Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН) заяви, че внесените от ГЕРБ и приети на първо четене поправки в Закона за културното наследство ще имат пагубни последствия за опазването на паметниците на културата. Промените разрешават бърза писта за обновяването на паметниците на културата без санкцията на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), а със становища на местната власт в София, Пловдив и Варна.

Случващото се с паметниците на културата бих го нарекъл културна шизофрения, коментира по този повод арх. Ивайло Петков от „Група ГРАД“. Той нарече скандални реставрациите и реконструкциите на десетки паметници на културата в България.

Законът легализира бързото усвояване на европейски средства и е лобистки, заяви арх. Петков в понеделник пред БНР: „Местните администрации не разбират значимостта на местните паметници и се опитват да ги превърнат в бързодоходоносни атракции с бутафорен характер. Даването на отговорност на местните администрации няма да подобри резултатите, по-скоро е нужна ревизия на Института за паметниците на културата и е важно да бъде подобрена оперативността му.“

Проектозаконът е внесен без предварително обсъждане със заинтересованите организации, без анализ и оценка на риска. Демонстрира се пълно пренебрегване на общественото мнение. Това е поредното упражняване в законотворчество на принципа „проба-грешка“, според арх. Дафина Барфончовска от форум „Културно наследство“, която има дългогодишен опит в НИНКН. Тя определи промените като лобистко предложение, което цели бързо усвояване на евросредства. Специалистът припомни, че отрицателните експертни становища на редица организации са били изпратени до парламентарната комисия по култура още миналото лято и са останали без последствия.

НИНКН се съсипва, вместо да се пристъпи към оздравяването му. Предоставят се функции на общините, които нямат капацитет и имат конфликт на интереси при процедурите с паметници на културата, обясни арх. Барфончовска пред БНР.

Най-голямата заблуда според нея е, че ще бъде облекчена процедурата. Тя определи това твърдение като откровена лъжа.

Редът се запазва, последната дума е пак на министерството, отново се носят папки и проекти за подпис и печат от министъра и всичко това не съкращава процедурата, посочи арх. Дафина Барфончовска. Тя подчерта, че самите общини са изразили отрицателно становище по нововъведената процедура и техните опасения от последващо усложнение в работата им са официално изразени.

Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство, обединяваща археолози, историци, архитекти, реставратори, изкуствоведи, културолози и други професионалисти, се обяви против поправките в Закона за културното наследство, които предвиждат експерти на щат в местните администрации да дават становища, касаещи местни паметници на културата.

В декларацията се казва:

„Внесените от ГЕРБ и приети на първо четене поправки в Закона за културното наследство ще имат пагубни последствия за опазването на паметниците на културата. Те предпоставят конфликт на интереси и унищожението на учредения спрямо международни споразумения Национален институт за недвижимото културно наследство (НИНКН), ще увеличат корупцията и разчистват пътя за съмнителни проекти с цел усвояване на евросредства.

Експертната оценка за намеса в паметници на културата вече ще може да бъде давана не от специализирания за това институт, а от състави, назначени на щат в общините. Тя отново ще се подписва от министъра на културата, но при липса на становище в срок от два месеца ще се смята за мълчаливо одобрена.

Така общините могат да се явяват хем инвеститори, хем работодатели на оценяващите проектите, които могат да им донесат милиони от европрограми. По този начин хората, които би трябвало да определят допустимостта на планираните дейности, ще са в пряка зависимост от инвеститора и фактически са поставени от самия закон в неизбежен конфликт на интереси.

Досегашната практика показва, че ръководствата на общините често са водени от желанието лесно и бързо да усвояват наличното финансиране, да печелят краткосрочни политически дивиденти или пък просто да удовлетворят местни бизнес интереси.

Освен това общините не разполагат и няма да могат да си позволят широкия набор специалисти – археолози, историци, историци на изкуството, консерватори, технолози, инженери, ландшафтни специалисти и др., необходими за изготвянето на квалифицирани оценки.

Членът за „мълчаливо съгласие“ ще улесни многократно корупционните практики, защото ще е достатъчно обикновено забавяне на преписката, което лесно може да бъде оправдано с претовареност, но пък за което трудно може да бъде доказан умисъл.

Решението на проблема е в укрепване на капацитета на НИНКН, а не в делегиране на функциите му на зависими от инвеститорите общински тричленки. Недопустимо е държавата, която очаква 300 млн. евро за проекти за консервация и реставрация на културни паметници, да отпуска едва половин милион лева годишно за органа, който трябва да контролира този процес да протече в съгласие с научните принципи и в полза на обществото и бъдещите поколения.

Вярваме, че Народното събрание ще осъзнае преди второто четене на измененията, че те са крачка в точно обратната посока, защото принизяват експертното начало и отварят вратата за неконтролируем корупционен произвол.“