 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Фокус: Проф. Минеков, вие изразихте несъгласието си с решението на Съюза на българските художници – премиерът и културният министър да бъдат удостоени с почетно звание. Как приемате отказа им и цялата ситуация?
Велислав Минеков: Като спасяване от един голям резил, от срама, който трябваше да изживеят – както СБХ, така и министър-председателят и културният министър.
Фокус: Защо според вас въобще се стигна до тази ситуация?
Велислав Минеков: От подлизурство. Колеги от СБХ си въобразяват, че така се решават нещата. Това прилича повече на подкуп, отколкото на нещо нормално и правене на каквото и да било. Подобни проблеми не се решават с такива награди, те се решават от държавните чиновници, които отговарят за това нещо. Не е нужна каквато и да било странична намеса. Просто чиновниците, каквито са министър-председателят и министърът на културата, трябва да си гледат работата, а това е част от тяхната работа и техните задължения.
Фокус: Имало ли е и други случаи – на раздаване на почести не заради заслуги в самото изкуство, а заради подобна помощ, в случая – свързана с имот?
Велислав Минеков: Това са изключителни случаи. Подобен случай е мадам Брюно, която бе президент на „Cite des Arts“, но „Cite des Arts“ е направил нещо изключително и доброволно, със свои средства. Това е фондация, която подпомага повече от 30 години българските художници с представяне в Париж.
Фокус: Редно ли е раздаването на звания да бъде залог за получаване имоти или други облаги?
Велислав Минеков: Такава форма на размяна не е и търговия, това е проституция. Това е за съжаление обидната форма на това явление – най-ниската и най-долната.
Фокус: Вие определихте това явление като „интелектуална корупция”.
Велислав Минеков: Да, това съществува и е много често явление. Това са различни варианти за купуване на величие на хора, които не го заслужават. Обикновено това величие се проси от някакви мутри или олигарси. Олигарсите се зареждат с тази култура по някакъв начин, независимо каква е нейната форма, а съответно авторът на тази култура се издига като име, плащайки навсякъде със средствата, с които е обезпечен от олигарха. Това е схема, която е използвана вече сигурно един век по този начин. Единствено краят на подобни фалшиви имена е много тъжен, защото те изчезват завинаги.
Фокус: Може ли да се приеме, че корупцията вече е засегнала с „пипалата си” и изкуството?
Велислав Минеков: Интелектуалната корупция не е явление от вчера и от онзи ден. Това е нещо, което съществува и у нас в тази си форма. То съществува и в чужбина, ние не сме единствени, но при нас някак си е най-ярко. Най-ярко е когато става дума за фалшиво изградени биографии, които по някакъв начин са готови да стъпчат всякакви хора, които имат талант и възможности.
Фокус: Успяват ли и заслужили личности да пробият?
Велислав Минеков: Обикновено заслужилите личности пробиват първо навън и след това у нас, такава е практиката – или след някакво случайно политическо развитие, което рядко се случва в нашата държава. При нас тези развития са относително логични през последните години. Има шанс, бедата е, че огромната част от нашите имена, които пробиват по някакъв начин, дължат това на признание в чужбина.
Фокус: Как определяте състоянието на българската култура и на изкуството?
Велислав Минеков: Отчайващо, такова нещо няма. Грижите за култура са на толкова ниско ниво, че тя не съществува. Попитайте театрал, попитайте някой, който работи в киното, а българския художник въобще не го питайте, защото там грижата е нулева. Това е най-изоставеното племе в българската култура. Те съществуват абсолютно на произвола на съдбата – кой както може и доколкото може. Как става това, е чиста магия – нещо, което не е в другите европейски страни, се случва точно у нас. У нас няма никакви правила и никакви закони за начина, по който да съществува тази част от нашето артистично племе.
Фокус: Как трябва да се регламентира работата им?
Велислав Минеков: Много лесно. Предлагал съм на различни министри, включително и на последния, да се създаде Закон за подкрепа на изобразителните и визуални изкуства. Вече съм подготвил една част от този проект. Бедата е, че срещам подкрепа от парламентарна опозиция, но не и управляващи. Ако се намери партия, която да застане зад този закон, аз съм за тази партия. Крайно време е така, както това съществува в Европа, това нещо да съществува и у нас. Това не е моя измислица, а нещо, което от години действа в Западна Европа, в бившите социалистически държави. Ние сме единствените, които нямаме такъв регламент. Този закон дава шанс за автори, които могат. Дава шанс за тези, които завършват нашата академия – те не остават изхвърлени на улицата след завършването.
Фокус: Има ли достатъчно ценители у нас за произведенията на българските художници? Могат ли те да оцелеят без такава държавна субсидия?
