ВРЪЧИХА ЗНАКЪТ ЗА ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА НЕСЕБЪР НА АНАСТАСИУС ЛЕВЕНТИС

ВИДЕО:paul-leventis

В  тържествена  обставовка  на 6 юни в Археологическия музей  -Стария Несебър, бе връчен Знакът за Почетен гражданин на Несебър на  Анастасиус  Пол  Левентис, за изключителните му  заслуги за  възстановяване и съхранение на старинните паметници на културата в градът на ЮНЕСКО.

Решението на Общинският съвет,прието единодушно през миналата година, бе прочетено от председателя на съвета Благой Филипов,който връчи и специалната огърлица-символ на високото отличие.За големите заслуги на Фондация „Левентис “ и лично на нейният президент Анастасиус Левентис за опазване на културното наследство в България и конкретно за голямата помощ ,свързана с реставра на безценните средновековни паметници в Стария Несебър ,говори кметът на община Несебър Николай Димитров.Той връчи на почетния гражданин символичният Ключ на града,както и други ценни подаръци.

Високият гост,голям приятел на България и на Несебър бе поздравен и от Стефан Христов-непосредствен пастдистриктуправител на Асоциацията на Лайънс клубовете в България-“Дистрикт -130″,който също му връчи Почетен знак на асоциацията за голямата подкрепа,която г-н Левентис оказва на българските Лайънс клубове и за помоща  му за различни прояви ,свързани с една от основните дейности на клубовете-работата с незрящите.

Награди на община Несебър кметът на общината връчи и на сътрудници на Фондация „Левентис“,както и на ръководители на българската секция на ИКОМОС.

Дълбоко развълнуван за изключителното внимание, г-н Анастасиус Левентис благодари на община Несебър и лично на кмета Димитров за високото отличие.Той поздрави ръководството на общината и гражданите за усилията им да опазват безценните паметници и облика на световния град и заяви,че и занапред ще продължава да подкрепя стремежа за защита на световната ценност.Само по този начин,заяви г-н Левентис Несебър ще привлича все повече качествени туристи-ценители на красотата и историята.

Красимир Косев

…………………………………………………………………

Фондация „А. Г. Левентис”

Анастасиос Левентис

Фондацията „А. Г. Левентис” е основана през 1979 г. в резултат от завещанието на Анастасиос Левентис. Роден през 1902 г. в Кипър, Анастасиос Левентис е основател на една от най-големите компании в Западна Африка, а от 1966 г. е постоянен делегат и почетен посланик на Кипър в ЮНЕСКО. Той играе водеща роля в образователната, социалната и благотворителната дейност в Кипър, Гърция и Нигерия – страната в която живее.

Фондация „А. Г. Левентис” се управлява от 7-членно ръководство, оглавявано от президент и консултирано от комитет по селекцията, комитет по контрола и комитет по материалните активи. Администрацията се осъществява от главния офис в Швейцария, под ръководството на изпълнителния секретар на Фондацията, който е подпомаган от нейните представители в Атина, Лондон, Париж и София. Съществуват и две сродни фондации – „Анастасиос Г. Левентис” в Никозия и „Фондация Левентис, Нигерия” в Лагос, които се управляват самостоятелно.

Първият президент на Фондацията е Константин Левентис. Неговият подчертан интерес към опазването на културното наследство налага силен отпечатък върху духа и характера на постоянно разрастващата се дейност на Фондацията. След неговата смърт през 2002 г., брат му, Анастасиос Пол Левентис поема ръководството и продължава работата на Фондацията, като разширява сферата на нейната дейност и развива нови проекти – така сред приоритетите на Фондацията се нарежда и опазването на природната среда.

Обхватът и насоката на дейността на Фондацията са обусловени от филантропичните цели на нейния основател. В Кипър, в Гърция и в други европейски страни тази дейност се фокусира предимно върху културата и образованието, със специален акцент върху културното наследство.

В Кипър Фондацията финансира опазването и представянето на археологически и исторически паметници – в сътрудничество с департамента за културно наследство, както и реставрацията на култови паметници – в сътрудничество с Кипърската църква. Най-важните моменти от тази дейност са:

-            Финансовото подпомагане на местните общности за опазване на византийските и поствизантийските църкви и манастири и на художествените ценности в тях: опазването на 6 от десетте „Изписани църкви в Тродоския регион” (Световно наследство) е осъществено със средства на Фондацията.

