Обичам повече добрия китаец, отколкото лошия испанец.
Федерико Гарсия Лорка
През 1963 г. професор Мъри Гел-Ман открива най-малките – strange and charming – частици на материята. Нарича ги „кварки” от една фраза в “Бдението над Финеган” на Джеймс Джойс: „Три кварка за мистър Марк”. През 1969 г. кварките донесоха Нобелова награда за физика на Мъри Гел-Ман от Института на Санта Фе, щата Ню Мексико, САЩ. Тридесет години по-късно, на симпозиум в Коимбра, Португалия, той изнася лекция, озаглавена “Плектика: наука за простотата и сложността”, а преди това вече е публикувал книгата си “Кваркът и ягуарът.
Приключения в простото и в сложното”. Когато говори за тази наука, Мъри Гел-Ман споменава и за учителка в начално училище, която дала за домашна работа написване на съчинение от 300 думи. Един ученик, който играл през целия ден, на сутринта преди училище написал набързо: “Вчера при съседите стана пожар. Аз се подадох от прозореца и започнах да викам: пожар, пожар, пожар….”. Така съчинението станало точно 300 думи.
Защото много тревожни проблеми висят като Дамоклев меч над главите на българите, пожари горят и в България. Например: умираме най-често в света от инфаркти и инсулти, имаме ниска раждаемост, демографска криза, много наркомани, алкохолици, ГЛБТ, крадци, убийци, самоубийци, проститутки, неграмотни, депутати, бизнесмени, кандидати за президенти и кметове, доценти и професори с провинциална научна продукция, най-малки заплати, най-малко басейни и игрища в училищата и университетите, най-много пътнотранспортни убийства, най-голяма корупция…
През последните 22 години сме потопени в „море от тревоги” (a sea of troubles, както казва Хамлет в първа сцена, трето действие от едноимената трагедия на Шекспир) - по села, градове, паркове и улици бяха убити много българи, изнасилени и убити момичета, ограбени и пребити млади и стари. Вчера в едно село убиха още едно момче. Тогава хората излязоха на улиците и започнаха да викат: аномия, аномия, аномия… (грц. а – отрицателна частица, nоmos – закон) – беззаконие, беззаконие, беззаконие.
Защото алчността на политици и бизнесмени надделява над pro bono pulico. Няма предиктивна и превантивна политика във всички сфери на живота – здраве, образование, култура, спорт, социална и правна справедливост. Така в обществото като цяло се натрупва критична и рискова маса на нерешени конфликти, руши се равновесието и устойчивостта на обществото (социалната хомеостаза). Тогава хората излизат на улиците и викат: беззаконие, беззаконие, беззаконие…
Ще ги чуят ли политиците или ще ги използват за предизборната си пропаганда? Тo be, or not to be – това сега големият въпрос на България.