Управителят на БНБ – Иван Искров сн. БГНЕС

В безпрецедентно критично становище Българската народна банка (БНБ) се противопоставя решително на проекта на Министерството на финансите за нов начин на управление на средствата в Сребърния фонд. Проектът предвижда по-голямата им част да се инвестира в държавни ценни книжа (ДЦК) с цел по-висока доходност.

Така негативната оценка на БНБ стана част от критиките на икономисти и експерти, според които идеята да се пипат парите от фонда, създаден да подкрепи държавната пенсионна система, е с една цел – да се осигурят сега и веднага средства за погасяване на наложителни държавни плащания и на практика фондът да загуби предназначението си. С всички рискове за финансовата стабилност на страната. Банковият регулатор е втората институция, отправила критика към проекта „Дянков“.  Преди нея сходна критика отправи и небанковият финансов регулатор в лицето на неговия председател Стоян Мавродиев.

Становището бе разпространено в сряда, като от Централната банка отбелязват, че не само не подкрепят проекта, а и препоръчват на вносителя той да бъде изтеглен и ако все пак има идея за друго управление на средствата от фонда, към него да се пристъпи след широко и професионално обсъждане, каквото досега не е правено. Становището е било изготвено на 21 март, но от банката се аргументират защо сега го разпространяват с това, че проектът за промени в закона за Сребърния фонд са приети днес от правителството.

БНБ не приема мотива на финансовия министър Симеон Дянков за инвестиране на по-голямата част от средствата на фонда в ДЦК. Дянков обяви, че досега фондът е бил с отрицателна доходност, защото парите му са на депозит в банката.

Централната банка напомня за приходите, които са внесени от нея в държавния бюджет и голяма част от които се дължат именно на управлението на парите на Сребърния фонд. Според разчети приходите от БНБ в бюджета са 200 млн. лв. на година, което покрива отрицателната реална доходност на фонда от 42 млн. лв. по сметки на Министерството на финансите. Към началото на годината във фонда има 1.77 млрд. лв.

БНБ напомня, че управителното тяло на фонда и според сега действащия закон е можело (но не го е направило) да я упълномощи да изготви инвестиционен портфейл от чужди ДЦК, каквато възможност в предни години е била използвана от Министерството на финансите.

БНБ изрежда и макроикономическите рискове от инвестирането на Сребърния фонд в ДЦК. На първо място е намаляването на фискалния резерв. Това от своя страна носи риск външните инвеститори да погледнат негативно на стопения резерв, чийто размер се разглежда като гаранция за функционирането на валутния борд. Това пък е свързано и с кредитния рейтинг на страната.

Според централната банка пазарът на ДЦК ще се изкриви силно и поради факта, че МФ ще влезе в конфликтна роля – на емитент на книжа, който ще иска ниска доходност, и като управляващ фонда, който ще се стреми към висока доходност. Така се очертават потърпевши да са пенсионерите, които ще разчитат на фонда за повишаване на пенсиите си.

На критика е подложена и неравнопоставеността на активите, в които ще може да се инвестират средства от Сребърния фонд. Така за всички активи ще се изисква инвестиционен рейтинг, докато за ДЦК това не важи.

Негативното становище на БНБ бе разпространено само няколко часа, след като правителството прие проекта за промени в Закона за Сребърния фонд, но в значително ревизиран вариант.

Според приетия проект само 30% от активите на фонда ще могат да се инвестират в ДЦК, а не както се предлагаше в първоначалния проект – 70%.

Промените предвиждат тази година да могат да се инвестират в ДЦК само 30% от парите на фонда, догодина – с още 10% повече и така с десетпроцентното увеличение всяка година – до 70% през 2016 г.

Записано бе, че парите на фонда ще могат да се използват по предназначение едва от 2028 г., защото разчетите предполагали, че тогава пенсионната система ще има нужда от подкрепа. Сега в закона се предвиждаше той да бъде в помощ на пенсионната система от 2018 година.