-            Реставрацията и адаптацията за съвременни обществени нужди на традиционни сгради от 18 и 19 в., както и на архитектурни паметници от началото на 20 в.

-            Спнсорирането, съвместно с Европейския съюз, на проекта „Лаона” за устойчиво развитие на Лаонския регион на Акамаския полуостров.

-            Широкото спонсориране на множество археологически проучвания и проекти за реставрация на археологически sites – мозайки в Неа Пафос, халколитно жилище в Лемба, неолитно селище в Калавасос-Тента.

-            Спонсорирането на музейното дело – създаване на три музея в Никозия – църковния, етнографския и общинския „Музей Левентион”; попълване на колекциите на кипърските музеи – множество произведения на древното кипърско изкуство са изкупени от фондацията и предадени като дарение на кипърските музеи; спонсориране на колекциите с кипърско изкуство в чуждестранните музеи.

-            Популяризирането на наследството – Фондацията публикува собствени издания и финансира други издатели и академични институции.

В областта на образованието Фондацията се изявява като най-големият спонсор на Кипърския университет. Тя подпомага също Кипърския лесничейски колеж и особено – обучението в него на студенти от Африка.

В областта на опазването на околната среда Фондацията допринася за създаването на Cyprus Conservation Foundation (Кипърска фондация за опазване), както и на организацията Birdlife Cyprus (Живот за птиците, Кипър) и подпомага тяхната дейност. Фондацията.

Фондацията работи активно и в социалната област – тя е един от основните спонсори на Кипърския институт по неврология и генетика, финансира създаването на интензивно отделение към Главната болница в Лимасол, и поддържа Дома за възрастни хора, основан от Анастасиос Г. Левентис в сътрудничество с архиепископ Макариос ІІІ.

В Гърция Фондацията подпомага широк кръг от организации и прояви от областта на културата и историята, като основният й принос е проучването и опазването на множество паметници от различни периоди. Във връзка с последната Олимпиада Фондацията изготвя, съвместно с Немския археологически институт в Атина, програма за реставрация на древната Олимпия.

С финансиране от Фондацията се извършват редица археологически разкопки, в резултат от които са проучени останки на кораб от късната бронзова епоха в залива Аргос при нос Ирия, късно-минойски археологически обект в Китерия, късно-микенски обект в Кукунари на остров Парос и античен град в Керкира.

Фондацията подпомага също така опазването и представянето на гръцките паметници на културата – с нейно финансиране са реставрирани Агората и Одеонът в Солун, една колона и покривът на Филипейона в антична Олимпия (съвместно с Немския археологически институт в Атина), църквата „Св. Георги” в Егина, манастирът „Батопеди” в Агио Орос, църквата „Св. Пателеймон” в Солун, певницата и часовникът в манастира „Мони Тимиу Продрому Серон”, реконструирани са колоните на ранно-християнска базилика във Филипи, изградено е защитно покритие над мозаечния под на ранно-християнската базилика „Св. Павел” във Филипи, построено е копие в естествена големина на единствения сравнително добре запазен и реставриран кораб от класическата елинска епоха.

В Западна Африка Фондацията се установява през 1988 г., за да продължи вече съществуваща филантропична програма. Тя основава и поддържа пет земеделски училища за младите фермери от Нигерия и Гана.

В Европа и другаде по света, където има гръцка диаспора, Фондацията концентрира своите усилия върху проучванията и популяризирането на гръцката история и култура. Най-значителната инициатива в тази насока е Елинистичният център в сърцето на Лондон, на който Фондацията е най-големият донор. Фондацията осъществява международна програма за подкрепа на проучвания върху гръцката история от всички периоди, която с развива паралелно с дейността по проучване, опазване и представяне на кипърските антики в чуждестранните музеи.

В Украйна, България и Румъния – страни, чиято култура в различни периоди се е формирала под силно елинистично и византийско влияние, Фондацията развива все по-широка дейност. В тези страни се осъществяват различни програми за опазването и представянето на движими и недвижими ценности, наследени от елинските черноморски колонии и от византийската епоха.

