София трябва да вземе спешни мерки срещу бедността. Българите скоро ще си намерят нов „носител на надеждата“. Това казва германският политолог Мартин Вайс, който от години следи случващото се в България, цитиран от германската информационна агенция ДПА.

Поради различни обстоятелства в миналото си, България трябваше много да наваксва в модернизацията в сравнение с други страни, констатира Мартин Вайс и добавя, че въпреки всичко прогресът е осезаем, а хората демонстрират силна воля да допринесат за развитието на страната си.

Но все още има много работа за вършене, припомня германският наблюдател. Като специалист по международна политика той високо оценява ангажимента на България в редица международни организации. Българската еврокомисарка Кристалина Георгиева се радва на голямо уважение в Брюксел. Комплимент за България е и избирането на Ирина Бокова през 2009 за генерален директор на ЮНЕСКО, смята Вайс.

„През 2011 година оздравителният процес в България продължи успешно и благодарение на това страната понесе относително добре настъпилата финансова криза. С последователната си политика на икономии България задържа бюджетния дефицит под 4.7% през последните три години и запази равнище на инфлация под средното за ЕС“, припомня Мартин Вайс.

Редом с положителните тенденции обаче се открояват и значителни недостатъци, казва експертът.

Въпреки забележителните макроикономически успехи, България си остава най-бедната страна в Европа: българските доходи едва достигат една трета от средните за ЕС.

„Крайно ниските заплати действително са привлекателни за инвеститорите, но не могат да покрият дори жизнено необходимите разходи и голяма част от населението живее в нищета. Много българи, особено пенсионерите и хората в селските райони са материално по-зле, отколкото по времето на Живков“, установява германският наблюдател.

Чуждестранните инвеститори се отдръпват от България, но това се дължи не само на международната финансова криза, а и на структурни недостатъци в самата държава, смята Вайс. Той припомня, че в сферата на правосъдието все още съществуват значителни проблеми, че българската администрация е неефикасна, че липсва прозрачност в много сфери на политиката.

„Прекрасен пример предлагат непрестанните сблъсъци между МВР и Министерството на правосъдието“, казва Вайс и продължава списъка с българските недостатъци:

„Както се вижда и от многото корупционни скандали, има какво още да се желае в борбата срещу широко разпространената корупция и организирана престъпност. В окаяно състояние е здравеопазването. При това имам предвид не само некачественото медицинско обслужване, но и масовата емиграция на български лекари в чужбина.

Значителни проблеми продължават да същесвтуват и в енергетиката, и в инфраструктурата.

Остра критика заслужават – и получават – и посегателствата срещу свободата на печата в България, която заедно с Гърция заема последно място в Европа в т.нар. Press Freedom Index.“ Голямата концентрация на собственост в областта на медиите и зависимостта им от правителството са явления, които не отговарят на европейските стандарти, смята Вайс.

С две думи: България далеч не е „пример за Европа“, както твърдят политици от управляващата партия ГЕРБ, обобщава германският наблюдател.

„През 2012 страната не бива да се осланя на досегашните си добри икономически показатели. Правителството трябва да си постави една главна цел: да осигури по-добри жизнени условия на обикновените хора. Крайно време е за мерки, които ще намалят бедността, крайно време е да приключат здравната и пенсионната реформа. Досегашната популистка реторика на политиците вече е изчерпала ресурсите си“, смята Мартин Вайс.

Той обръща внимание и на още няколко тенденции. В България не бива да се затварят очите пред крайния национализъм и ксенофобията, страната ще сбърка, ако тръгне по пътя на Унгария. Опасна е и склонността на много хора през последните две десетилетия да се отдръпват все по-далеч от политиката. Според последните допитвания 41% от българските граждани смятат, че никой не защитава политическите им интереси, припомня Вайс и посочва най-важната причина: тези хора не одобряват политиката на правителството, но не се чувстват представени и от прекалено слабата опозиция.

„При това положение не е изключено в бъдеще да се появят нови „носители на надеждата“.

„Вече се говори за нови партии, например под ръководството на бившата еврокомисарка Меглена Кунева или на досегашния президент Георги Първанов. Възходът на бившия цар, на „Атака“ и ГЕРБ показаха колко бързо са възможни промени в настроението на избирателите и подем на новите политически сили в България“, продължава политологът.

„Логично е, че всемогъщият в момента Бойко Борисов няма да остане още дълго на върха“, прогнозира в края на разговора германският наблюдател Мартин Вайс.

По БГНЕС