За първите арменци, заселили се в селището Бургас се споменава през 1549 г. В пътеписите на дипломати и духовници, обиколили Черноморското крайбрежие се описва дървен арменски параклис „Сурп Степанос” още през 1673 г. На неговото място през 1748 г. арменците издигат дървена църква. След 105 г. (1853) на същото място построяват сегашния храм от камък. Той носи името „Сурп Хач” („Св. Кръст”).
В Арменската апостолическа църква „Сурп Хач“ в Бургас се състоя скромна церемония. По решение на Арменското църковно настоятелство, на издателите на новата туристическа карта на Бургас – Община Бургас, Туристическия информационен център, „АМКО“ЕООД и Международния търговски и културен център – ГЕОПАН бе изказана благодарност и връчено свидетелство за дарение.Мотивът на признателните арменци е записан – „ за присъствието на Арменската църква „СУРП ХАЧ“ в туристическата карта на Бургас“
Дарението е 210 кв.см. информационна площ, посветена на църквата.Част от тиража е предаден на църковното настоятелство (в полза на църквата). И разбира се усилията на публично-часдтното партньорство за популяризиране на малко познат паметник на българо-арменските духовни връзки в страната и света.
И все пак – каква е истината за църквата „СУРП ХАЧ” („СВ. КРЪСТ”) – най-старата християнска култова сграда в Бургас (вж. в подробна историческа справка) и вероятно по цялото Черноморско крайбрежие …
==============================
ЦЪРКВАТА „СУРП ХАЧ” („СВ. КРЪСТ”) –
НАЙ-СТАРАТА ХРИСТИЯНСКА КУЛТОВА СГРАДА В БУРГАС
Арменската църква първа в света приема християнството през 301 г., когато цар Дъртад обявява Християнската религия за държавна. Принос за приемането имат апостолите Тадей и Вартоломей (Партений) – последователите на Исус Христос. Те проповядват християнството в различни страни в Мала Азия, в това число и в Армения и затова арменската църква се нарича Апостолическа.
След създаването на арменската азбука през 405 г. от Месроб Мащоц, Светото писание – Библията се превежда на арменски език. Написват се много свещени книги. Вярата и езикът стават главната опора на арменския народ.
Разположена на важен кръстопът между Изтока и Запада, Армения периодично е нападана отначало от войските на Александър Македонски, после от Римската империя, Византия, Персия, Арабския Халифат, ордените на Чингиз Хан, Османските турци и др. Завоевателите не са успели да изкоренят християнството и да наложат друга вяра. Многократно Армения е загубвала своята държавност, но никога не е загубвала своя език и вяра.
За първите преселници от Армения в българските земи се споменава V век. Второто преселение е през VII – IX век в Тракия. Следва третото – 1606 – 1610. През първия Геноцид, извършен от Султан Абдул Хамид през 1894-1896 са избити 300 000 арменци, а от 1915-1922 биват унищожени 1,5 милиона невинно арменско население. Близо 22 000 арменци намират спасение в България.
За първите арменци, заселили се в селището Бургас се споменава през 1549 г. В пътеписите на дипломати и духовници, обиколили Черноморското крайбрежие се описва дървен арменски параклис „Сурп Степанос” още през 1673 г. На неговото място през 1748 г. арменците издигат дървена църква. След 105 г. (1853) на същото място построяват сегашния храм от камък. Той носи името „Сурп Хач” („Св. Кръст”). Освещаването му през 1896 г. извършва архимандрит Вахинаг Сисагян.
Първата църковна касова книга е заведена на 21 септември 1855 г. Книгата за регистрация на раждания, брак и смърт е започната през 1894 г. Първото арменско училище в града е открито през 1861 г. Арменците, намерили в Бургас свой втори дом се прочули като обичащи семейството и труда. Те са се трудили като търговци, златари, градинари, строители и др. В строежа на пристанището (1900-1903) вземат участие 400 арменци. Много арменци – доброволци са загинали за освобождението на България.
Бургас е град със сравнително нова история, но Арменската Апостолическа църква, която идва от XVII век сега отбелязва 335 годишнината си, свързана с миналото и настоящето на града.
След освобождението на Бургас от турско иго, генерал-майор Лермонтов и щабът му са поканени от арменския свещеник и Настоятелството на благодарствен молебен. Църквата е била единствен християнски храм в града. По проект на инж. Хрант Баклаян през 1958 г. е издигната каменна камбанария.
С решение № 40 от 7 юли 1970 г. на Института за паметниците на културата – София, църквата „Сурп Хач” влиза в списъка на историческите и архитектурни паметници. Тя е включена в туристическите пътеводители и се посещава ежедневно от стотици туристи.
Големият ремонт през 1972 – 1976 г. включва смяна на покрива, външно облицоване с врачански камък, подсилване на исталацията, остъкляване по проект на инж. Хрант Баклаян.
Основният ремонт на олтара, вътрешните стени, покрива, монтиране на катедрални стъкла и др. е направен през 2003-2008 г.
Паметникът на Геноцида, дело на скулптора Хари Арабян е открит на 24 април 1991 г. в градинката северно от храма.
В арменските гробища през 2003 г., като дарение от инж. Хрант Баклаян се построи параклисът „Сурп Йерортутюн” („Св. Троица”). Той се посещава от арменци и българи. За отбелязване е фактът, че той е първият нов арменски молитвен дом в България.
В морската градина по инициатива на Мелкон Мелконян, арменците издигнаха паметник на Благодарността – „Богородица с младенеца”. Той е дело на българския скулптор Хари Арабян и е посветен на българския народ, приютил изгнаниците арменци.
Днес в Бургас живеят около 1200 арменци, уважавани като честни, образовани и трудолюбиви граждани на страната и морския ни град.
Източник: ДА „Тракия“ – ГЕОПАН
Loading ...