Образователната програма на Фондацията, създадена от самия А. Г. Левентис, понастоящем е последователно систематизирана и чувствително разширена, особено на университетско и следдипломно ниво. Осъществява се и програма за спонсориране на висококвалифицирани специалисти за научни изследвания в областите, в които Фондацията работи.

Освен изброените приоритетни сфери на дейност, Фондацията подкрепя и някои други, между които на първо място е опазването на околната среда – програми , които се реализират в Западна Африка, Кипър и другаде, са насочени към решаване на най-острите проблеми в тази област.

В България дейността на Фондацията се реализира чрез нейния liaison officer, Г-н Борис Хаджиев. Той поддържа контакти с българските правителствени институции и неправителствени организации, чиято дейност съвпада с целите на Фондацията; предлага им и обсъжда с тях възможните кандидатури на проекти, които да бъдат финансирани от Фондацията; внася изготвените кандидатури в Управителния съвет на Фондацията и ги защитава пред него, сключва договори за съответните проекти, следи хода на тяхното изпълнение, извършва плащанията и приема завършените проекти. По тази схема Фондацията осъществява множество разнообразни дейности: в областта на културното наследство – финансира проекти за консервацията на паметници и научни издания, отпуска ежегодна стипендия за млади специалисти по елинистично и византийско наследство; в хуманитарната област – подпомага програмите на българския клон на международния Lion’s Club, финансира изграждането на рехабилитационна база за деца с нарушено зрение; в областта на екологията – отпуска средства за опазването на уникални птичи видове, по лична инициатива на А. П. Левентис, който е почетен вицепрезидент на световната организация Bird Life International.

Заслужава да се представят по-подробно следните проекти за опазване и представяне на значими български паметници на културата, финансирани от Фондация „А. Г. Левентис”:

• Консервация и реставрация на Костницата към Бачковския манастир

Бачковският манастир е основан от византийския военачалник, грузинеца Бакуриани, през 11 в., но единствената сграда от това време, която е достигнала до наши дни, макар и претърпяла известни промени през вековете, е Костницата на манастира. Тя е забележителен паметник на средновековната култова архитектура и изкуство и важно свидетелство не само за техните местни особености, но и за обмена на художествени идеи и влияния между Югоизточна Европа и Близкия изток. Това я нарежда между най-ценните обекти от европейското културно наследство и близо сто години поддържа интереса на изследователите.

Костницата представлява двуетажна сграда, полувкопана в стръмния скат, спускащ се от северния край на манастирското гробище. В първия етаж входът е на западната фасада – към притвора, зад който се намира криптата, предназначена за костите на монасите. Във втория етаж е разположена еднокорабна, едноабсидна църква. Входът за нейния притвор е откъм гробището – на южната фасада, която поради силната денивелация е едноетажна. Църквата е била покрита с полуцилиндричен свод, който се е срутил вероятно още през Средновековието и е заменен с двускатен дървен покрив. Декоративното въздействие на фасадите е постигнато както чрез пластичното им решение (торусни аркади по източната, северната и южната фасади и портик на западната), така и чрез използването на материали с различен колорит и фактура (тухла и камък). Стените в интериора са покрити със стенописи, като повече и по-добре запазени са тези в църквата.

Благодарение на финансирането, предоставено от Фондация “А. Г. Левентис” на Министерството на културата, през 1998 г. е направено пълно изкуствоведческо проучване и е разработен проект за консервация и реставрация на Бачковската костница, чието изпълнение е завършено през 2001 (изкуствовед – проф. Елка Бакалова, ръководител на проектантския колектив – арх. Вера Коларова).

В изпълнение на проекта е извършено конструктивно укрепване на сградата, подобрена е дренажната система, оформена е тераса пред южната фасада на църквата, реставрирани са фасадите. В интериора на приземния етаж е експониран оригиналният градеж, укрепена е каменната подова настилка, възстановени са дървените капаци на гробовете в криптата, поставени са прозорци с метални решетки и врата между притвора и криптата, която е реконструирана по доказани данни за оригинала. В църквата на втория етаж е възстановено оригиналното пространствено решение на интериора като е изпълнен олекотен окачен свод, следващ точно контура на липсващия оригинал; консервирани и експонирани са някои най-характерни архитектурни елементи на интериора; прозорците са затворени с транзени в духа на традиционната църковна архитектура от средновековието. От съображения за сигурност на входовете към притворите и на двата етажа (които по начало са били открити) са монтирани врати, преграден с остъклена дървена решетка е и големият аркиран отвор на западната фасада на църквата.

