НАГРАДИТЕЛИ И НАГРАДЕНИ

Сложна е симфонията на възнаграждението и наказанието, на хедонизма и фобията, дирижирана от “моркова и тоягата”. През 1901 г. на 42-годишна възраст Теодор Рузвелт става най-младият президент на САЩ. Политиката и дипломацията му се основават на поговорката: “Говори спокойно и носи тояга и морков; така ще вървиш напред.”

А ние си мислим, че само в цирка има дресура на животни. Въпреки че за тези процеси има сериозни антропологични трактати; например,  трите задължения на даровия обмен – да даваш, да приемаш и да връщаш – са описани, като “тотален социален феномен” в „Есе за дара” (Essai sur le Don) на Марсел Мос, за първи път публикувано на френски през 1923 г. и през 1990 г. – на английски като „Дарът” (The Gift).

„Феноменът” е добре познат от времето на римските императори – наградителите раздават награди, за да бъдат послушни наградените. И през последните 22 години българските президенти активно прилагат римската формула -  най-големите наградители са Петър Стоянов  и Георги  Първанов – само английската кралица е раздала повече награди от тях; вижте таблицата (източник АПИС, 2009 г.).

_____________________________________________________________________

Общо                Орден “Стара планина”

_____________________________________________________________________

Желю Желев                      93                              29

Петър Стоянов                 377                            189

Георги Първанов              449                            250

(първи мандат)

Георги Първанов              147                              69

(втори мандат)

_____________________________________________________________________

Сега искам да “погледна в очите” моралната дилема, пред която стои наградения  – кой, защо, кога го награждава? Преди 2-3 години написах Doro doraton, Maestro! – от гръцки, “подаръкът е като стрела”, може да убие морала. Маестрото е един от ранните български бегълци от комунизма, който прие награда от един прозиращ през демократичната си мимикрия комунист. И друг маестро прие „Стара планина”, добре че сега се отказа да кандидатства в изборите за вицепрезидент.

Има обаче наградени, които с достойство връщат наградите. В знак на протест срещу подкрепата на Великобритания за войната във Виетнам, на 25 ноември 1969 г. Джон Ленън и другите от “Бийтълс” върнаха Ордена на Британската империя, получен по-рано от кралицата.

През пролетта на 1999 г. Петър Доков – писател и журналист от “Гласът на Америка”, завърнал се след 15-годишна пред-демократична емиграция в САЩ и Германия – в знак на протест срещу бомбардирането на Югославия от самолети на САЩ върна получените през 1994 г. благодарности за приносите му за демокрацията, подписани от президента Бил Клинтън.

През 2003 г. Светлин Русев отказа да получи ордена „Стара планина“, докато Константин Павлов не бъде отличен. По-късно на Недялко Йорданов не му стигна морала да направи същото в знак на протест, че никой президент не награди Христо Фотев.

През май 2010 г. поетът Борис Христов отказа да получи ордена “Св. Св. Кирил и Методий”.

През октомври 2011 г. министър-председателят Бойко Борисов върна наградата, която Съюзът на българските художници пожела да му връчи.

По същото време на 2011 г. обаче ректорът на един, навършващ 50-години български университет, връчи награди на чуждестранни почетни доктори, но не удостои с никакви награди основателите на университета, нито неговите първи възпитаници, които продължават да работят за университета, нито тези, които емигрираха и вече са известни учени и лекари в напреднали страни по света.

Д-р Георги Чалдъков