Сн.: БГНЕС

На 17 декември Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да гласува отново кандидатурата на съдия Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд. Очакванията поне този път бяха, че премиерът ще удържи думата си и дори „добър ден“ няма да казва по съдебните въпроси, за да не го обвинят, че се меси. Оказа се обаче, че думата на премиера на две не става, а на три, четири или там колкото той си реши.

„Не ми се вижда сериозно определени съдии, които са били политици или са кандидатствали за политически постове да се правят на обективни“, коментира министър-председателят по повод участието на Нели Куцкова в петъчната символична демонстрация на съдиите срещу решението на ГЕРБ да бламира съдебната реформа.

Борисов визираше факта, че Куцкова е била заместник-министър на правосъдието в служебния кабинет на Стефан Софиянски и кандидат за вицепрезидент през 2001 г. Изказването му няма как да е случайно.

Кандидатурата на съдия Нели Куцкова за шеф на Софийския апелативен съд бе отхвърлена по изключително скандален начин от мнозинството във ВСС в края на април тази година. Преди вота тя беше подкрепена от 40 от общо 58-те съдии в апелативния съд. По време на дебата в съвета 12 членове я похвалиха за нейната достойна за уважение работа в системата. Накрая за Куцкова гласуваха… девет души. Официално обяснение за случилото се нямаше, но на всички бе ясно, че няма как магистрат с ярка независима позиция и критик на статуквото да оглави едно от най-важните съдилища.

Отхвърлената без аргументи кандидатура даде допълнителни основания да се настоява за отпадане на тайното гласуване във ВСС, тъй като вече бе повече от очевидно, че то служи за прикриване на лобитата. Нели Куцкова спечели заведеното от нея делото срещу решението на ВСС и сега нейната кандидатура ще бъде гласувана отново. Така ВСС получи втори шанс да я отхвърли, а премиерът подаде и аргументите.

Случайно или не, още през април, едно от „оправните“ момчета във ВСС (по думите на Владимира Янева) Ясен Тодоров обясни, че е гласувал против Нели Куцкова, защото се съмнявал в нейната политическа независимост. Ясен Тодоров обяви „Яневагейт“ за продукт на таен властови център, който клати властта на Борисов и Сотир Цацаров. Сега тезите на Тодоров и Бойко Борисов по казуса „Куцкова“ съвпаднаха напълно.

Случайност? Едва ли.

Кадровиците на Темида избраха в края на юли бившия зам.-министър на правосъдието в първия кабинет на ГЕРБ Деница Вълкова – Петкова за председател на Бургаския апелативен съд. Тогава не чухме Бойко Борисов да усъмнява на глас в нейната политическа независимост, а и Петкова не се прочу като критик на статуквото и стожер на реформата. Много преди вота обаче тя се беше прочула с решение по дело за клевета срещу бургаска журналистка, която после успя да осъди държавата пред съда в Страсбург. Точно преди избора на Петкова за съдебен шеф се разбра, че в неин апартамент, отдаден под наем, е имало публичен дом. Борисов, който е цар на тънките коментари, тогава предпочете да замълчи.

Изказването му за Нели Куцкова се вписва чудесно в една трайна политика на ГЕРБ към подчиняване на съдебната система дори и през медиите. През 2010 година година партията накара тогавашния Висш съдебен съвет да клекне под заплахата, че ще въведе задължителни процедури за допуск до класифицирана информация за неговите членове. Акцията беше проведена много добре от Цветан Цветанов (по това време вицепремиер и министър на вътрешните работи). Резултатът от заплахата службите да започнат да кадруват кадровиците на съдебната система бе светкавичен. Онзи ВСС се сниши пред Борисов и Цветанов, а после избра семейната приятелка на Цветанов Владимира Янева (тази същата от аферата „Яневагейт“) за шеф на Софийския градски съд.

„Винаги съм казвал, че в съдебната система има и подготвени, честни и достойни съдии. Изборът на Владимира Янева за шеф на Софийски градски съд – тя влиза в тази категория“, каза тогава за приятелката си Цветанов, докато повечето съдии бяха втрещени от решението на ВСС. Накрая втрещените се оказаха прави за Янева, а ГЕРБ не понесе особени щети.

После кадровиците на Темида избраха без никакви аргументи наказателния съдия Георги Колев (възпитаник на Академията на МВР) за шеф на Върховния административен съд.

И тъй като тези актове на верноподаничество явно не бяха достатъчни, ВСС поднесе на Цветанов политическото уволнение на съдия Мирослава Тодорова, която се опитваше да отстоява независимостта на съдиите срещу посегателствата на изпълнителната власт. По същото време Владимира Янева, която също беше забавила доста дела, се отърва с порицание и продължи да си шефства в градски съд.

После съставът на ВСС се смени, но слугинажът си остана.

Първият тест бе с избора на нов главен прокурор през есента на 2012 г. Премиерът Бойко Борисов изрази на глас своите виждания по темата. Първо каза, че предпочита съдия да стане главен прокурор, после обяви Сотир Цацаров за най-добрия окръжен съдия в държавата. Цветан Цветанов допълни, че Цацаров е „стабилен съдия“.

След това ВСС избра Цацаров за главен прокурор без дори да гласува кандидатурата на тогавашния заместник-главен прокурор Галина Тонева, която бе основният му конкурент.

„Не ми се подсмихвай… Ти си го избира“, чухме да казва няколко месеца по-късно тогавашният градски прокурор на София Николай Кокинов на Борисов за избора на Сотир Цацаров.

Вторият премиерски мандат на Борисов започна през ноември 2014 г. с увещанията, че ГЕРБ са си взели поуки и повече няма да се месят в делата на съдебна власт. Така се стигна до 12 февруари тази година, когато премиерът обяви за делото „Червей“: „Ако на Цветанов са му дали четири години (за отказани шест СРС-та – бел.ред.), за това („Червей“) трябва да им дадат по 400 години на всички по веригата – от съдията до последния, ако приемем, че има съизмеримост“.

Пет дни по-късно семейната приятелка Владимира Янева бе разжалвана и срещу нея беше образувано досъдебно производство. След още два дни Висшият съдебен съвет я „опраска“, отстранявайки я от съдебната система. Всичко това даде началото и на аферата „Яневагейт“, която стовари в публичното пространство огромна порция доказателства за тежката политически зависимости на българска Темида. Междувременно Борисов „опраска“ и един автокрадец, който бе арестуван след негово изказване в Министерския съвет.

Всички тези факти сочат, че премиерът или може да предсказва как ВСС ще гласува, или може да му нарежда. Провалът на съдебната реформа, случил се и с гласовете на ГЕРБ, осветли и едно смущаващо изказване на Бойко Борисов, направено в разгара на дебата за конституционните промени – че всяка съдебна реформа е за след Цацаров. За какво в крайна сметка му е на Борисов реформа, след като може сам да си избира и отхвърля?