Внушителна по обем и проблематика е и извършената консервация и реставрация на стенописите в интериора на сградата (ръководител на екипа – художник-реставратор Петър Попов). Живописният слой е почистен и укрепен, отстранени са заварените графити, изпълнени са ретуши и е реализирана цялостната концепция за експониране на стенописите.

Детайлно описание на извършените консервационно-реставрационни работи, придружено с множество графични и фото илюстрации е представено в книгата „Костницата на Бачковския манастир”, чието издание (издателство „Пигмалион”, Пловдив, 2003) също е спонсорирано от Фондация „А. Г. Левентис”.

Изпълнението на проекта за консервация на Бачковската костница и публикуването на книгата за нея представлява неоценим принос за опазването и популяризирането на този забележителен паметник.

• Консервация и реставрация на Одеона в античния Филипопол (Пловдив)

На територията на Пловдив в древността е съществувало тракийско селище, което през 3 в пр. Хр. е завладяно от Филип Македонски. Той му дава името Филипопол и го превръща в един от най-големите и цветущи градове на античността. След римската колонизация Филипопол става главен град на провинция Тракия и в него се разгръща мащабно строителство. В центъра на днешния Пловдив са разкрити внушителните останки от античния Форум. Един от най-добре запазените и най-ценни паметници в комплекса на форума е Одеонът. Той е разкрит през 1988 и проучван с прекъсвания около 10 години.

Благодарение на финансирането, предоставено от Фондация “А. Г. Левентис” на Министерството на културата, през 2001-2002 е окончателно завършено проучването и документирането на паметника, след което е изготвен проект за неговата консервация, реставрация и експониране, а през 2004 е завършено и изпълнението на проекта.

Разкритите останки на Одеона свидетелстват за четири строителни фази в неговото оформяне в периода от 1 до 4 в. Първоначално сградата е била предназначена за „булевтерион” (седалище на градския съвет), но по-късно е преустроена в театър за камерни спектакли и литературни прояви. Запазената във висока степен субструкция на Одеона дава достатъчно ясна представа за неговата структура. Сградата е имала правоъгълен обем, във вътрешността на който са ясно обособени основните елементи на античната театрална сграда. Полукръглият амфитеатър със седалки за зрителите (“кавея”) е изграден върху конструкция от радиални зидове, свързани с кошеровидни сводове. Кавеята огражда игрално поле (“орхестра”) с полуелипсовидно очертание. Сцената (“скене”), която заема южната част на сградата, е правоъгълна и оформена с двуетажна мраморна колонада в римо-коринтски ордер. Оркестрата и кавеята са опасани от „П”-образна галерия. Фасадите на сградата са изградени в “opus mixtum”, а покривната конструкция е била от дървени ферми с внушителни размери, за което свидетелстват намерените сред руините обгорени греди многобройни метални скоби и връзки.

Проектът за консервация и реставрация на сградата се базира на графичната реконструкция на паметника, изработена след заснемане на запазените структури, инвентаризация на останките от архитектурни фрагменти и внимателен анализ на всички данни от проучването (ръководител на проектантския колектив – арх. Вера Коларова). Реставрацията на Одеона се изразява в укрепване и експониране на запазените на място структури, реинтеграция на оригиналните фрагменти, доколкото това позволяват наличните данни – при изключване на хипотезата и ясно сигниране на вложените съвременни материали. Създадени са нови експозиционни пространства и е осигурено използването на сградата за функции, подобни на оригиналната.

Резултатът от този проект има изключителна стойност, не само защото един ценен паметник от античността е реставриран, вдъхнат му е нов живот и е запазен за поколенията, но и защото чрез него образът на съвременния град е обогатен по един особено интересен начин.

