията ще бъде при много облекчени условия. На второ място ние по отношение на туроператорската и турагентската дейност въвеждаме възможността лицата, които искат да извършват тази дейност да могат да подават своите документи по електронен път. Също така туроператорите да могат да сключват договори с крайни клиенти също по електронен път, въвеждаме електронния ваучер, електронната бланка. Също така въвеждаме и стандарти за спа- и балнеоцентровете, с оглед гарантиране качеството на продукта, който тези центрове предлагат. Също така нов момент е това, че регламентираме някои от професиите в туризма, като планинският водач, ски-учителят, екскурзоводът. Други елементи са на проекта за нов закон е, че разширяваме пълномощията на Националния съвет по туризъм, на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, а също така въвеждаме и някои нови видове туристически обекти, като апартаментните хотели, така че има нови моменти във всички области.
Водещ: За конгресния туризъм има интересно предложение – да се създават нови неправителствени организации. Каква е идеята?
Иво Маринов: То и в момента ги има, те просто трябва да се активизират. Защото през последните една, две години България не присъства или ако присъства в много малка степен на картата на конгресния туризъм. И практиката в развитите страни, че това са едни неправителствени организации, които работят съвместно с общините, така наречените „конгресни бюра” и идеята е тук да се активизират сега съществуващите, ако не просто да бъдат създадени нови от оператори, които искат наистина да развиват този тип туризъм, тъй като той е високодоходен, целогодишен и носи висок престиж за държавата, където се провеждат такива конгреси, мероприятия, а в случая става въпрос за България.
Водещ: Предложенията на хотелиерите за мерките срещу алкохолния туризъм в Слънчев бряг ще залегнат ли в проекта?
Иво Маринов: Предвиждаме да. Тук моментът е спорен, защото и сега тези предложения са регламентирани в други законни и подзаконови нормативни актове. Въпросът е, че те не се спазват. Аз бих дал пример, че община Несебър в Наредба 1 за обществения ред, това е може би единствената община, където не е регламентирано работното време на търговските обекти. Защото във всички други общини там още при регистрацията на търговския обект се определя работното време, през което съответно обектът може да работи и да не вдига шум. Има и други нормативни документи, които уреждат тази материя. Просто те трябва да се спазват и да има контрол върху обектите, които извършват такива дейности. Иначе похвално е, че има добро взаимодействие между хотелиерите и лицата, които организират такива турове. Също така тази година бяха предприети действия от гледна точка опазване здравето, безопасността както на лицата, които извършват така наречените „бар кролове”, така и на другите туристи в района. Ако говорим за други нормативни документи, касаещи шума в Закона за защита от шума в околната среда там също е записано работното време на съответните обекти и пак казвам, че за съжаление много от тези нормативни актове не се изпълняват.
Водещ: Според вас няма да успеят?
Иво Маринов: Тук е въпросът в момента дали трябва и ние да ги въвеждаме или трябва просто да се спазват сегашните разпоредби на досега действащите нормативни актове. Това което също в проектозакона за туризма включихме, това е да може министърът на икономиката, енергетиката и туризма да инициира създаването или промяната на нормативни актове, касаещи туризма и в тази връзка ние предвидихме определението затова „що е национален курорт”, за да може след допълнителни обсъждания да бъде определен статутът на националните за специфични селищни образувания. И ако се наложи там да заложим точно това определение на Съюза на собствениците на Слънчев бряг за работното време в националните курорти, транспортните схеми, схемата на построяемите обекти и други въпроси, които касаят развитието на туризма и качеството на туристическия продукт, който се предлага.
Водещ: Проблемът с алкохолния туризъм по курортите е от 20 години. Как да се сложи, според вас, край на печалната слава на някои наши черноморски курорти, които са определяни като дестинация за алкохолен туризъм?
Иво Маринов: Аз не бих казал, че нашите курорти са курорти за алкохолен туризъм. Просто мисля, че тази тема прекалено се преекспонира в медиите. Защото ако погледнем дори и в европейски мащаб има курорти със същия профил. Знаем примерно за Ибиса в Испания, там където е генезисът за този вид туризъм. Факт е, че в едни такива големи курорти, каквито са в България – те просто са уникални. И че там се струпват в един момент голям брой туристи. Нормално е всеки от тях да има различни интереси и да има, по-скоро младежи, които да обичат повече алкохол. Знаем че в техните страни, в които режимите са по-строги от гледна точка на продажба и употреба на алкохол, да не говорим за възрастови ограничения. Така че нормално, когато те са в почивка да има и такива прояви, но това не е типично за самите курорти. И организирането на тяхното съществуване на „бар кроловете” също е провокирано от това, че след като приключи „бар крола” има търговски обекти от търговската мрежа, които продължават да работят и това е възможността там, където се купува алкохол да продължава да има такива шумни и някой път неприлични прояви. Така че проблемът е комплексен, но не бих казал, че нашите курорти са единственият профил е точно този вид туризъм.
Водещ: Каква е ситуацията към момента на Черноморието? На колко процента е заета легловата база? Хубавото време навън изкара вече летовниците по морето.
Иво Маринов: Миналата седмица по време на откриване на сезона на Слънчев бряг се разговорис с хотелиери и туроператори. Очакванията са през тази седмица специално щом говорим за Слънчев бряг курортът да бъде на 100% зает.
Цветелина ПИШИКОВА
Loading ...
