Сн. БГНЕС

„На пръв поглед несекващият успех на ГЕРБ изглежда странен, тъй като премиерът Борисов не спази много от обещанията си, дадени преди две години след победата му на парламентарните избори“, така представя резултатите от последните избори в България Михаел Мартенс, балканският кореспондент на авторитетния германски „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ (ФАЦ) в статия, озаглавена „Успехът на неизпълнените обещания“ и цитирана в сряда от Дойче веле.

„За повечето българи стандартът на живот не се е подобрил – дори напротив, корупцията бушува навред, обявената цел на правителството за влизане в еврозоната не беше постигната, проваля се и членството в Шенген. Защо тогава ГЕРБ продължава да трупа точки?“, пита Мартенс и отговаря: „Популярността на Борисов се дължи не на последно място на дълбокото разочарование на българите от предишните правителства“.

„Борисов превърна това разочарование от политиката в своя програма. Той си служи с кратки, запомнящи се изречения и се представя за нещо като анти-политик – човек, който е попаднал случайно във властта, макар че много повече му се иска да си пие бирата и да говори за футбол със старите си приятели от времето, когато е бил бодигард. А най-вече му се говори за коли: всяка седмица той открива някоя нова улица. А ако не се намери такава, от немай-къде Борисов открива детски градини или пречиствателни станции, но с видимо по-малък ентусиазъм”, пише Михаел Мартенс.

По-нататък той цитира част от анализ на германската фондация „Фридрих Еберт”: „Култът към личността кара много българи да си спомнят за времето на Тодор Живков, някогашния бащица от времето на комунизма”. По този повод балканският кореспондент на ФАЦ припомня ласкавото изказване на Борисов по адрес на Живков, в което премиерът го нарече „политик, който е направил много повече от всички останали след него“.

В друго свое изявление пък Борисов каза, че българите трябвало да бъдат държани на къса каишка, пише по-нататък Михаел Мартенс и добавя, че кой знае защо това изявление не е предизвикало голямо недоволство в България. Заключението му е: „Росен Плевнелиев, новият президент, явно се е поучил от Борисов и – както си вижда – с успех.”

„По време на предизборната си кампания новият президент обеща, че ще се бори срещу корупцията, за да модернизира и европеизира България. В такъв случай е истински късмет, че преди да стане министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев беше в строителния бранш, за който се знае, че има непредубедено отношение към феномена корупция”, пише авторът по адрес на Плевнелиев.

По-нататък Мартенс обяснява, че подобно отношение към подкупността има и българското правосъдие. Правителството също не е особено убедително в битката си срещу корупцията, пише кореспондентът на ФАЦ и дава за пример провалилия се проектозакон за изземване на незаконно придобито имущество, който не получи подкрепата на депутатите от ГЕРБ.

„Европейската комисия изрази разочарованието си и препоръча на София да вкара проектозакона още веднъж в парламента”, пише Михаел Мартенс.

В края на статията си той си позволява да направи следното предположение: „Ако новият президент Плевнелиев не се справи с корупцията, той може да завещае тази задача на наследника си, който би могъл да се казва Бойко Борисов. Премиерът вече обяви, че ще се кандидатира на президентските избори през 2016 година. И макар впоследствие да се отказа от тези си думи, през идните 5 години Борисов има достатъчно време, за да ги преосмисли още веднъж”.