Мирослав Боршош-Vsekiden.com
Не ги харесваме тези избори. Всъщност вече не харесваме нищо. Това е истината за нас. Тя е нелицеприятна, проста, но вярна.
Как се случи ли? Случи се отдавна. Още когато се появяваме, родителите ни не харесват условията в болниците, в които се раждаме. След това не харесват парковете, в които ни разхождат. После не харесват детските градини, в които ни записват, не харесват и другите родители, защото са записали децата си пред нас. Естествено, веднага след това не харесват и образованието, което получаваме, както и не одобряват възпитанието, с което ни отглеждат. Разбира се, поколението, което се създава, също не им харесва. Не одобряват средата на децата си, приятелите им, както и самите деца.
Когато тези деца пораснат, първото нещо, което разбират, е, че не се харесват. Веднага след като ги изплюе просветата, която те самите също не харесват, те започват да не харесват работата си. Не харесват заплатите си, а и не харесват тези, които им ги дават. Не харесват колите си, градския транспорт, маршрутките и такситата, които ги карат на тази работа. Не харесват апартаментите, махалите и кварталите, в които се прибират вечер. Не харесват и почивката, на която си отдъхват от нехаресваната работа. Не харесват и нещата, за които си харчат заплатата. Не харесват цените на бензина, тока, парното, водата, телефоните, интернета и кабелната телевизия. И постоянно им се случват неща, които не обичат.
Например изборите. Хич не ги харесваме тези избори. Не обичаме да избираме, защото не обичаме да се минаваме. Трудно ни е да изберем кого най-малко не харесваме от всички и ще продължим ли да не го харесваме след това. Досега не са ни харесвали нито президентът, нито партиите, нито депутатите, нито кметовете. Както ние тях, така и те нас. Искаме да сме сигурни, че когото изберем, после ще можем да не го харесваме през целия му мандат. Истината е, че толкова дълго избирахме хора и неща, които не харесваме, че накрая престанахме да харесваме правото си на избор.
Цикълът е затворен. Един ден обаче ще трябва да спрем с това. И ще трябва да започнем да избираме и да харесваме своя избор. Можем ли да харесваме живота си и самите себе си? Звучи просто, дори като клише, но в отговора на този въпрос е всичко. Ако той е “Да” и започнем да избираме от днес, е възможно децата ни да започнат да харесват себе си и своя избор, а също и нас. Ако отговорът е “Не”, няма смисъл дори да се казва какво следва, то вече е описано.
Не ви ли харесва тази истина? Не се притеснявайте, това ще е просто още едно нещо, което не харесвате.
Loading ...
