Нашите българи желаят свободата, но я приемат,
ако им се поднесе в къщата на тепсия.
Васил Левски, февруари 1873
Първи член на Всеобщата декларация на правата на човека (The Universal Declaration of Human Rights, 1949) гласи: “Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права”. Правото на достойнство е наравно с човешките права за живот, здраве, свобода и собственост. Едно от големите достойнства на човека е да уважава достойнството на другите. Ето какво става обаче с Негово Величество Достойнството по нашите геопсихични ширини.
На въпрос на журналист “По кого ще хвърлите обувка?”, Неманя Кустурица отговори: “По Бил Клинтън, защото бомбардира страната ми!”. В България, след Константин Павлов, само от Румен Леонидов и Александър Морфов сме чували подобни императиви, изразени интелигентно. Попитахме историка Люси Станчев защо ние имаме малко такива достойни личности. Той започна отговора си с The first cut is the deepest на певеца Род Стюърд. И след това каза: „Отпечатъкът, по-точно раната, на Ориента върху народопсихологията ни е много дълбока. Така един български войник може да се бори със сто чужди войници, но сто български войници не могат да се борят с един чужд войник.”
Затова в София преди години Бил Клинтън беше посрещнат с митинг и концерт, и в Прищина на 1 ноември 2009 г. хиляди албанци, живеещи в Косово, го посрещнаха с паметник, висок 3.5 метра – на самия Клинтън – издигнат на булевард “Бил Клинтън” (защото на 24 март 1999 г. започнал бомбардирането на Сърбия, продължило 78 дни?). Затова и в едно българско телевизионно предаване водещият и другите край него слушаха без реакция цинизма на социопатния социолог Андрей Райчев, който нарече Левски “конекрадец”, а Левски и Ботев – ”хлапета с отклоняващо се поведение”. Подобно на Милена Кирова – професор в Софийския университет – която преди 1-2 години писа, че „с всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна”.
А в началото на 2012 г. Иван Костов – един арогантен и досаден рудимент на българския политически преход – внесе в Народното събрание предложение за декларация за асимилация и етническо прочистване на турците в комунистическа България през 80-те години на миналия век – и депутатите приеха декларацията. Без да се замислят за съответна реципрочност от страна на Турция за изгонените и ограбените тракийски българи. Българските депутати не признаха и турския геноцид през 1915-1917 г. над арменците, докато френският Сенат прие законопроект, криминализиращ отричането на всеки геноцид, признат от френските закони, включително арменския.
Задължение на държавата, включително на Република България, е да уважава достойнството на всеки човек. Всеобщата декларация за правата на човека налага на държавите юридическа отговорност за нарушаването на тези права. Следователно, действията на Андрей Райчев, Милена Кирова, Иван Костов и други подобни трябва да бъдат криминализирани за нарушаване на достойнството на българите. За обиди към Левски, Ботев и други български светини, наказанията трябва да са „френски”* – за назидание и за профилактика на Българския Дух.
“Докога, дами и господа депутати и министри, ще злоупотребявате с нашето търпение?” – ехото от гласа на Цицерон към Катилина пак не отекна в България и пак не бе включен морален рефлекс нито в „националните” ни журналисти, нито в интелектуалния “елит”.
Нашето търпение, нашият грях – Народе, къде отиваш? (Перифраза, Иоана 13: 36.)
Продължителността на това търпение ще бъде и едно от първите изпитания за достойството на новия български президент.
Послепис: Имаме много добри колеги-приятели в Турция. От тях сме чували похвали и уважение за техния първи президент Кемал Ататюрк – “баща на турците”, както и за втория им президент – Исмет Иньоню. И за неговия син – професор Ердал Иньоню. Преди десетина година по едно и също време в един турски университет Ердал Иньоню и един от нас (ГЧ) бяхме поканени да изнасяме лекции – той за физика, аз за невробиология. След това вечеряхме заедно и говорихме за наука, университети и за нашите страни. Аз му разказах и за нашата философия за приятелство с мозък-и-сърце (brain-and-heart friendship), той ми отговори с турската поговорка eline beynine saglik (здраве за твоя мозък и ръка).
Такъв е диалогът на хората, остава и съвременните български и турски политици да го разберат.
Д-р Георги Чалдъков – Варна
Д-р Коста Костов – София
Д-р Стоян Стоев – Бургас
Д-р Виктория Сарафян – Пловдив
Д-р Крикор Дикранян – Сейнт Луис, Мисури, САЩ
Д-р София Латифян – Брюксел
Д-р Антон Тончев – Варна
Д-р Слави Славов – София
Д-р Миглена Георгиева – Варна
Д-р Станислав Янев – София
Димо Димитров – Бургас
Васил Лаков – Бургас
Д-р Веселин Джендов - Бургас
Д-р Ирина Стоянова – Енсхеде, Холандия
Илиян Троянски – Варна
_________________________________________________________________
* Според приетият на 23 януари 2012 г. закон от френския Сенат наказанието за отричане на арменския геноциц е една година затвор и глоба от 45 хиляди евро. До 1954 г. във Франция съществува правна фигура, наречена „гражданска смърт“ (mort civile) – отнемане на граждански права, но не и задълженията, на човек. Французите вероятно са я научили от древните римляни с техните сapitis deminutio minima, media или maxima – според направени нарушения, получаваш отнемене – в малка, средна или голяма степен – на граждански и семейни права.
Loading ...
