Някогашният президент на Русия изглежда твърде уверен

| Източник: Fokus

„Икономист”

Шикозният конен клуб в околностите на Москва, където Владимир Путин посрещна чуждестранни академици и анализатори за годишната вечеря на кръга „Валдай” на 11 ноември, излъчва богатство и увереност. Със солариум и органичен овес за конете, френски ястия и Арманяк от 1880 година за техните собственици, клубът показва ползите на 12-годишното управление на Путин като президент и премиер. Той също така напомня за властта, която Путин иска за още 12 години, след като се върне като президент през март следващата година.

Разхождайки се бавно, след като закъсня с едва два часа и половина, Путин изглеждаше здрав, уверен и спокоен. Но той предложи твърде малко нови идеи, виждания или планове за следващия си мандат. Предизвикан от мнението, че Русия и нейната изтощена икономическа система отиват към стагнация, Путин обезоръжаващо заяви: „Няма как да се противопоставя на това, което казвате”, а по-късно добави – „нашата система не е перфектна”. Но след това той за пореден път изброи предимствата от своето управление. „Имаше гражданска война в тази страна в началото и средата на 90-те години на миналия век. Икономиката и социалната сфера бяха в тотален колапс”.

Всъщност Първата чеченска война беше приключила до 1996 година и икономиката се възстановяваше преди Путин да дойде на власт. Но поставянето му в контраст на останките от 90-те години е важно за неговия политически апел. След десетилетие с непокорния Борис Елцин Русия жадуваше за стабилността, която обеща Путин. Той беше различен от Елцин по възраст и по темперамент. Подкрепен от стабилния икономически ръст заради покачващите се цени на петрола, той успя да елиминира конкурентните източници на власт, като в същото време запази голямата си популярност.

Но 12 години на стабилност се насочиха към стагнация и „търговската марка” на Путин излезе от мода. Каскади като позиране полугол на кон, каране на „Харли Дейвидсън” или лов на тигри, станаха повод за присмех и раздразнение. Символът на надеждата за връщане към нормалността мутира в символ на безнадеждността, усилена от предложената размяна на постове с руския президент Дмитрий Медведев. Медведев може никога да не е бил реална алтернатива на Путин, но той все пак остави малка възможност за предаване на властта. Сега тази алтернатива изчезна. Мисълта за това Путин и системата му да останат още 12 години депресира много руснаци, които искат промяна.

Тази всеобща умора от Путин започва да се отразява на неговата популярност. Той все още се подкрепя от 60% от населението, но тази подкрепа е крехка и е до голяма степен пасивна, имайки предвид липсата на алтернативи. Нещо повече, индексът на неговата популярност (разликата между одобрението и неодобрението) е намалял от 57% до 24%, по-ниско ниво от това по време на кризата 2008-2009 г. „Неговият рейтинг на популярност изглежда солиден, но много бързо може да се изпари”, посочва политическият коментатор Кирил Рогов. Дали това ще се случи зависи до голяма степен от състоянието на икономиката.

Във всичките си изказвания пред групата „Валдай” Путин изглеждаше абсолютно уверен, че икономическият ръст на Русия няма да бъде засегнат от глобалната криза. Други имат съмнения. Сред тях е бившият министър на финансите Алексей Кудрин, който прогнозира, че цената на петрола може да падне до 60 долара за барел. Това ще изправи Русия пред проблеми еднакво сериозни с тези на Европа и Америка. Оставката на Кудрин, след обещанието на Путин да направи Медведев премиер също намалява шансовете за някакъв вид авторитарна модернизация, на която някога се надяваха някои либерали.

Във външната политика Путин остана непоклатимо безкомпромисен, особено за противоракетната отбрана. Той разви своята любима идея за Евразийски съюз за подпомагане на икономическата интеграция с бившите съветски съседи на Русия. Но Кремъл няма нито средства, нито достатъчна подкрепа за това – Украйна – най-голямата потенциална награда, остава неентусиазирана. Скандалната присъда на руски пилот в Таджикистан и руският отговор чрез задържането и депортирането на таджикски работници от Москва говори по-силно от празнословната реторика в евразийския манифест на Путин.

Двете основни опасения на обикновените руснаци днес са корупцията и национализма. Но Путин не може да експлоатира нито едно от тях. Той може да инициира показен антикорупционен процес, но не може да победи корупцията, която е скрепила цялата му система. Нито пък може да заложи на антикавказките настроения, най-малкото от страх да не се отдръпне неговият съюзник Рамзан Кадиров, който държи Чечня под контрол.
Във всеки случай Путин не вижда нужда за радикална промяна. Както казва бившият ръководител на администрацията на Кремъл Александър Волошин, „всеки ни казва, че ни очаква катастрофа, ако не направим нещо. Ние не правим нищо и няма катастрофа”.

Новият мандат на Путин най-вероятно ще бъде за запазването и стагнацията. В този дух Дмитрий Песков, говорителят на Путин, наскоро заяви, че Леонид Брежнев е „огромен плюс” за страната. Но неговата ера доведе до колапс. С огромните си парични резерви и нисък дълг Русия може да открие, че може да мине време преди икономическите проблеми да я ударят у дома. Но когато това се случи, техният ефект ще бъде необичайно тежък – точно както в края на Съветския съюз.