Сергей трябва да излезе от бункера, в който е влязъл, отбранявайки позицията си, смята депутатът от БСП Румен Овчаров

Румен Овчаров е начело на софийската организация на БСП от 11 години. Два пъти е бил министър – на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на Жан Виденов и на икономиката и енергетиката в кабинета „Станишев“. По образование е инженер-физик. Завършил е Московския институт по енергетика, като и макроикономика в УНСС. От 1997 г. е депутат.

- Г-н Овчаров, има ли разцепление на БСП по линията Станишев – Първанов след заявката на президента да се върне в партията?

- Не мисля, че която и да е кандидатура на която и да е личност в БСП може да разцепи партията. Това е пробвано многократно.

- Все пак разделението е очевидно?

- Не, това не е сериозно. Това, че е необходима промяна в БСП, аз съм го казал много отдавна, още преди две години. Радвам се, че и президентът стигна до този извод, макар и две години по-късно. Всяка промяна обаче има своето време и своето място. Надявам се тези, които лансират кандидатурата на Първанов за председател на БСП, да разбират, че по този начин бетонират Сергей Станишев.

- Обяснете защо.

- Достатъчно ясно е и няма нужда от никакви обяснения.

- Заявката на Първанов разчитате ли я все пак като заявка да се върне начело на партията.

- Досега не съм видял такава заявка, чух, че ще се върне в партията. За мен това е съвсем естествено както за БСП, така и за самия Първанов. Политическа фигура като Георги Първанов – един от най-добрите политици на прехода, да не кажа най-добрият, няма право да стои извън партията си в една такава тежка ситуация. Партията не трябва да се лишава от него поради личните страсти на когото и да било. Но опитът на някои хора да лансират от чисто лични подбуди и интереси Георги Първанов за председател на партията за мен е лицемерен. Надявам се, че самият Георги разбира каква мечешка услуга му правят.

- На кой ред трябва да седне той?

- Редът няма никакво значение. Авторитетът и чуваемостта на един лидер съвсем не зависят от това на кой ред седи – той ще се чува и от последния, ще се чува и от първия. Опитът да се създаде такова разделение в БСП е абсолютно измислен и даже вреден. БСП има друга задача. Ако ние не разбираме това, значи не разсъждаваме за интересите на БСП и на България. Резултатите показаха, че пред БСП има сериозна алтернатива за развитие – не само в електорален план, а в програмен план, в чисто прагматичен план. Въпросите, на които партията трябва да отговори, не са никак прости и те по никой начин не могат да бъдат решени от дилемата Станишев – Първанов. Напротив, тази дилема лишава партията от сериозната дискусия за нейната същностна промяна. Кадровата промяна трябва да дойде като следствие от тази същностна промяна, а същностната промяна се състои в това по какъв начин БСП може да разшири електоралната си база на основата на получения резултат преди всичко на президентските избори. Тези 1.5 млн. гласове са на избиратели, които не са гласували за БСП от години и основната задача на ръководството е да прецени кои са тези хора, защо гласуваха за БСП или за кандидатите на БСП, какво може да ги накара да гласуват пак за БСП, кои са промените в нейната програма, в нейните послания, във визията й, така че тя да бъде атрактивна не само за твърдите гласоподаватели на БСП – около 500 000. Разликата е 1 млн. и този 1 млн. е залогът на БСП до следващите парламентарни избори, а не въпросът Станишев или Първанов.

- Да, но все пак не трябва ли първо този въпрос да се реши, за да се свърши посочената от вас работа?

- Проверката на ръководството, включително на Сергей Станишев, в момента е дали той ще успее да направи тази промяна, това отваряне на БСП. Сергей трябва да излезе от бункера, в който е влязъл, отбранявайки лидерската си позиция. Напротив, той трябва да покаже, че е лидер, който да реши ключовия проблем за разширяване на електоралната подкрепа за БСП. Ако не успее да го направи, то тогава отново ще стои въпросът за промяна в партията в личностен план.

