Агенция „Фокус”
Кардиологът от специализираната болница за активно лечение на сърдечносъдови заболявания „Св. Екатерина” д-р Кирил Карамфилов в интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус: Д-р Карамфилов, с какви сърдечносъдови заболявания най-често идват хората при вас?
Кирил Карамфилов: Ние сме специализирана болница за сърдечносъдови заболявания и при нас съвсем естествено идват хора със сърдечни проблеми. Най-честите случаи са на стенокардните оплаквания или т. нар. гръдна жаба, която на медицински език се нарича стенокардия. Напоследък в студените дни имаше бум на острите миокардни инфаркти. Общо казано – това е по-острата форма на стенокардията, която се проявява остро. По-редки са пациентите с клапни пороци, стеснения или недостатъчност на клапите. Най-редки са пациентите, които получават възпалителни заболявания на обвивката на сърцето или на самия сърдечен мускул. Често срещано е и зле контролираното кръвно налягане, т. нар. хипертонични кризи. Това са в общи линии най-често срещаните случаи в ежедневната практика.
Фокус: Каква част от българското население страда от сърдечносъдови заболявания в сравнение с други европейски страни и какви тенденции наблюдавате?
Кирил Карамфилов: Участвам по линия на една програма „Стенд за живот” и ние имаме статистика. Малко банално звучи, че българинът е първи по сърдечносъдова смъртност в света и Европа. Това напоследък не е така. Има страни, които са пред нас, но мога да кажа, че сме от водещите страни в следствие на лошия начин на живот, лошия начин на хранене, ниска здравна култура. Лекарят е последният човек, с който хората се консултират, когато имат проблеми. Те предпочитат да си говорят с аптекари, с близки, с познати, с всякакви други хора, но не и да стигат до нас. Така че определено сме над средното ниво по остри коронарни синдроми за Европа, но не сме и на първите две места.
Фокус: Какви са тенденциите, които наблюдавате?
Кирил Карамфилов: Този въпрос, според мен, стои оптимистично от една страна и песимистично от друга. Благодарение на усилията от страна на кардиологичната общност – все по-голям брой хора обръщат внимание на своето здраве, т.е. има профилактични прегледи. Обръща се внимание и на ползата от активния начин на живот – повече движение, по-пълноценно и добро хранене, редукция на стреса и на килограмите. Тръби се навсякъде и хората обръщат внимание. Така че българинът е по-информиран и има тенденция да обръща повече внимание. Има и добре развита кардиологична мрежа. Във всеки голям областен град има център, който обслужва остри случаи с инфаркти или с нестабилна стенокардия. Има тенденция на подобряване на сърдечносъдовото здраве. Натъкваме се обаче и на все по-голямо подмладяване на сърдечносъдовите заболявания. Имаме пациенти с инфаркти дори под 20 години, със сериозни рискови фактори и проблеми, т.е. от друга страна контингентът има тенденция да се увеличава, тъй като, както е известно, сърдечносъдовите заболявания в по-голяма степен засягат по-възрастните хора. Сега може да се каже, че възрастта се разширява и има тенденция да се подмладяват. Ние се опитваме максимално да противостоим на заболеваемостта, но тази тенденция е на лице.
Фокус: Прилагат ли се в България последните методи за лечение на такива заболявания?
Кирил Карамфилов: Спокойно може да се каже, че сме в крак със световните тенденции. Значителна част от най-съвременните методи са въведени в Европа и България не прави изключение. В Съединените щати съществува, т. нар. FDA (Food and Drug Administration), която е много консервативна организация. Те предпочитат първо най-новото да се изпита, преди да го минат на процедура. Бих казал, че в Европа са по-авангардни в лечението си, България не прави изключение от европейските методи. Последните достижения се прилагат във водещите кардиологични и кардиохирургични центрове. Бих казал, че имаме едно отлично равнище в кардиологичните и хирургичните методи на лечение в кардиологията.
Фокус: До каква степен профилактиката е важна? Каква е здравната култура на българина в това отношение и кои са основните рискови фактори за развитието на тези болести?
