Въпреки твърденията на ГЕРБ, че с новия Изборен кодекс намаляват броя на застъпниците и така препречват възможността за легитимно купуване на гласове и контролиране на избирателите от застъпници вътре и вън от изборните помещения, дни преди изборите се оказва, че отново има бум от регистрирани застъпници за основните политически играчи.
В действителност новите текстове не намаляват броя на застъпниците, които могат да бъдат регистрирани. Всеки от кандидатите може да регистрира неограничен брой, които да го подпомагат в рамките на предизборната кампания.

По този начин се създава възможност масовото легално купуване на гласове да бъде използвано и за този вот.

През последните дни общинските избирателни комисии (ОИК) отчитат голям интерес към регистрацията на застъпници. По неофициални данни броят им в страната ще достигне към 80 000 души, както на изборите за парламент през 2009 година.

Заплащането на застъпник не е регламентирано по никакъв начин в нормативната уредба и варира между 20 и 100 лева, в зависимост от възможностите на партията или кандидата.

ЦИК в неведение за застъпниците, ОИК съобщават за хиляди

Говорителят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Бисер Троянов заяви пред Mediapool, че в ЦИК няма да постъпват обобщени данни. “Всяка ОИК трябва да регистрира толкова застъпници, за колкото коректни документи са подадени”, каза той. Траянов поясни, че ОИК няма да известяват ЦИК за общия брой регистрации.

Проверка на Mediapool показва, че рекорден брой застъпници са регистрирани до момента във Варна, Бургас, Сливен, Хасково, Петрич и Шумен.

Председателят на ОИК-Варна заяви, че към сряда са постъпили заявления за 6600 застъпници, като към момента независимият кандидат кмет Марешки не е подал своите застъпници за изборите.

В Бургас регистрираните застъпници са около 5000. За сравнение, на предишните местни избори през 2007 г. бройката им е била 1350. На изборите 2009 г. обаче в Бургас са регистрирани над 8400 застъпници.

Впечатление правят и градовете Хасково и Сливен. От общинските избирателни комисии съобщиха, че броят на застъпниците в Хасково е 2800, а в Сливен 2300.

В София и Пловдив са подадени документи за около по 3000 застъпници.

От ОИК Шумен съобщиха, че наетите да бранят интересите на кандидатите в деня на вота са стотици. В Петрич и Несебър са над 500, а в Созопол над 100.

Но, както се казва в рекламите, това не е всичко.

Всяка формация, явяваща се на изборите, може да подава документи за свои застъпници до събота вечер.

В Кърджали към момента се регистрирани само 20 души, но от ОИК прогнозираха, че регистрациите ще се извършат в последния момент, защото основните играчи не са подали имената на хората, които искат да защитават интереса им.

Според експерти масовата регистрация на такива фигури на изборите е легална схема за купуване на гласове. Застъпниците са се превърнали в част от мрежата за изборните пазарлъци, защото по закон те имат право да присъстват в секциите за гласуване.

Предишното законодателство ограничаваше броя на застъпниците на местни избори – можеше да се регистрира по един застъпник за всеки кандидат за съветник или кмет за всяка една избирателна секция.
Новият Изборен кодекс предвижда, че на местни избори могат да се регистрират неограничен брой застъпници.

Антоанета Цонева: Застъпниците гарантират повече гласове за кандидатите

“Ако трябва да коментирам, например, регистрираните застъпници в Бургас – там на предишните изборите също имаше такъв феномен – бум на застъпници. Спомняте си, че вечерта преди изборите на предишния вот Районната избирателна комисия не можеше да затвори, защото до последния момент се регистрираха застъпници. Част от тях се оказаха и членове на секционни комисии, поради което някои от секциите на другия ден не можаха да отворят навреме, тъй като тези хора предпочетоха ролята си на застъпници, заради по-доброто възнаграждение”, заяви пред Mediapool Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда.

“Известно е на всички, които наблюдават избори, че застъпниците, като изключим добросъвестните, се използват, за да се разширява влиянието и да се гарантира повече гласове на кандидатите. От една страна се гарантира гласът на самия застъпник, очаква се това да направи неговото семейство, а и в много от случаите, когато става въпрос за манипулации, застъпникът е ангажиран с привличане на хора, които да гласуват. Нерядко това става срещу заплащане, което е т.нар. система на десетниците”, разясни още Цонева. Тя допълни също, че самото физическо присъствие на застъпниците в секциите контролира гласуващите чрез страха им.

В предишни наблюдения на избори се вижда, че най-честите нарушения в изборния ден са свързани с присъствието на по-голям брой застъпници около секциите и в изборните помещения, допълни още Цонева, прогнозирайки, че и след тези избори ще бъде отчетен такъв проблем.

“Прекомерният брой регистрирани застъпници, като съотношение към броя на избирателите, може да бъде индикация, че на тези места, където има свръхрегистрация, ще има проблеми”, допълни тя.

Само 400 000 от 7 млн. българи без избирателни права, според данните на ЦИК

Друг проблем пред вота ще бъде и броят на избирателите. 6 514 917 души ще могат да гласуват на местните избори. А 6 933 748 са гласоподавателите, които могат да изберат президент, сочат данните на ЦИК.

Ако се съпоставят тези числа с данните от преброяването на населението на НСИ, излиза, че българите, които нямат избирателни права – непълнолетни са (до 18 години), лишени са от свобода, поставени са под запрещение и други, са едва 430 822 души. След преброяването статистиката обяви, че към 1 февруари 2011 г. населението на България е 7 364 570 души. А само децата между 0 и 14-годишна възраст са 975 272. Тези между 14 и 19 г. пък са 377 585.

Така се стига до абсурда, описан от в. „24 часа“ – хората, които имат право да гласуват за кмет и общински съветници, се оказаха с над 400 000 повече от реално живеещите в България.

Наличието на мъртви души в списъците може да се окаже решаващи за избора на президент. Защото за да бъде определен държавен глава на първи тур, трябва да са гласували повече от половината от имащите право на глас и за победителя да са пуснати над 50% от всички бюлетини.

Според новия Изборен кодекс списъците се съставят по постоянен адрес на избирателя. Те включват лицата над 18 г., като от тях са извадени 7430 лишени от свобода и близо 7000, поставени под запрещение. Освен това съгласно чл. 56 от Изборния кодекс от списъците за президентските избори трябва да бъдат заличени и имената на гражданите, които са заминали извън България 2 месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването им в ЦИК. Това става чрез подадена от МВР информация за напусналите страната.

Както става ясно, МВР не са подали такава информация (поради регламента на ЕС за свободно движение на хора), поради което ГРАО не са заличавали имена в списъците, а ЦИК са били информирани за проблема, но не е вземала решение по въпроса.