Европейската комисия очаква „прозрачно и непредубедено“ разследване на скандала „Яневагейт“ и препоръчва независима проверка на прокуратурата, каквато е предвидена в приетата Стратегия за съдебната реформа. Това е записано в черновата на годишния доклад за напредъка в областта на правосъдието и вътрешните работи, който официално ще бъде публикуван на 27 януари.

В документа, с който Mediapool разполага, се акцентира върху необходимостта от придържане към Стратегията за съдебна реформа (изготвена от бившия министър на правосъдието Христо Иванов и приета от НС преди повече от година) и внасянето на Закон за съдебната власт, с който да се реализират предвидените от нея мерки.

„Яневагейт“ разкрива „сериозни системни проблеми“

В проекта на доклада е засегнат скандалът с изтеклите разговори между съдиите Владимра Янева и Румяна Ченалова, разкриващи търговия с влияние и задкулисни машинации между съдебната и изпълнителната власт. По информация на Mediapool правителството и висши магистрати до последно ще настояват „Яневагейт“ да не присъства в доклада.

ЕК отбелязва обаче, този случай показва „сериозни системни проблеми“ и предизвиква съмнения за независимостта на съдебната власт. Затова очакването е за „прозрачно и непредубедено“ разследване.

Независима оценка на прокуратурата и дълбока реформа

ЕК освен това препоръчва да са направи независима проверка на прокуратурата, каквато е разписана от Стратегията за съдебна реформа. По информация на Mediapool именно този текст е един от най-оспорваните от българските власти и все още се преговаря за отстраняването му от окончателния документ.

Брюксел обръща внимание и на „йерархичната култура“ в прокуратурата (констатация, залегнала в препоръките на Венецианската комисия за промените в конституцията, която парламентът игнорира -бел.авт.).

ЕК настоява за „по-силно усещане за инициатива и отговорност чрез по-малко йерархична култура и засилване на отчетността като цяло“. В документа е записано още, че трябва да се проведе „по-задълбочена реформа“ на прокуратурата, което се доказва и от липсата на резултати в овладяването на корупцията по високите етажи на властта и в борбата с организирана престъпност.

В една от бележките под линия дори се посочва, че българската прокуратура не придвижва важни разследвания, включително свързани с еврофондове.

Липса на ефективни разследвания

Липсата на ефективни разследвания е друг акцент в документа. Ползвайки констатациите на ЕСПЧ, европейските експерти отбелязват, че в „в над 45 решения срещу България съдът е установил, че властите не са изпълнили задължението си да проведат ефективно разследване и смята, че тези повтарящи се проблеми показват съществуването на системен проблем“. Това по-скоро е проблем за правоприлагащите органи, но „очевидно е, че продължава да има проблеми в прокуратурата и съдебната власт“, констатира докладът.

Критика към разпределението на политическата квота във ВСС

Брюксел оценява положително приетите промени в конституцията, с които Висшият съдебен съвет се разделя на две колегии. Наред с това обаче като „значителни“ са определени разликите с първоначалното предложение за структурата на съдийската и прокурорската колегии. В бележка под линия има оценка, че приетото разпределение на членовете от парламентарната квота води до“засилване на политическото влияние в съда и намаляване на отчетността на прокуратурата“.

Кой се е възползвал от манипулираното разпределяне на делата в СГС?

В документа ясно се посочва, че на практика не е изяснено кой се е възползвал от възможността за манипулиране разпределението на делата в Софийския градски съд (СГС).

Комисията отчита положително новата система за разпределение на делата, но пише също, че Висшият съдебен съвет е показал нежелание да реагира на твърденията за сериозни нарушения от ключови съдии в СГС.

Съмнения в ролята на ВСС като пазител на съдебната независимост и почтеност

В черновата на доклада е изказано съмнение в способността на ВСС да „осъществява ролята си на пазител на съдебната независимост и почтеност“.

В тази посока се посочват непрозрачни назначения, непоследователна дисциплинарна практика, потенциални манипулации на разпределението на делата.

В доклада се напомня, че съдебният съвет е започнал дисциплинарни производства по повод установените нарушения в СГС едва след инициатива на Министерството на правосъдието.

Проверката във ВСС на „Яневагейт“ приключи при спорни обстоятелства

Европейската комисия обръща специално внимание на поведението на кадровиците на Темида по „Яневагейт“. В доклада се отчита, че ВСС са се фокусирали върху произхода на записите, а не на съдържанието, и едва след поредица от призиви за независима проверка ВСС и прокуратурата са започнали проверка и по съдържанието. Под линия е отбелязано, че тази проверка на ВСС е приключила при спорни обстоятелства и сред критики за липса на прозрачност. За прокурорската проверка Брюксел настоява, че за „доверието в процеса“ ще е важно да бъдат взети всички мерки да се гарантира, че разследването се провежда по прозрачен и непредубеден начин.

В черновата пише, че България остава сред страните с най-висока корупция. Има позитивна оценка за антикорупционната стратегия и закона, внесен от вицепремиера Меглена Кунева и бламиран от парламента. Неприемането му е оценено като предизвикващо съмнения за нивото на политическа воля и консенсус за борба с корупцията по високите нива.

Като позитивни са отбелязани назначенията на председателя на ВКС Лозан Панов, в контекста на усилията му за съдебна реформа, както и смяната на ръководството в СГС.

Освен на прокуратурата, ЕК препоръчва и независима оценка на дисциплинарната практика на настоящия ВСС от 2012 г насам.

Подкопано доверие в способността на властите да осигурят правосъдие

„Да бъдат осигурени условия за безпристрастно разследване на различните твърдения за корупция по високите етажи на властта по отношение на СГС и особено по отношение на възможните елементи на системност, включително потенциални подобни практики в други съдилища“, настояват още от Брюксел.

Липсата на решителност на институциите подкопава общественото доверие, се казва в заключенията. Там е записано още, че „бавният напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност и несигурната реакция и проверки по конкретни скандали, като този около СГС през 2014 г. продължават да подкопават общественото доверие във възможността на българските власти да осигурят правосъдие“.

„В ключови области на администриране на съдебната власт усилията на българските институции продължават да са недостатъчно решителни“, се казва в доклада.

Какъв ще е окончателният му вид ще се разбере при представянето му в сряда, а дотогава ще продължат разговорите между българските власти и ЕК за смекчаване на оценките и политическите изводи, каквато е практиката всяка година.

Кунева: Запознати сме с доклада, отговорът ще е в посока – какво правим

Вицепремиерът Меглена Кунева коментира във вторник, правителството е запознато с доклада. Тя напомни, че той е правен с участието на всички български институции, а в края на миналата седмица е даден да се види от българската страна.

„Така че – да, краткият отговор е: запознати сме с този доклад“, каза пред репортери Кунева.

„Българското правителство ще даде оценка за доклада не в посока „съгласни-несъгласни“, а в посока – какво правим. Къде разпознаваме собствената си отговорност“, допълни тя.

България е член на ЕС и това какво правим в правосъдието засяга всички страни. „ЕС е толкова силен, колкото е силна най-слабата му брънка“, обяви Кунева.