Кирил Карамфилов: Предишните десетина години здравната култура по една или по друга причинна не беше добра. Не само кардиологичната, но и цялата здравна общност насочи вниманието на обществото именно спрямо рисковите фактори и преодоляването им с цел не толкова увеличаване продължителността на живот, колкото подобряване комфорта на живот. Има голямо значение как се живее, ако сме ограничавани от различни симптоми и неудобство, комфортът не е добър. Водещи сред рисковите фактори за сърдечносъдовите заболявания са неконтролираното високо кръвно налягане. Не изключвам и пациентите, които дълго време имат симптоми, които неглижират. Но съществуват и интелигентни хора, които просто не усещат симптомите и тук е мястото на профилактичните прегледи. Независимо дали пациентът е симптоматичен или не. Още повече, че ако е симптоматичен търси помощ по-скоро. Но дори да няма симптоми за мъжете 40 години е възраст, в която трябва профилактично ежегодно да се прави такъв профилактичен преглед. По отношение на основните рискови фактори – това е хипертонията. Другите рискови фактори са затлъстяването, ограниченият двигателен режим, пасивният начин на живот, тютюнопушенето, високия холестерол. Това са група рискови фактори, които потенцират риска. Рискът се увеличава с добавянето на всеки рисков фактор и комбинацията от тях води до една сериозна обремененост и сериозно влияние, което определя и сърдечносъдовите заболявания. Основните посоки чисто кардиологично, с които съветваме хората, е да подобрят начина си на хранене, да повишат двигателната си активност, да нормализират кръвното си налягане. Нивото на холестерол и на триглицеридите трябва да бъдат контролирани, също така трябва да проверяват кръвната си захар, тъй като кръвната захар е сериозен рисков фактор за развитие на артеросклероза.
Фокус: Какви храни трябва да избягват хората, ако искат да имат здраво сърце и чисти артерии?
Кирил Карамфилов: В интернет пространството има много различни стратегии за добрите начини на хранене. От кардиологична гледна точка ние обръщаме внимание на Индекса на телесната маса. Има една момограма и добрият Индекс на телесната маса (ИТМ), т.е. съотношението на килограмите спрямо ръста на пациента, е свързан с добрия кардиологичен статус. Ако стойността на ИТМ е нормална, има добър кардиологичен статус, ако има тип по-малко затлъстяване, което увеличава риска и вече напредналите форми, когато има затлъстяване, се увеличава максимално рискът, така че ИТМ трябва да бъде нормален. Ние обръщаме особено внимание и на наличието на холестерол и триглицериди в храната – това са меса, най-вече свинското; повишен прием на яйца; пълномаслени млека и сирена. Не казвам, че тези неща не трябва да бъдат консумирани – просто трябва да има един умерен прием.
Ако става въпрос за пациент с висок риск и има наличие на други рискови фактори като високо кръвно, тези неща са абсолютно забранени. Препоръчителни са храни с ниско съдържание на холестерол и триглицериди, повече плодове и зеленчуци, които съдържат необходимите минерали и необходимите субстанции за максималния метаболизъм. Това води до един нормален ИТМ и нормални стойности н кръвното налягане. Наднорменото тегло има директна корелация с кръвното налягане. При пациенти с повишена телесна маса всеки килограм е отговорен за един милиметър живак кръвно налягане над нормалното. Ако сте 100 килограма и отслабнете до 90 килограма систоличното ви кръвното налягане ще спадне с 10 милиметра живак и ще върви стъпка към нормализиране. Има връзки между отделните рискови фактори, което определя потенциращото им значение, когато се съберат няколко.
Фокус: Има ли алкохолът вредно влияние за сърдечносъдовата система?
Кирил Карамфилов: Ние кардиолозите не забраняваме алкохола. Доказано е в едно изключително голямо проучване, проследяващо десетки хиляди пациенти за дълъг период от време, че консумацията на чаша червено вино или концентрат довежда до понижение на холестерола и понижава сърдечносъдовия риск. Една нормална консумация най-вече на червено вино, поради изключителното съдържание на полифеноли и други полезни за съдовата циркулация субстанции, води до намаляване на риска. Всичко, което върви нагоре с хронична по-голяма консумация, ние не го препоръчваме, но в ниски количества алкохолът е лекарство и е полезен, според нас.
Фокус: От средата на 2012 г. у нас вече няма да се пуши на обществени места. Това ще доведе ли до намаляване на риска от сърдечносъдови заболявания?
