Откъс от предговора към втората част на книгата “Обречена на туризма”, чието първо представяне се състоя в Дружестовото на журналистите-кореспонденти към Съюза на Българските журналисти.
В първото издание на книгата за Малина Стратиева има едно интервю в което тя заявява: “Няма да се оттегля от поста си доброволно”.Изявлението е от 2005 година
и от тогава по един или друг начин се търсеше цаката за отстраняването й от заеманата длъжност на изпълнителен директор на “Слънчев бряг”АД.С мисията по елиминирането й се заеха знайни и незнайни чиновници от министерства и агенции ,включиха се и министри.
Първият от тях-Лидия Шулева,е не само министър на икономиката,но и заместник министър-председател.Следва Милко Ковачев,първоначално министър на енергетиката и енергийните ресурси през 2005,а впоследствие,министър на икономиката в правителството на НДСВ.След 2007 с изпълнение на неговата мисия се нагърбва Петър Димитров-министър на икономиката и енергетиката в правителството на тройната коалиция – БСП,НДСВ,ДПС.
Заради какво искат тримата министри «кожата» на Малина Стратиева- изп. директор на «Слънчев бряг»АД от 2001.Те не искат оставката й просто така,защото не я харесват.Макар че ,както в първия,така и в останалите случаи,тя няма как да им се хареса.
При Шулева,чрез един от нейните заместници,е направен опит да се наложи искането за подписване на сделка за покупко-продажба на енергопреносната мрежа на дружеството на «ЕВН» при смущаващо занижена цена и редица други неприемливи условия.След отказа на Стратиева е задействана системата за шантаж не само срещу нея,но и срещу целия Съвет на директорите.
С изрична заповед на министър Ковачев,приемник на Шулева,е насрочено и извънредно общо събрание на акционерите за смяна на целия борд на директорите. Поради констатираната очевидна незаконност на организацията на събранието,то се отменя.По-късен етап злополучната сделка се осъществява,но на двойно по-висока цена.
Стратиева удържа на думата си.Министър Ковачев си заминава заедно с падналото правителство.Малина остава,но на туристическата сцена,след оставката на министър Овчаров,се появява министър Петър Димитров,отговарящ и за туризма.И той решава ни повече,ни по-малко,да застави Стратиева да подпише сделка за безвъзмездно прехвърляне на новоизградената и модернизирана инфраструктура на «Слънчев бряг»АД на Община Несебър.Следва станалият обичаен отказ на Малина.
Тя заявява пред финасов всекидневник: «Знам,че като се противопоставям на толкова желанато подаряване на инфраструктурата,ставам неудобна.Но предпочитам да бъда уволнена,вместо да се подпиша под документ за подаряване». След изявлението й отново се задейства процедурата за шантаж,насрочване на извънредно общо събрание на акционерите за пълна смяна на Съвета на директорите.
На шеметното желание на министъра да се подари дълготрайния материален актив на стойност от 49 милиона лева без ДДС се противопоставя Националната комисия за финансов надзор и шантажът се проваля още в зародиш. Следва отмяна на събранието.Министър Димитров се заминава заедно с падналото правителство.
Малина удържа на думата си и пак остава.Всъщност,остава и Димитров,който след парламентарните избори успява да стане депутат.На власт идва правителството на ГЕРБ.
И отново тръгват доноси и натиск за подаряването на инфраструктурата. Малина си позволява да заяви пред медиите: «Пробваха ме за тъмни сделки,не успяха».Този път непрестанните усилия да бъде елиминирана от поста,който заема,се увенчават с успех.Насрочва се общо събрание на акционерите, на което заедно с нея,на 4 май 2010 година,е сменен целият състав на Съвета на директорите.
Малина Стратиева,както през 2005,удържа на думата си,но медиите «задимяват» с изнесени «факти» от знайни и незнайни информационни източници,с което се цели нейното безпрецедентно омаскаряване за периода,когато е била изпълнителен директор.Тези факти са не просто неубедителни,а откровенно сензационни.
Сензационни са,защото се тиражира «изчезването» на едни сто милиона лева.
Начинът по който тези сензации се пробутват на обществеността е особенно перфиден,а «истините» за тези милиони продължават да се разпространяват и понастоящем,повече от година след тяхното първоначално тиражиране.
Освен всички компетентни органи,които бяха назначени да извършат проверки обаче,не се намери екстрасенс или какъвто и да е било прорицател,който да потвърди и да докаже тези «истини»,които бяха тиражирани във фантастични по форма и съдържание размери.
Ето защо медиите,които участваха пряко или косвено в опитите за компрометиране на Малина са й длъжници.Надявам се публикуваното тук /макар и в далеч по-скромен мащаб/ да бъде възприето като своеобразна компенсация в това отношение.
Loading ...