• Консервация и реставрация на църквата “Свети Димитър” в Бобошево

Църквата “Св. Димитър” е принадлежала към манастир, от който до днес за запазени само фрагменти от субструкцията. Разположена близо до град Бобошево, в зона с богато културно наследство, тя е една от поредицата църкви, изградени през Средновековието в Югозападна България, по трасето на традиционен поклоннически път към Рилския манастир и Атонската Света гора. Църквата, чиито стенописи от 15 в. имат изключителна художествена и историческа стойност, е национален паметник на културата, но нейното значение надхвърля рамките на България – не случайно тя е един от най-често цитираните обекти в изследванията върху средновековното изкуство в Югоизточна Европа.

Църквата има типичната за епохата схема – малка еднокорабна, едноабсидна сграда, изградена от каменна зидария и покрита с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. Стените и свода в интериора са изцяло покрити със стенописи, изписана е и западната фасада, към която в края на 19 в. е пристроено просторно преддверие.

До 2000 църквата се намираше в крайно тежко състояние, застрашаващо нейното физическо оцеляване. Поради появата на голяма надлъжна пукнатина в зенита на свода, през 80-те години на 20 в. над църквата е изграденото временно защитно покритие, което да предпази стенописите от прякото въздействие на атмосферните агенти, но оставаше реалният риск от самосрутване на сградата. Освен това, в този си вид църквата бе напълно недостъпна за публиката.

Фондация “ А. Г. Левентис”, съвместно с World Monuments Fund (Уилсън Челиндж Грант) финансира проекта на БНК на ИКОМОС за консервация и реставрация на църквата (главен проектант – арх. Христина Станева, художник-реставратор – Люба Красовска), който се реализира на два етапа:

-          Първи етап (2000-2002) – конструктивно-технологично укрепване и архитектурна реставрация на Църквата;

-          Втори етап (2003-2006) – Реставрация на стенописите, експониране на интериора и екстериора на църквата, изграждане на обществена инфраструктура и промоциране на обекта

Завършен е първият етап на проекта – след укрепване и пакетиране на стенописите, е изградена стоманена укрепваща конструкция и покривна конструкция, които практически спасиха църквата; запълнена е пукнатината на свода; подменени са износените настилки, интериорът на късното преддверие е обновен по начин, осигуряващ пълноценното експониране в него на стенописите по западната фасада, извършена е реставрация на фасадите, изпълнена е отводнителната система и др.Вторият етап на проекта включваше цялостното консервиране и реставриране на стенописите в наоса и на западната фасада, която днес е част от късното преддверие.

Църквата бе официално открита след цялостна реставрация през  2008 година .

• Консервация и реставрация на църквата “Свети Стефан” В Несебър

Църквата “Св. Стефан”, паметник от национално значение, е един от най-ценните обекти в Стария Несебър (Световно наследство). Основното ядро на църквата е изградено през 11 в. като трикорабна, триабсидна базилика. През 16 в. тя е разширена на запад с допълнително, неразчленено пространство (разширение), към което през 19 в. е пристроено и преддверие.

Развитието на деструктивни процеси в градежа и украсата на църквата застрашаваше съхранението на нейната автентична субстанция и възпрепятстваше пълноценното й експониране. Ето защо БНК на ИКОМОС изготви предложение за проекта “Консервация и реставрация на църквата “Св. Стефан” в Несебър”, който да включва решения за консервацията на архитектурната субстанция и стенописите на църквата, за усъвършенстване на нейната техническа инфраструктура и за експонирането на паметника.

Постигнатото при работата по църквата “Св. Димитър” в Бобошево успешно тристранно партньорство между Фондация “А. Г. Левентис”, World Monuments Fund и БНК на ИКОМОС бе продължено с възлагането на този проект, чието изпълнение започна през 2003 (главен проектант – арх. Боян Кузупов, художник-реставратор – Петър Попов).

Към средата на  2005 г. бе съставена комплексна програма за изпълнение на проекта, извършени бяха детайлни проучвания и документация, изготвени бяха проектите за консервация и реставрация на архитектурата и стенописите и за техническата инфраструктура. През 2006 са изпълнени първите етапи от архитектурно-строителната и технологична реставрация на сградата и от консервацията и реставрацията на стенописите. Цялостното изпълнение на проекта  приключи през пролетта  на  2009г. Реставрацията на сградата включва: корекции на деформациите на дървената покривна конструкция, подмяна на някои от нейните износени елементи и подсилване на други, изпълнение на нова таванска обшивка, обработка за защита на дървесината срещу пожар и инсекти (както на съществуващите, така и на новите конструктивни елементи и обшивката), подмяна на износеното керемидено покритие с ново (след ремонт на ламаринената обшивка под него), реставрация на фронтоните, изпълнение на транзените, прозорците и вратите в църквата; монтиране на осветителна и климатична инсталации. Реставрацията на стенописите включва цялостно почистване и укрепване на живописния слой, ретуши и експониране на стенописите .

