Обама и Путин.

„Иска ли ви се да се бяхте съюзили с Русия, а не със САЩ?“ Зададох неотдавна този въпрос, полу на шега, на високопоставен представител на страна от Персийския залив на дискусия за руската намеса в Сирия.

Той се усмихна, съгласявайки се, че руският президент Владимир Путин застава до приятелите си и воюва за тях – нещо, което не може да бъде казано за американския му колега.
След това, с по-сериозен тон, каза, че не съжалява за отношенията със Съединените щати, които датират от десетилетия и ще надживеят противоположните позиции за Сирия. „Със САЩ трябва да сме търпеливи“, каза той.

Моят събеседник е прав, разбира се.

Въпросът „Путин срещу Обама“ обаче е поставян днес в целия Близък изток, включително в някои официални кръгове. Това е така не толкова защото Путин има естествена притегателна сила в регион, очарован от силните мъже. Преди всичко това е резултат от горчивото разочарование от американския президент Барак Обама.

Управляващите в държавите от Залива, които подкрепят сирийските бунтовници в четиригодишната гражданска война, са с вързани ръце от Вашингтон. Белият дом последователно отхвърля техните молби за по-силова намеса, а Русия неотдавна хвърли с известен ентусиазъм военната си мощ в подкрепа на режима на Башар ал Асад.

Сега успехите през последните месеци на бунтовниците, подкрепяни от страните от Залива, са изложени на сериозен риск, от присъединяването на Русия към Иран в борбата на страната на Асад. Междувременно половинчатите опити на Америка да обучи нови умерени бунтовнически сили, които са малобройни, завършиха трагикомично. Програмата на Вашингтон на стойност 500 милиона долара бе изоставена миналата седмица, след като някои от нейните възпитаници предали своите муниции и техника на джихадистите, за да си издействат сигурен коридор в Сирия. Правителството на Обама се пренасочва към доставки на оръжия на вече съществуващи бунтовнически групи.

Саудитска Арабия отговори на руската кампания на бомбардировки, като увеличи доставките на противотанкови ракети на бунтовниците. А лидерите от Залива все така настояват, че мирът в Сирия може да бъде постигнат само при оттегляне на Асад, въпреки че са по-склонни на преговори за графика на неговата оставка.

Може би те съжаляват за своята намеса в кризата, която бе подкрепена от едно съмнително предположение: че САЩ в крайна сметка ще се включат в борбата и ще принудят режима на Асад да се предаде. Лидерите от Залива са заложили прекалено много на бунтовниците, за да променят курса.

При все това те продължават да водят диалог с Русия. Миналия уикенд двама от най-влиятелните управници в региона – престолонаследникът на Абу Даби Мохамед бин Заид и заместник-престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман – са разговаряли с Путин в Сочи.

Няма признаци за напредък в дискусиите; различията изглеждат все така ясни, както винаги са били. Диалогът обаче подчерта нежеланието на страните от Залива да се откажат от отношенията си с Русия, в която инвестират – политически и икономически – с диверсифицирането на международните си връзки.

Те вероятно разглеждат руската намеса в Сирия, макар и деструктивна и насочена срещу техните интереси в краткосрочен план, като потенциална противотежест на иранското влияние в дългосрочен план. За сунитските сили в Залива шиитски Иран и неговите амбиции в арабския свят остават основното безпокойство.

Във всеки случай те не могат да направят кой знае какво, за да спрат Путин. Както каза високопоставеният представител на страна от Залива, цитиран в началото: „Не може да зададете на Съвета за сътрудничество в Залива курс към сблъсък с Русия.“

Така че, докато Русия влиза силово в сирийската война, страните от Залива показват същото отношение като САЩ: Москва, казват техни представители, ще затъне в тресавище и ще бъде накарана да съжалява. Интервенцията ще радикализира повече сирийци и ще доведе в страната повече джихадисти. В крайна сметка, заявяват длъжностни лица от държавите от Залива, Путин ще осъзнае, че борбата срещу джихадистите от „Ислямска държава“ от въздуха е неефективна и ще бъде принуден да започне сухопътна война, което ще причини тежки загуби и неловко изтегляне.

Русия ще трябва да търси посредничеството на страните от Залива, което означава да преговаря с „нови талибани“, казва цитираният в началото представител, визирайки екстремистката милиция в Афганистан. Държавите от Залива ще започнат да се отнасят скоро към Русия със същото търпение, което проявяват към САЩ.

По БТА.