Вотът се извърши при абсолютен порядък. Всички „наши” са избрани

От седмица насам ме гложди един въпрос – глупост или тарикатлък бяха изборите. Кой ги организира – Бай Ганьо или тримата глупаци.

Старите хора казват, че риба се лови в мътна вода. Разправят, че количественото натрупване на невалидни бюлетини и отказани хора да гласуват води до качествени изменения на народната воля в правилната посока. Още по-старите добавят, че когато комунистите слезли от Балкана, буржоазна София била силно изненадана. Никой не разбрал как точно взели властта, шегували се преди това с тях, подсмихвали се, обаче

работата изведнъж станала сериозна

Безгрижието и махането с ръка „А бе, това няма как да ни се случи“ не означава, че случката не се случва.

Далеч съм от мисълта, че Бойко Борисов ще стане пожизнен ръководител на държавата. Не казвам, че изборите не бяха свободни. Бяха, най-малко защото на първи тур човек се нуждаеше от много свободно време, за да гласува. Но наистина (вече вън от шегата) трябва да спрем с драмите. Трябва да видим внимателно какво се случва, не от днес.

Иван Костов каза, че изборите ги е правил Данко Харсъзина. Сергей Станишев обвини ГЕРБ в повсеместен рекет над бизнеса. ДПС се оплака от прозрачни бюлетини и готови чували с подходящите. Прави са, с уточнението, че всичко това сме виждали и от тях. Но доколкото днес

оперативно интересното лице Данко Харсъзина

трябваше да докладва лично на министъра на вътрешните работи, то изводът е, че имаме ново, по-високо ниво в опитите за контролиране на вота. Успешно. Клетият дядо Добри, ударен, просълзен и оплакващ изборите – „А бе, господин началник, ами че нали уж… нали уж щяха да бъдат свободни“ („Бай Ганьо прави избори“), днес не е бит. Просто отказва да отговоря на социолози.

Далеч съм от мисълта обаче, че в една топла есенна утрин на 2009 г., когато Борисов, Цветанов, Цачева и Фидосова вече усещаха мекото на властта, са почнали да се съвещават как да я направят вечна. Как да измислят хитър избирателен закон, перфектни за манипулации бюлетини, „железни“ забранителни списъци, тъй че всеки фен на тройната коалиция да бъде прекаран. Та нали в забранителните списъци попадат и техни поддръжници? Нали опашките отказваха електорат на Плевнелиев и техните кметове? Тук говорим просто за лоши решения. За

упоритост да не се признаят грешки,

за неспособност на наличния управленски материал да предприеме добри действия.

Да вземем например забранителните списъци. Те бяха въведени с цел намаляване на изборния туризъм. Това добре, но не бе добро попадането на много хора, които не са изборни туристи. Абсурдно е те да бъдат принуждавани да се изключват сами от забранителния списък. Правото на вот административна процедура ли е, за която се изисква разрешителен режим? Проблемите дойдоха от недомислици, от бюрократична упоритост да не се прозре, че щом границите са отворени,

няма как да завържеш бюлетината към урната

Така и не разбрах защо трябва непременно да се гласува със синьо хиксче. Не знам и дали Искра Фидосова, този корифей на изборните практики, е прозряла, че като падне от власт, същото хиксче ще бъде използвано срещу нея.

Но да оставим Фидосова и да обърнем внимание на ЦИК. Трябва да й благодарим, защото ония 12 варианта на правилното хиксче окарикатуриха цялата действителност. Гласуването е висша ценност, вотът е изконно гражданско право. Той е въздухът за демокрацията, дори най-невинният опит за влияние върху него изисква изключително задълбочен анализ. И изведнъж някаква ЦИК, назначена временно, решава да определи 12 хиксчета за правилен вот. Защо не 8? Защо не 16? Без майтап, важно е.

Но не ми казвайте, че и това бе нарочно. В ЦИК влизат хора от различни партии, няма как всички да са в глобална завера. Просто глупостта е заразна. Като тръгне от горе, а и като й се свикне, става повсеместна и алиби за улесняване на живота. Местните избирателни комисии също са с многопартиен състав. Туткането, бутането, а и незнанието какво да правят с протоколите не бе нарочно. Туткаха се, защото за първи път се занимаваха с избори. А се занимаваха за първи път, защото за първи път ГЕРБ получи правото да доминира в комисиите. Хората, които сложи, нямаха опит. Не бяха научени. Не бяха, защото ученето е сложен процес. Да сте видели администрация, в т.ч. и изборна, която да търси трудното?

ГЕРБ би БСП, но много българи станаха невинна жертва на изборите. Те бяха истинските губещи. Настроиха се срещу властта.

Ганьо, при всичките си мурафети,

чак такава не искаше да става. Сглупи по трасето. Но пък и няма място за униние. Цецка Цачева хареса изборния кодекс. Фидосова също. Няма как да не дадем пак думата на Алеко: „Изборите се извършиха при абсолютна тишина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу, Танас Дочоолу, всички наши“. Там, където не са „наши“, думата има реформираният независим съд.

И още от Алеко, не толкова смешно: „Народа, в когото ти вярваш, е роб… робуването е за него блаженство, тиранията – благодеяние, раболепието – геройство, презрителното хъркане отгоре – музика!… Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той няма нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй „практичен“ и трезвен, трезвен до безчувственост“.

Оня ден Бойко Борисов се извини за изборните неуредици. И чистосърдечно призна, че двата вота са слети, за да се спестят 18 млн. лв. Ядоса се, че по цял ден по телевизора се въртели предизборни реклами и загрижено се отдаде на друга „по-важна работа“. Цветанов също се извини. Още по-прямо добави, че се надява в бъдеще да се явяват по-малко кандидати и изборите да минават лесно.

Старите хора няма да бъдат прави. Обаче тази „трезвеност и безчувственост“, с която подминаваме горните откровения, плашат.