Проблеми със снабдяването с лекарства, основно за онкоболни, и лошото отношение в болниците са най-честите причини за оплакванията на пациентите. В същото време хората не познават правата си като пациенти и са склонни да се нагаждат спрямо администрацията в здравеопазването. Това показват резултатите от проект на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ), осъществен с подкрепата на фондация “Америка за България“.

Д-р Стойчо Кацаров от центъра заяви, че от април миналата година досега в организацията са постъпили 609 сигнала като най-много – 182 от тях или 29.9% – са свързани с липсата на лекарства.

“Жалбите, свързани с лекарствоснабдяването, зачестиха значително в началото на тази година около прехвърлянето на търговете за лекарства от здравното министерство към болниците, а някои медикаменти – към Здравната каса“, обясни Кацаров като посочи, че пикът на оплакванията е бил през май-юни.

“В момента получаваме значително по-малко сигнали, като трябва да се отчетат летните месеци на отпуски, както и влизането в някакъв ритъм на лекарствоснабдяването“, посочи той.

Въпреки първоначалните проблеми около прехвърлянето на лекарствата от здравното министерство към НЗОК, сега ползите от това се виждат, коментира Теодора Захариева от центъра. “Сега 3000 жени повече получават хормонална терапия за онкозаболяванията си, отколкото когато лекарствата се предоставяха от здравното министерство след търг, тъй като тогава се работеше с приблизителна бройка, а сега е ясен точният брой на пациентите“, посочи тя. Захариева се надява, че от следващата година още лекарства да бъдат прехвърлени към Здравната каса, както беше обещано от здравното министерство.

Проучване на центъра показва, че около 30% от анкетираните ползват редовно лекарства, които изцяло или частично се поемат от НЗОК. Около 16% от анкетираните рядко използват такива лекарства, а 56% не ползват.

Качеството на медицинската помощ е следващата най-честа причина за оплаквания. В центъра са постъпили 160 такива сигнала. Оплакванията за това, че пациентите е трябвало да плащат, са 60 като поради непознаване на правата си те не са били наясно дали е трябвало наистина да си платят в конкретната ситуация. На заден план като проблем пациентите поставят достъпа до медицинска помощ, като подобни сигнали са 52.

Според адресата на жалбите най-много на брой (308) са оплакванията от болниците и диспансерите в страната. “Хората се оплакват основно от лошото отношение, с което се сблъскват в тях. Получили лошо отношение, те вече подлагат под съмнение качеството на медицинската помощ и са склонни да търсят лекарски грешки, дори когато няма такива“, посочи Кацаров. Центърът води 19 съдебни дела за лекарски грешки като десет от тях са в София, а останалите – в страната. По едно от делата центърът защитава болницата, а не пациентът, тъй като смята, че в случая лечебното заведение няма вина.

Анкета сред 241 души, проведена от центъра, пък показва, че хората не познават правата си и единственото, което масово знаят е какъв е размерът на потребителската такса за преглед при лекар.

В същото време 68% от хората не са наясно, че могат да бъдат лекувани без тяхното съгласие в определени от закона случаи. 35% не са наясно, че дори да не са здравноосигурени бременните жени имат право на безплатна родилна помощ. Хората не знаят и на колко направления за консултация със специалист имат право годишно. От 241 души само двама са отговорили правилно, а именно че на човек се пада по по-малко от едно направление.

На въпрос дали са им правени профилактични прегледи 53.9% отговарят, че се подлагат на тях всяка година, 31.5% – рядко, 12.9% не са били преглеждани, а 1.7% не знаят.

Като цяло 45% от анкетираните отговарят, че правата на пациентите у нас не са защитени, а 41.9% отговарят, че са защитени само отчасти.