Румен Драганов: Българската концепция за туризъм само с летен и зимен сезон остава сбъркана

Когато говорим за зимния туризъм и за добре падналия сняг, трябва да си спомним радостните изявления на представители на бранша, че трябва да свържем зимния сезон с летния сезон. Фактически в България действително говорим само за зимен сезон и за летен сезон. Ние не говорим за – откриване на пролетен сезон или за откриване на есенен сезон. Т.е. имаме отново една грешка в концепцията – това, което аз наричам дълбока концептуална и управленска криза, която е свързана с това, че и към момента продължава да се бави внасянето на проект за реформа в туризма чрез Закона за туризма – нещо, което беше обещано от ресорния заместник-министър, че ще се случи до края на март. Практически, ние виждаме, че имаме две големи дупки – пролетният туризъм и есенният туризъм, които могат да бъдат свързани със значителни приходи, ако съумеем да направим прехода между зимния и летния туризъм чрез пролетния туризъм и съответно между летния и зимния туризъм – чрез есенния туризъм. Това са месеците март, април и началото на май и съответно – края на септември, октомври, ноември, до средата на декември, където можем да бъдем изпълнени с различни културни събития. Тези събития съществуват. Може би едно доказателство за тях са тези пролетни културни салони за съвременно изкуство, които приключиха миналата седмица в Поморие, и съответно – есенните културни салони за съвременно изкуство, които се провеждат в доста градове на страната.
Българската концепция по отношение на туризма продължава да бъде сбъркана, тъй като и официално ние говорим единствено и само за летен и зимен туризъм. Забравяме, че България е страна на четирите сезона, по начина, по който отбелязваме откриването на зимния сезон (обикновено във втората неделя на декември), или – закриването на зимния сезон (обикновено в третата неделя на април). Ние не ги свързваме с тържественото откриване на пролетния туристически сезон, който трябва да бъде свързан с културния туризъм и съответно, посещението на природни забележителности, нематериалното културно наследство. След края на активния летен сезон, който приключва в първата неделя на октомври, не правим връзката – с тържествено откриване на есенния туристически сезон, който да приключва във втората неделя на месец декември. Тези месеци трябва да бъдат изпълнени с различни туристически програми, които могат да влияят върху заетостта на легловата база.
България продължава да бъде страната с най-ниска средна заетост на легловата база, която от началото на годината се движи в рамките на около 20%.
Фокус: Кои са най-предпочитаните места за почивка от българите?
Румен Драганов: Основното място, което използват българите в тези дълги уикенди и основният статистически показател, най-големият – това е посещение при близки роднини и приятели. Една голяма част от тях, около 80%, отиват на различни места, които са свързани с техни роднини и приятели. Това не са само родни места, това са и други места. Една голяма част от тях използват националните туристически курорти, които имат добре изградена туристическа инфраструктура, както в планината, така и по Черноморското крайбрежие. Изключително популярни в последните години станаха къщите за гости, които са в Източните Родопи, в Централен Балкан, в западна Стара планина, а сега и много бързо се развива регионът на пограничните области, които са свързани с областите, които граничат със Сърбия.
Фокус: Какви са очакванията за предстоящия летен сезон?
Румен Драганов: Предстоящият летен сезон се очертава да бъде в параметри, близки до 2011 година. Т.е. ние не очакваме значителни ръстове, тъй като на различните пазари имаме различни сигнали. Например – на немския пазар има фирми, които имат значителни ръстове – около 14%, има други фирми, които имат спад по отношение на записванията към момента. Интерес представлява и руският пазар, на който имаме два нови туроператори. Очакванията там са да има ръст в записванията, но от началото на годината имаме едно забавяне в издаването на визи на руския пазар. Така че – като цяло 2012 година ще се очертае с един лек ръст в рамките на 4-5%.
Фокус: Кои ще са най-предпочитаните дестинации за летни почивки от българите?
Румен Драганов: Най-предпочитаните дестинации – отново статистически – най-голямо число български туристи посещават близки роднини и приятели. Следващото е тези, които ползват неорганизирани индивидуални пътувания, свързани преди всичко с Южното и Северното Черноморие. Българите много харесват туристическия комплекс Албена. Също така можем да кажем, че българите се отвориха към туризъм, свързан с културни интереси. Имаме значителни посещения на паметници на културата, които са свързани с поклонническия туризъм – това са българските манастири. На първо място е Рилският манастир. Интерес представляват нововъзникналите туристически атракции, каквито са Перперикон и Татул, също така Белоградчишките скали, и традиционни туристически дестинации, каквато е Велико Търново. Много повече българи започват и през лятото да посещават планина, като използват къщи за гости, както в пограничната зона България – Гърция, вече и България – Сърбия, но и къщите за гости, които са в Пирин, Родопите, Източна Стара планина, Западна Стара планина и във вътрешността на страната.
