ПАРАГРАФ 45 + 22

     В убийството прилагахме най-точна технология.

                                               Христо Фотев, „Тържествена литургия за делфините”

В Catch-22 („Параграф 22”) на американския писател Джоузеф Хелър действието се развива през Втората световна война, в „Параграф 45 + 22” – през 1944-1989 и оттогава насам още 22 години. В „Речник на масовите убийства“ полският професор Гунар Хайнзон пише, че броят на жертвите за 70 години съветски комунизъм и за 45 години в другите комунистически страни са само с 5 милиона  души по-малко от общия брой жертви, дадени от човечеството от всички природни бедствия, епидемии (като чума, едра шарка, холера, малария) и от всички войни за период от 5 хиляди години.  Хайнзон пише, че  демоцид (гр. demos – народ, лат. сaedere – убивам) е свръхпонятие, което обхваща категориите: геноцид, културен геноцид, религиоцид, етноцид, политицид, икономоцид, както и други форми на масови убийства с изключение на жертви от война.

Убиване с „най-точна технология” – 45 години внезапен (остър)  демоцид с разстрели и мъчения, 22 години  – постепен (хроничен) демоцид чрез нисък стандарт и нездравословен начин на живот – недояждане, по-точно консумиране на некачествена храна, вино и ракия, дистрес и тютюнопушене, водещи до болести и ранна смърт на демоса. Като се прибави и високата раждаемост при циганите, тревогата се увеличава, защото през следващите 20-30 години, както в САЩ, България може да бъде minority majority nation (нация, в която малцинствата са мнозинство).

Пиша за тази много тревожна виктимология, защото -  най-после -  и учените от БАН напомниха за тежката демографска криза, в която е потънала България. Страна, в която всеки трети човек е хипертоник и с наднормено телесно тегло, годишно умират около 75 хиляди души от инфаркти или инсулти, а в БАН традиционно няма научен център по сърдечносъдови болести; в която има повече аборти, отколкото раждания, а за раждане се иска – вместо държавата да дава – пари; в която се раждат по-малко хора, отколкото умират, и емигрирането е спасителен начин на живот, в следващите 30-40 години – ако не се действа сега и дългосрочно – настъпва демографска катастрофа, в която Дамоклевият меч ще падне предимно над главите на българите – етносът, който дава името на страната.

Така от демоцид достигам до Imagine Earth without people (Представи си Земята без хора) – статия на Робърт Холмс, публикувана в английското списание New Scientist (12 октомври 2006). В нея е описано какво ще се случи, когато всички хора се прехвърлят на друга галактика – в лагер за екологично преобучение. Тогава безлюдната Земя ще започне да се възстановява от мръсотиите, направени от хората. Най-добра илюстрация на този сценарий е видима и сега в местата около Чернобил след ядрения взрив. През първите няколко години след евакуацията на хората популацията на плъховете и мишките се увеличила многократно. „Аз – пише Робърт Холмс – не бях виждал вълк в Украйна, но видях много вълци в зоните около Чернобил, останали без хора”.

И чул, че те казват: „Вълк за вълкa е човек” – ехо от „Човек за човекa е вълк” (лат. homo homini lupus est). Аз пък чувам „Представи си България без българи” в изпълнение на „Gipsyland band katun”. И за пореден път разбирам, че ние трябва да действаме сега, защото косъмът, на който виси мечът, все повече изтънява. Което означава, че се губят следите на българите по тяхната собствена земя.

Тогава политиците на кого ще прилагат демоцид?