Велислав Минеков: Първо – трябва да има ясни закони за меценатство. Второ – навсякъде по света вече основният меценат, който съществува, поради липсата на фараони, графове и царе, това е държавата. Държавата е основният меценат и в Германия, и във Франция, и в Холандия. В Холандия има и малко различия, защото един от големите меценати е холандската кралица, която поддържа близо 3000 наши колеги със своя стипендия. Такова нещо може да се случи и при нас, въпреки липсата на цар. Държавата може да бъде този меценат. Както има субсидия за киното, така трябва да бъдат субсидирани български художници – ако щете на конкурсен принцип, заради тяхната младост и заради техните възможности. Не е толкова трудно.
Фокус: Как се развива изкуството в последно време? Има ли достатъчно млади творци?
Велислав Минеков: Творци има, работа няма. Действително истинските работи не срещат търсене. Все пак трябва да признаем, че простотията у нас достигна върхове на абсолютно всякакво ниво – било то политическо или обикновено жизнено равнище. Тези, които ги бива, обикновено излизат навън, което е много тъжно. Гледам какво става с моите студенти, че почти половината от тях вече са в чужбина. Натъжава ме, че хора, които могат да работят професионално, вече търсят да прескочат границата.
Фокус: Какви са наблюденията ви върху младите, като преподавател в Националната художествена академия?
Велислав Минеков: Конкретно в специалността, в която работя, те имат шансове на т.нар. свободен пазар. Но това са шансове без никаква подкрепа в една много малка страна. Ние сме с размерите на един голям европейски град и тези шансове са ограничени дори като населени и икономически възможности. Нашият занаят, нашата работа дава един скъп продукт, който трябва да намери специален пласмент, разбиране и любов, а това е много трудно. Освен това, държавата по никакъв начин не насърчава младите таланти, те са сираци.
Фокус: Има ли българи, които оценяват работата на родните творци?
Велислав Минеков: Това оценяване понякога е съмнително, защото по този начин често пъти олигарси си купуват обществено мнение. Те обявяват една оценка на някой много велик наш роден творец, който пък трябва да защити някой случаен полукриминален или абсолютно криминален човек, за да може той да получи пътека в обществото, бидейки назован добър, прекрасен и меценат в изкуството.
Фокус: Как виждате бъдещето на младите творци у нас?
Велислав Минеков: Виждам бъдещето именно с този законопроект, който се надявам да се случи в най-скоро време при първото нормално правителство, което се реши да го направи.
Фокус: Какви други неща се предвиждат с този законопроект, освен стипендията?
Велислав Минеков: Не е само стипендията. В различните държави е организирано много перфектно. Предвиждат се държавни колекции, както във Франция, предвижда се правителствените подаръци да бъдат с такъв характер. Предвиждат се ателиета за определен срок за тези, които нямат, за да могат те да се развият свободно и да покажат колко много могат. Това дава шанс за един добър старт, то не е завинаги. Обикновено тези стипендии не са завинаги, не са за цял живот. Те просто са част от една добра възможност.
Фокус: Отразява ли се кризата и на вашата работа?
Велислав Минеков: Точно на моята работа не се отразява, тъй като тя е насочена изключително навън. Кризата ми се отразява по-скоро душевно, културната криза е смачкваща.
Фокус: Според вас задава ли се „революция” в изкуството у нас, след като посочихте, че положението му е отчайващо?
Велислав Минеков: Склонен съм да го помисля, тъй като в последните дни получавам обаждания от колеги, които са единомислещи и които мислят по същия начин, както аз. Струва ми се, че наистина назрява един интелектуален бунт, който е много труден, тъй като човекът, който работи в тази среда, не е склонен към бунтовнически прояви. Но положението вече някак става нетърпимо и трябва да се научим да казваме истините.
Фокус: Представители на кои среди биха участвали в подобен интелектуален бунт?
Велислав Минеков: От абсолютно всички среди, които се занимават с интелектуален труд – тези, които пишат, които работят в киното, в театъра, това са българските художници, скулптори, журналистите и всички мислещи, които живеят у нас.
Фокус: Дали пошлото преобладава в българското изкуство и култура?
Велислав Минеков: Преобладава по-скоро един своеобразен кич, който е насърчаван. Той е насърчаван от мутренския барок, който съществува вече няколко години у нас. Когато човек се съобразява с този стил на харесване, тогава се получава кич.
Фокус: Какво следва оттук нататък и какво ще правите, ако законопроектът не бъде приет?
Велислав Минеков: Това не е персонална разработка. Там работим много колеги с идеи. Имаме един проект, който допълнително трябва да бъде обмислен и обсъден с прависти. Разчитаме на помощ от страна на парламента. То донякъде е копирано от правилата, които съществуват в Европа. То не е изобретение и неговият пласмент в българското законодателство би бил много лесен, сравнявайки това, което идва от Европа. Няма да е учудващо, ако законопроектът не бъде приет. Ние просто ще продължим да настояваме дотогава, докато не бъде приет, докато не намерим тези, които ще се съгласят да го задействат. Знам, че един ден на хоризонта ще се намерят нормални и интелигентни хора, които ще се заинтересуват. Вярвам в това. Може би просто трябва да се внимава с раздаването на медали и почести. Взе да става опасно – виждате какви неприятности и какви инциденти стават по невнимание.
Loading ...