Кирил Карамфилов: От чисто професионална гледна точка смятам, че ограничаването на тютюнопушенето е изключително добро. Няма никакво съмнение, доказано е, че в тютюневия дим има редица токсични съединения, които се вдишват и водят до активиране на редица неблагоприятни процеси и се увеличава рискът. За мен като кардиолог няма съмнение, че забраната за пушене на обществени места е добро решение. От личностна гледна точка аз съм много „за” тази промяна. В България дълго време се говори за частична промяна, но в заведенията може да се види, че пушачите са изтласкали непушачите в едни малки зали. Пълната забрана, според мен, би имала голямо значение за определяне на една свободна от тютюнев дим зона и това ще доведе до абсолютна редукция на риска. Всеки, който пуши – това, разбира се, е негов личен избор – вреди на останалите посредством пасивното пушене. Димът, който се вдишва от останалите хора, също повишава риска, така че аз съм твърдо за тази мярка и считам, че тя ще доведе до благоприятни ефекти.
Фокус: Запознати ли са пушачите с рисковете?
Кирил Карамфилов: От практиката си мога да кажа, че значителна част от пушачите знаят за рисковете от тютюнопушенето, но когато на пациента бъде обяснено малко по-подробно и с по-достъпни примери – мисля, че тогава хората са по-склонни да слушат, да възприемат и този факт да стига до тях. Те да го възприемат не просто като нещо, което се говори, а просто като нещо реално. Дискусията и повечето детайли и факти имат значение за разубеждаването на един пушач.
Фокус: Колко по-застрашени от сърдечносъдово заболяване са пушачите?
Кирил Карамфилов: Никотинът не е съставката, която ни пречи. Доказано е, че високотемпературното горене на хартията от тютюна, както и някои от съдържащите се в тютюна съединения са най-токсични. Този „отровен микс” през белия дроб влиза в кръвта, а от там и в циркулацията на цялото тяло. Той ускорява възпалението в атеросклеротичните плаки, т.е. тези плаки, които са свързани със стеснението на съда. Те ускоряват самия процес на стесняване, а в някои случи, особено при млади пациенти, се формират, т. нар. нестабилни плаки, а именно пушенето и тютюневия дим води до руптура, до пръсване на тези плаки и те водят до остро запушване на съда. При тютюнопушенето с особен риск са острите състояния. Това е една изострена клинична симптоматика и има опасност от увеличаване на неблагоприятния изход от състоянието.
Фокус: След каква възраст хората редовно трябва да си правят профилактични прегледи?
Кирил Карамфилов: Има фиксирана възраст за мъжете и за жените. Разбира се, за мъжете тя е по-ниска поради отсъствието на женски полови хормони, които имат протективен ефект за атеросклерозата. Мъжете са по-застрашени в ранната възраст, т.е. докато има хормонална активност при жените, те са по-защитени, тъй като е доказано, че женските полови хормони имат предпазващ ефект по отношение на факторите на атеросклерозата, така че по-застрашеният пол в ранната възраст е мъжкият. След настъпване на менопаузата има обратния феномен във възрастовото съотношението мъже – жени. Тогава жените са по-рисковият контингент. Относно рисковата възраст по-скоро бих я разглеждал за различни рискови групи. В България има повишение на риска, поради факторите, които изброих. Една разумна група, която би трябвало да обръща внимание на профилактичните прегледи би била – 40-45 години за мъжете и около 50 години при жените. Мисля, че това е една възраст, при която би трябвало да се обръща по-сериозно внимание за сърдечносъдовите системи на тези хора.
Фокус: Какви са най-фрапиращите случаи от вашата практика, свързани със злоупотреба с храна, тютюнопушене или нещо друго?
Кирил Карамфилов: За всеки практикуващ лекар има безброй фрапиращи примери. Според мен, по-важното нещо, което би накарало един човек да обръща повече внимание, е да види ефекта от бавното и неадекватно лечение и ефекта от адекватно лечение. Случаите, в които ние можем да помогнем, когато пациентът е взимал някакви мерки и е дошъл навреме и ефектът от нашето лечение или липсата на такова – когато става въпрос за пациент, който дълго време е неглижирал проблема, пристигнал е късно – контрастът между тези две състояние е винаги шокиращ. Всеки човек мисли, че лошото може да не се случи на него, но за съжаление винаги има един ден, в който нещо се случва и човек разбира, че може да е в тази позиция. Това може да стресне човека и той да разбере каква е разликата между двете състояния. Най-доброто средство е добрият начин на живот и редовната профилактиката, тъй като има много малко неща, които могат да бъдат изпуснати. Има съвременни методи за лечение, просто хората трябва да са информирани и да водят нормален начин на живот, това е най-добрата профилактика.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Loading ...
