Според същeствуващите предания селото е създадено през ХІХ век.
Тогава било сключено споразумение с турската власт да се заселят на българска територия черкези от Кавказ.Те си построили къщи характерни за времето от керпич и дърво и покрити със слама.Поминъкът им бил земеделие и животновъдство.Занимавали се обаче и с кражби и плячкосване на добитъка на местното население.
Избирали удобни места за засада,където изчаквали и минаващи търговци от Месамбрия за вътрешността на страната,нападали и плячкосвали стоката на керваните.Едно от тези места било в местността “Капиите” между село Баня и сегашната Горска барака.Турската власт не само не преследвала извършителите на бандитските деяния,а и ги покровителствала.Така си живеели черкезите до Руско-турската освободителна война.Когото разбрали за настъплението на руските войски в региона,те панически побягнали към Турция,изоставяйки имотите и имуществото си.
През този период на път от село Голица за Месамбрия Неделчо Иванов
видял обезлюденото Курудере
и решил да се засели в него.Така той станал първия български заселник.Последвали го и други.След края на Руско-турската война някои територии останали неосвободени.Така пък започнало преселването на хора от странджанското Граматиково в Курудере.С първата вълна преселници дошли и моите родители по бащина линия.Втората вълна били през 1903,след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание.В нея са били моите прародители по майчина линия.Има и трета вълна със заселници от 1913 година.С тези три заселнически вълни селото окончателно се побългарило.Построили се каменни къщи,изградили се църква и училище.Всичко това съдействало за налагане на българската духовност.Заселниците били трудолюбиви и будни хора и не след дълго била създадена и горска производителна кооперация,която развила народополезна дейност.
През 1931 година селото се изместило извън дерето,бил приет градоустройствен план с прави улици,изградили се нови къщи.Започнало да работи Държавно горско стопанство,което осигурявало поминъка на по-голямата част от жителите на селото.С доброволен труд били изградени кметство,магазин и читалище.Селото се преименувало на името на името на идеолога на българското национално освободително движение Г.С.Раковски и вече се казвало Раковсково.
В годините на Втората световна война
започва реквизиция
на добитъка и задължителни зърнодоставки,предназначени за германската армия,тъй като България била съюзник на Фашистка Германия.След завършване на войната,както в цялата страна,така и в Раковсково настъпват коренни обществено-политически и социално-икономически промени,произтичащи от тогавашната комунистическа идеология.Извършва се колективизация на селското стопанство,създава се
ТКЗС,ликвидирана е съществуващата безработица.Хората заживяват в очакване на светлото бъдеще,което в края на краищата така и не идва.Започва миграция към градовете,а броят на жителите на селото спада от 700 на 70.
След 10 ноември 1989 година настъпиха нови промени,произтичащи от т.н. демокрация,които повече от 20 години някои наричат демократичен преход.Всъщност този преход влоши положението на всички останали или завърнали се в селото,разочарова и на практика ги отчая в житейски план.
В днешно време животът
от ден на ден става все
по-тежък.Колкото и да ми е мъчно и неудобно да го напиша,ще го сторя,защото истината не може да се скрие и отрече.Хората в Раковсково не живеят добре,не толкова заради икономическите несгоди,отколкото влошените човешки взаимоотношения.
Някои смятат,че тези лоши взаимоотношения се дължат на многото политически партии и техните водачи.Други пък си ги обясняват като противопоставяне на икономически интереси.Може би е вярно и едното и другото,но хората са разединени и настръхнали едни срещу други.
Човек с човек
не се поздравяват,не си говорят,
ако са от различните групировки в селото и това от само себе си води до влошаване на атмосферата.Според мен регулатор на тези взаимоотношения трябва да бъде кметския наместник.Той трябва да чувства пулса на живота,да го следи и когато се наруши ритъма да се намесва.Точно поради тези причини кметския наместник бе сменен и неговото място зае Д.Янева.Тя получи тежко наследство и не и беше лесно да се справи с враждуващите групи в селото.С течение на времето на пръв поглед противоречията започнаха да се изглаждат.Но само на пръв поглед.Това си пролича по Коледа,когато благодарение на кмета на Обзор Кирил Стоянов и строителния предприемач Валентин Кръстев беше
изграден и осветен
новопостроения храм на селото.
Камбанният звън от храма се чуваше във всички краища на селото,но хората така и не се стекоха масово за Рождество Христово.За да не се срещнат и да не се видят очи в очи.Това според мен е недопустимо за християни и то точно на този празник.
Наистина всеки има право на избор, но аз лично се надявам това повече да не се повтори.И църковният храм да се превърне в място за помирение.
Иван АРНАУДОВ - на 82 години от с.Раковсково,община Несебър
Loading ...
