68% от българите „за“ шамаросването на деца

68% от българите одобряват използването на „минимално насилие“ върху децата (шамари, издърпване на ухо, пляскане), сочи изследване на НЦИОМ.

Социолозите отбелязват, че не се регистрира възрастова специфика в отговорите, т.е., че привърженици на подобни възпитателни мерки се срещат във всяко поколение българи.

В същото време се обръща внимание на факта, че 83% се обявяват срещу това родителите да използват насилие и други методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.

Вторичният прочит на данните от настоящото изследване показва наличието на противоречиви нагласи, обръщат внимание от НЦИОМ.

От една страна, 83% смятат за неприемливо родителите да упражняват насилие и силови възпитателни методи, от друга страна – 65% от същите тези, които не приемат насилието в семейството, одобряват използването на така нареченото „минимално насилие“ (шамар, напляскване, издърпване на ухо и т.н.).

Това косвено означава, коментират от института, че сред немалка част от хората по въпроса има „двоен морал“. От една страна, те намират за допустимо минималното насилие към деца, а в същото време не приемат да се използва насилие, принуда и други методи, които накърняват достойнството на детето.

Очевидно повечето родители, упражняващи минимално насилие имат персонално усещане, че упражняват контрол върху ситуацията.

От института обръщат внимание, че дори сред висшистите делът на одобряващите подобни възпитателни мерки е двойно по-висок от този на неодобряващите.

70% от интервюираните българи са на мнение, че когато става дума за насилие над деца, не бива да се пренебрегват дори подадените анонимни сигнали.

Уточнява се, че по този въпрос не се регистрират значими отлики между преценките на родителите и на онези респонденти, които нямат деца.
Това показва доколко важно е според общественото мнение да се откликва бързо на всеки сигнал за посегателство над дете, дори да съществува риска той да се окаже фалшив.

Прави впечатления високият процент – 74 на сто, на българите, които са на мнение, че придружител е необходим и за деца между 14 и 18 години, когато излизат на обществени места след 22.00 часа.
Жените и образованите респонденти по-често от останалите одобряват това изискване.

93 процента от интервюираните са на мнение, че детето има право на закрила срещу въвличането му в политически, религиозни и синдикални дейности.

По-слаба е – 43%, подкрепата за предложението детето да може да съди родителите си, ако са нарушени негови основни права. Сред приемащите подобна мярка преобладават млади и образовани хора, несемейни и жители на градовете.
Обществото, отчитат от НЦИОМ, предпочита експерти (вещи лица) да гарантират правата на децата, когато родителите им се развеждат.

Близо 60% от интервюираните посочват, че е нужно при развод специалисти психолози или специалисти в областта на политиките за децата да следят за спазване на правата им и да ги защитават. Жените по-често от мъжете настояват за експертна намеса.

Според 60% от българите най-доброто, което може да се направи за деца, останали без родителски грижи, е да се потърси начин те да бъдат настанени в семействата на свои роднини и близки хора.

Най-слаба подкрепа за подобна мярка обаче се отчита сред високообразованите респонденти.
Резервите идват от допускането, че не всички роднини и близки са подходящи за възпитанието на останалите без родителски грижи деца.
Високообразованите българи са на мнение, че всеки случай изисква конкретно решение и че мерките сами по себе си е добре да съществуват като отворени възможности, но преценката трябва да е строго индивидуална.

Спирането на социалните помощи и налагането на глоби като санкции за родители, които не полагат грижи за децата си, са одобрявани от 86% от интервюираните.
За 76% ограничаването на родителските права също е удачно наказание – най-често според младите, образованите и заможните респонденти.

МВР и Държавната агенция за закрила на детето са институциите, към които гражданите най-често са склонни да се обърнат, ако са свидетели на това, как родител лишава детето си от грижи.
47% биха отишли в полицията, а 46% – в ДАЗД, ако искат да съобщят за дете, лишено от родителски грижи.

Мъжете по-често биха се обърнали за съдействие към МВР, а жените към Държавната агенция за закрила на детето. ДАЗД е предпочитан адресат на оплакването от всички възрастови групи, без най-възрастните.

30% от интервюираните посочват, че биха подали оплакване в дирекция „Социална подкрепа“, а 25% биха позвънили на телефон 116 111, специализиран за деца в риск.
Този телефон е особено популярен сред младите и образовани българи, както и сред жените. Тук по-често от останалите адресират сигналите си жителите на столицата.

Едва 6% от запитаните не биха обърнали внимание на дете в риск и не биха информирали за това нито една инстанция.
Положителна тенденция е, че у нас все повече хора целенасочено търсят информация, за да могат да помагат на децата в беда, констатират от НЦИОМ.