Проектът бе успешно завършен и на 11 май 2009 г. в присъствието на редица официални гости, граждани на Несебър и основните медии реставрираната църква бе тържествено открита и осветена .

Окуражен от успешното партньорство с БНК на ИКОМОС, Управителният съвет на Фондацията, взе решение да продължи и развие сътрудничеството си с него, като му възложи изпълнението на нови два проекта:

• Средновековни църкви в Стария Несебър (окончателна реставрация, представяне и създаване на специализиран културен маршрут). Предвижда се този проект да се осъществи чрез публично-частното партньорство между Фондация „А. Г. Левентис”, БНК на ИКОМОС и община Несебър (установено при реализацията на проекта за църквата „Св. Стефан”.)

Управителният съвет на Фондацията  взе принципно решение на своето заседание през месец декември за  цялостното финансиране на Проекта в рамките на около 500 000 долара, като реализацията му ще се осъществи за период от около 3 години. Така, средствата, предоставени след  1998 г. за реставрация на паметници на културата с национално значение от Фондацията ще надхвърлят сумата от  3.2 млн долара, което категорично я прави най-значимият донор на българската култура.

• През 2008 година Фондацията отпусна около 80 000 щ.д. на Националната художествена галерия за реставрацията на 14 от най-ценните икони от региона на Черноморието, които през месец  ноември  2011 година бяха представени на уникална  изложба в Музея на Византийската култура в град  Солун.
• Издания за църквите „Св. Димитър” в Бобошево и „Св. Стефан” в Несебър, реставрирани с финансовата помощ на Фондация „А. Г. Левентис.

Реализацията на тези проекти несъмнено допринесе за развитието на важни сфери, свързани с културното наследство, като популяризирането му и разумното му използване за устойчиво социално развитие.

Заради изключителните заслуги на Фондация „А. Г. Левентис” към българската култура президентът на България Георги Първанов връчи през .2006 г. орден „Мадарски конник” на А. П. Левентис.

От своя страна Българският национален комитет (БНК) на ИКОМОС (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места), оценявайки високо приноса на Фондацията за опазването на българското и европейското културно наследство, представи нейната кандидатура в конкурса за приза на Европейския съюз за културно наследство. На 26 април в Хага Европейската комисия и Европа Ностра, паневропейска федерация за културно наследство, обявиха лауреатите за 2006 и Фондацията се нареди между лауреатите на тези изключително авторитетни награди в категорията „Дейност, посветена на наследството”.

На 8 юни 2007 на тържествена церемония  в известната „Синя зала” /където се връчват ежегодно Нобеловите награди/, в присъствието на Краля на Швеция Карл Густав ХVI  г-н Борис  Хаджиев получи една от Европейските награди за опазване на културното наследство, като признание за дейността на Фондация  „А.Г. ЛЕВЕНТИС” в България.

През месец ноември 2009 г. с откриването на постоянна галерия с археологически находки от Кипър в известния „Ашмолеум  Мюзиъм” в Оксфорд се започна поредица от прояви , продължили повече от осем месеца , с  които бе  отбелязана 30-годишнината от създаването на Фондация „А.Г. ЛЕВЕНТИС” и утвърждаването й като една от водещите частни културни институции в света .

Като израз на признание за уникалния  личен  принос на г-н  Анастасиос  Пол Левентис в опазването на културното наследство на страната ни , Министерският  съвет на Република България  му връчи  през  месец  април  2011 г. орден  „Златен  век”.

Дейността на  Фондацията в  България придоби нови измерения с предоставянето на 950 000 евро , в съфинансиране от Европейския съюз, на Българското дружество за защита на птиците за реализирането на проекта „Опазване на  Египетския  лешояд на  Балканите” и обновяването на зала „Левентис” в Националния  Природонаучен Музей в София, чието официално откриване се състоя на 23 януари  2012 г.