„Борис Николаевич Елцин заедно с нова Русия измина пътя на изключително тежки, но необходими преобразования. Оглави процеса на кардинални промени, които извадиха Русия от задънена улица.

…През 90-те години Русия на практика се роди за втори път … Тя стана цивилизована и отворена държава и ролята на първия президент в изграждането на тази държава е огромна.

Думите, които той каза при предаването на президентските правомощия – „пазете Русия“ – имат огромен нравствен смисъл и изразяват неговото лично отношение към страната“. (на концерта по случай 80-ата годишнина от рождението на първия президент на Руската федерация, 2011 година)

Андрей Нечаев, министър на икономиката на Русия през периода 1992-1993 година:

„Той, без съмнение, бе човек със силна воля, който не се страхуваше да взема тежки решения и при това да рискува рейтинга си, популярността и авторитета си за благото на страната. Той показа това не веднъж и не дваж. От друга страна, и това е много важно, при цялата му безусловна любов към властта, той бе действително истински и дълбок демократ.

Той, например, не можеше да си позволи да закрие някоя медия, която го критикува, или пък да се откаже от избори през 1996 година, макар че редица негови съратници са му предлагали такова решение, та дори и да въведе извънредно положение. Но въпреки много ниския си в този момент рейтинг, Елцин не отмени изборите, той се яви на тях и честно ги спечели“. (Специално за „Руски дневник“)

Борис Немцов, вицепремиер на Руската федерация (1998):

„Основният парадокс при Елцин – антипод в личен план на Горбачов, а продължи неговото дело. Той се бореше с всевластието на специалните служби, създаде сегашната Конституция и двукамарния парламент, не преследваше медиите, допринесе за развитието на многопартийността. Можем да си спомним паметника на Хрушчов, дело на Ернст Неизвестний, направен от еднакви блокове бял и черен мрамор. При Елцин светлият е много повече“. (в интервю за в. „Ведомости“ 2007 година)

Григорий Явлинский, вицепремиер на РСФСР през 1991 година, председател на социал-либералната партия „Яблоко“ (1995-2008):

„Борис Николаевич Елцин е от тези исторически дейци, чиято оценка се променя с времето, защото всичко случващо се след това, придава нов смисъл на постъпките, хвърля светлина върху последиците, които не са били много очевидни, докато те са били живи. Още сега обаче може да се говори поне за два елемента от историческия портрет на този забележителен човек.

Първият – наш съвременник, с когото за много неща не бях съгласен, открито съм се обявявал против политиката му, осъзнавайки добре последиците, неизбежността и гибелността им, които стават все по-очевидни.

Вторият – това е изключително ярък човек, способен на силни, лишени от тривиалност постъпки, с вътрешна сила, с която на него самия много често му бе трудно да се справя. Елцин подхождаше на времето си, той стана негово изражение.

Елцин изпълняваше дълга си така, както той го разбираше. Напускайки поста президент на Русия, той намери сили в себе си да поиска прошка от сънародниците си, а това, доколкото ми е известно, е единственият такъв случай в историята ни. Тази постъпка говори много за характера на Борис Елцин. Много години Борис Николаевич не е сред нас (Елцин почива на 23 април 2007 година), но неговият диалог с Русия не е приключил“.

„Руски дневник“