Световната икономика ще куца през 2012 г., коментират икономисти пред „Дойче Веле„.

Икономическата ситуация в Германия е парадоксална. От една страна, напълно приличен по мерките на индустриално развитите страни ръст на БВП, който през 2011 г. достигна 3%. Обемът на германският износ за пръв път надхвърли 1 трилион евро. На рекордно ниско равнище е безработицата. От друга страна, германците – както никога по-рано – изпитват чувството на неувереност в утрешния ден. Причината – дълговата криза в еврозоната и страх от възможната инфлация.

А какво правят хората, съмняващи се в стабилността на парите и несигурни в това, че тяхната валута въобще ще надживее 2012 г.?

Те се стараят да похарчат парите възможно по-скоро.

Вътрешното частно потребление е осигурило около половината от икономическия ръст на Германия в отишлата си 2011 година.

още по темата

Въпросът на 2011 г.: Еврозоната ще я бъде или няма да я бъде?

24 | 23256

26.12.2011

Това ли е краят?

142 | 91498

25.11.2011

Но не само страхът направи германските потребители щедри. „Имаме много стабилно положително развитие на пазара на труда“, отбелязва Роланд Дьорн от Рейнско-Вестфалския институти за икономически изследвания /RWI/. Експертът предсказва устойчив растеж на доходите на населението през следващата година.

Икономическият растеж на Германия ще бъде минимален

Дьорн смята, че през 2012 г. растежът на БВП на Федералната република ще бъде 0,6% и ще бъде достигнат, преди всичко, за сметка на вътрешното потребление. Прогнозата на Роналд Дьорн е една от най-оптимистичните от всички, които правят различните икономически оракули.

Експертите на „Дойче банк рисърч“ очакват забавяне на растежа до нула и затихване на положителните тенденции на пазара на труда. Според анализатора Щефан Шнайдер, Германия е изгубила илюзията, че кризата ще бъде краткотрайна и разбира, че става дума за структурна криза в еврозоната.

Време на лишения за развитите страни

Някои страни от европейския валутен съюз прекалено дълго живяха не според джоба си. Но и държавите, които си правеха сметката, вследствие на многомилиардните разходи за стабилизация на банковата сфера се оказаха в дългове. Като резултат почти всички държави – и вътре в еврозоната, и извън нейните предели – си предписаха курс на строги икономии.

Когато само една страна се опитва да приведе финансите си в ред, то негативният ефект за националната икономическа конюнктура може да се смекчи от девалвацията на националната валута и намаляване на лихвите. Ако всички страни започнат да икономисват едновременно, тогава няма да избегнем проблемите, посочва Шнайдер, подчертавайки, че не е ясно, „чия валута по отношение на коя ще се девалвира в такъв случай“. Ръцете на централните банки също са вързани, защото лихвите и без това са близо до нулата, добавя той.

Рецесия в еврозоната

В тази ситуация не е учудващо, че Щефан Шнайдер предсказва малка рецесия за еврозоната. Според неговата оценка, общият икономически потенциал на страните от валутния съюз ще се свие през 2012 г. с 0,5%. А американската икономика ще нарасне с над 2%, смята експертът. Причината анализаторът вижда в това, че в САЩ още не е заработил механизма за финансова консолидация и „за това американската икономика не получава негативни фискални импулси“.

В сравнение с предишните икономически цикли подемът на най-голямата световна икономика се оказа по-малко динамичен. Роланд Дьорн от института RWI обяснява това по следния начин: Ако страната изпадне в криза в резултат на огромни проблеми на пазара на недвижимост и в банковата система, то, както показва предишният опит, такива кризи продължават много дълго“. Можем да смятаме, че Германия й е провървяло, защото тя нямаше такива балони на пазара на недвижими имоти, както в САЩ, Испания или Ирландия. Спадът на германската икономика през 2009 г. беше предизвикан от общия срив на световната търговия. Като при това, увеличилото се търсене на германски стоки, преди всичко, в страните с преходна икономика компенсира този спад.

Спад на динамиката в страните с преходна икономика

Но и така наречените развиващи се пазари не остават тихи пристанища. Слабостта на световната икономическа конюнктура също ще им се отрази. Първо, това се обяснява от тяхната зависимост от ситуацията в индустриално развитите страни в света. Китай изнася за тях почти 70% от своите стоки. Второ, държавите с преходна икономика сами забавят своя стопански растеж, страхувайки се от „прегряване“, посочва Дьорн.

Въпреки това, голямата част от експертите смятат, че индустриалния растеж в Китай ще бъде между 8 и 9%. Именно тези високи показатели в Азия ще доведат и до растеж цялата световна икономика с 3,5%, предсказват анализаторът на Deutsche Bank Research.

Не трябва да се забравя , че всички тези прогнози наподобяват пясъчни кули, защото не е известно как ще се развие кризата в еврозоната. Ако тя се разпадне, икономическите прогнози ще станат ненужни. Макар подобен сценарий де е сред малко вероятните, той все пак оказва голямо влияние върху цялостната ситуация в света, подчертава Роланд Дьорн и добавя, че ако „трябва да бъдем честни, подобни събития трудно могат да се прогнозират“.