Фокус: По отношение на чуждестранните туристи какви са очакванията за това лято в България?
Румен Драганов: По отношение на чуждестранните туристи, както казах, ще се запазят параметрите от 2011 година. Основният емитационен пазар продължава да бъде Румъния, която ще има като число най-голям брой посетители, туристи и екскурзианти, следвани от други съседни страни като Гърция, Македония и Сърбия. По отношение на чартърните туристи, основен пазар продължава да бъде немският туристически пазар, от който очакваме близо 600 000 туристи. Също така изключително значителен за България е руският пазар, от който очакваме над 300 000 туристи тази година. Като цяло ще се продължава стагнацията на английския пазар. Това е и поради финансовата криза, която е във Великобритания, така и самото задържане на пътуванията на англичани към България. Спадът там се дължи и на оттеглянето на една голяма част от закупилите втори имоти, втори дом в България и тяхното разочарование от това, което им се случи през миналата година. Очакваме, обаче, много силен интерес от централноевропейски и източноевропейски страни и главно – Полша, Словакия и Унгария.
Фокус: Последните дни се заговори за промени в условията и реда за сключване на задължителни застраховки, покриващи отговорност на туроператора. Как ще се отрази това на бранша?
Румен Драганов: Цялата концепция за застраховане на туристите е неблагоприятна за българските туроператори. В десетте години от 2002 година, откакто е приет Законът за туризма и съответно застраховка, общо загубите на търговци, които са регистрирани по Търговския закон и след това са били регистрирани като туроператори поради това, че не са подновили своите застраховки, надхвърля 1,5 млн. лева. Това говори, че повече от 300 фирми са загубили регистрацията си заради това, че са пропуснали да изпратят до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма своите застраховки в срок. Общо взето и в момента има около 50 фирми, които също не са подновили своите застраховки и ще бъдат заличени в регистъра на министерството, което е нонсенс по отношение на търговската дейност, която те извършват, но такъв е законът, той не беше променен и в годините на правителството на ГЕРБ. Тези застраховки товарят допълнително цената на пътуванията на българите в чужбина и ги оставят точно толкова несигурни, колкото бяха и преди, тъй като Законът за туризма изисква всеки българин, който няма как да се прибере от чужбина в следствие на фалит на неговия туроператор или изпадане в несъстоятелност и неплатежоспособност, той трябва сам да заплати обратно своите билети и след това да иска тези пари да бъдат възстановени. До момента за тези десет години застрахователните компании са събрали от туристическия бизнес около 5 млн. лева по туристически застраховки, което е чиста печалба за застрахователите, тъй като ние нямаме настъпило нито едно значително застрахователно събитие с изключение на случая миналата година през месец септември, от който беше задействана застраховката на една фирма и тя не беше в състояние да заплати дори щетите на туристите тогава. Над 1500 туристи, пострадали от съответния туроператор, не са получили своето обезщетение към момента. Ние видяхме, че въобще механизмът на тази застраховка не можа да бъде задействан така, че да бъдат удовлетворени икономическите интереси на потребителите. Като цяло сегашното качване на размера на застраховката устройва може би само чиновниците в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, които биха могли да си измият ръцете с това, че може би няма да бъдат оставени неудовлетворени туристи, като те се върнат, тъй като размерът от 1 400 000 на 40-те туроператори може би ще покрие този път щетите. Но като цяло това е една безсмислена застраховка както за туроператорите, така и за клиентите-туристите, тъй като те са оставени в това изключително неблагоприятно състояние – български туристи, пътуващи с български туроператори в чужбина, да държат в себе си една голяма сума до края на пътуването, за да могат да се върнат обратно в родината – нещо, което не се случва на нито един европеец, който пътува с европейски туроператор в страните от ЕС. В същото време видяхме, че тази застраховка и това законодателство остави над 900 000 руски туристи в абсолютно тежка ситуация на летищата Варна и Бургас през септември миналата година, нанесе огромна имиджова щета на българския туризъм на руския пазар, което доведе до един спад в пътуванията около 45% за четвърто тримесечие на 2011 година. Като цяло можем да кажем, че определено Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не постъпва правилно, като не въвежда ефективен гаранционен фонд и механизъм, който да гарантира връщането на всеки български турист, който по една или друга причина бъде изоставен от български търговец, регистриран по българския Търговски закон и българския Закон за туризма в която и да е точка на света.
Зорница ПОЛЕГАНОВА