- Затова ли не искате сега оставката на Станишев, както след загубата през 2009?

- 2012 г. е годината за промяна на БСП. Останалото е история и пропуснати възможности.

- На пленума след изборите заявихте, че не трябва лидерският въпрос да е свързан само със Станишев и Първанов.

- Обидно е за една партия със 120-годишна история и със 200 000 членове да се смята, че има само двама души, които трябва да се сменят на лидерските позиции. Пак ли ще се учим от големия брат?

- Вие лично имате ли трети вариант?

- Има и трети, и десети, и петнайсети, сигурен съм.

- Да се върнем на изборите, защо все пак гледате на гласовете за Калфин на втория тур като разширяване на подкрепата за БСП?

- Защото са гласували за кандидатите на БСП. Отново повтарям, че това е основната задача пред партията в момента – да види кои са тези хора. Да кажем, че са тези, които не искат България да бъде управлявана от една партия както преди 30 години, не е достатъчно. На първия тур по-широката от чисто партийната подкрепа за листите беше благодарение на включването на Стефан Данаилов. На втория тур вече се видяха качествата на нашия кандидат особено в сравнение с кандидата на управляващите. И това също трябва да бъде отчетено. Повечето от тях не са наши избиратели и това също е факт. Важно е доколко БСП може да отговори на очакванията на всички тези хора, да предложи идеи и да защити интересите им. Така ще се осъществи естественото отваряне на партията и ще стане промяната.

- Но БСП загуби в крайна сметка изборите?

- Според управляващите и социолозите всичко беше предрешено – съкрушителна, безапелационна победа на ГЕРБ на първи тур. Изведнъж се оказа, че абсолютната и безапелационна победа е в рамките на 5 процента разлика. Тази загуба не е загубата, от която БСП трябва да се срамува. Напротив, тя даде перспектива, даде надежда, даде визия накъде трябва да върви БСП.

- Последствията от загубата обаче са трийсетина самоизключили се, евентуална промяна в коалиционната политика…

- Тази тема с изключването е много сериозна. Аз съм твърдо против т.нар. партиен канибализъм. Административните мерки не са разширявали влиянието на която и да е партия. БСП има нужда не от изключване, а от консолидация както на всички свои членове и симпатизанти, така и на всички други анти-ГЕРБ. Изключването е знак в обратната посока и аз винаги съм бил против тях и в софийската градска организация, и в партията като цяло.

- Тук идва въпросът, че от 11 години сте начело на софийската организация, а за това време нямате кмет. Не е ли време за промяна и при вас?

- Никога не сме имали кмет, можете да разширите въпроса – 22 години нямаме кмет в София. В София резултатът ни е най-добрият от 1995 г. – като брой хора, пуснали бюлетина за нашите общински съветници. Чисто червеният вот е с 60%, или с 42 000, гласа повече от 2007 г. Далеч съм, разбира се, от мисълта да представям това за някаква победа. Този резултат е важен и от чисто политическа гледна точка, след като партийната организация в София и лично аз като лидер бяхме подложени на тотален натиск в последните 5-6 години. Този резултат показа, че този натиск не успя.

- Натиск откъде?

- Натиск откъде ли не, вие знаете много добре, да не се връщаме в историята – от вътрешнопартийни и външнопартийни среди, включително и сега управляващите. Резултатът показа, че хората въпреки всичко имат увеличаващо се доверие в БСП в София.

- Според вас успя ли БСП да се докаже като алтернатива на ГЕРБ – президентът и Сергей Станишев са на противоположни мнения?

- БСП успя да покаже, че е алтернатива въпреки тоталния натиск, въпреки манипулацията, въпреки купуването на гласове, въпреки полицейщината. На местните избори БСП удържа позициите си, а президентските показаха защо хората гласуваха за БСП – защото ние бяхме единствената алтернатива, нашите кандидати, и то демократична, не само социална. Това е изключително важен знак.