 |
Командитно дружество „Пеевски, Цацаров & Сие“ управлява чрез събирателно дружество „Лазов, Кражби & Кo“ активи на фалиралата „Корпоративна търговска банка“ (КТБ) за над 1.8 млрд. евро. Това твърди обвиненият за източването на банката мажоритарен собственик Цветан Василев в поредното си писмо, публикувано на личния му сайт в неделната вечер. Той призовава премиера Бойко Борисов „решително да се намеси“, за да спре „този безобразен пладнешки обир“.
Поводът за писмото на Василев са „изводите“ от доклада на извънредната парламентарна комисия по случая КТБ и още нещо. Според парламентарната комисия КТБ е била управлявана като пирамида, а бездействието на Българската народна банка (БНБ) и на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е улеснило източването на КТБ. Депутатите обаче удобно пропуснаха ролята на политиците в източването на КТБ. http://www.mediapool.bg/komisiyata-ktb-ulichi-bnb-i-dans-v-bezdeistvie-news236419.html
Именно тази завеса повдига Василев в новото си писмо. Той разкрива как е бил рекетиран от политици, преди фалита на банката, като персонално посочва името на депутата от ДПС Йордан Цонев, както и за плана за съсипване на банката, в който участвал и подалият оставка управител на БНБ Иван Искров.
Василев потвърждава и за „турски холдинг“, който направил официално предложение за откупуване на задълженията на КТБ към Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите преди няколко месеца. Той не назовава името му, но в началото на юни излезе информация от анонимни източници, че „Йозтюрк“ е подала оферта за КТБ и дъщерната й банка „Виктория“, но двете институции тогава не потвърдиха новината. Според Василев, чуждият инвеститор бил „умишлено отказан“, заради поисканата му „комисиона“ в размер, който странно съвпадал със сумата, за която рекетирали самия Василев преди това.
Цветан Василев повтаря тезата си, че КТБ е била „съборена с помощта на следствието и прокуратурата, при престъпното бездействие на БНБ и правителството на Орешарски“.
Към момента няма официална позиция на засегнатите в писмото на фалиралия банкер политици и институции.
Активите на „пирамидата КТБ“ под контрола на „Пеевски, Цацаров & Сие“
От писмото на Цветан Василев става ясно, че той вече е загубил контрола върху управлението на редица структуроопределящи фирми за българската икономика, чието изкупуване стана с пари на КТБ.
„Когато говорим за фирми-бушони, секретарки и охранители (между другото всичките те „управлявани“ от доверените лица на командитно дружество „Пеевски, Цацаров & Сие“, а именно – събирателно дружество „Лазов, Кражби & Кo“), нека само да изредя част от активите, финансирани чрез това, което комисията нарича „фирми-бушони“. Следва списък, в който фигурират БТК, „Петрол“, НУРТС, „Авионамс“, „Рубин“ Плевен, „Корабостроителница Русе“ и дори сръбският завод за стъкло „Парачин“.
В поредното си писмо Цветан Василев разкрива какви заеми е отпуснала КТБ на т.нар. „фирми бушони“ от извънредната парламентарна комисия по случая. Обвиняемият за източването на фалиралата банка посочва и каква е стойността им в момента според него.
Ето какви са оценките на Цветан Василев за предприятията:
77% от „Виваком“ – по реални пазарни оценки и оферти преди 20 юни 2014 година, а дори и след това, този дял от компанията е на стойност от около 500 млн. евро;100% от НУРТС – съгласно оферти и реализирана печалба на година компанията е с минимална стойност 150 млн. евро;
97% от „Петрол“ АД – по оценки и оферти минималната пазарна стойност на компанията е 300 млн. евро;
100% от военния завод „Дунарит“ АД – при налични договори, годишната реализирана печалба и оборотния капитал на компанията, нейната минимална стойност е 100 млн. евро;
100% от авиационен ремонтен завод „Авионамс“ – придобиването на неработещата компания от държавата е струвало над 30 млн. евро. Благодарение на преструктурирането, получаването на необходимите лицензи и включването в международни консорциуми, компанията е жизнеспособна и цената й не е по-ниска от 35 млн. евро;
80% от фабриката за стъкло „Рубин“ в Плевен – независимо от тежкото наследство след преструктурирането и постигнатите финансови резултати – минималната цена на този пакет би била 35 млн. евро, а заедно с оборотния капитал, предоставен като кредит – 50 млн. евро;
100% от сръбския стъкласки завод „СФС Парачин“ – подобна ситуация, но при завършване на инвестиционния проект и реализиране на планираната годишна печалба, цена не по-малка от 120 млн. евро;
100% от „Корабостроителница Русе“ – налични оферти за 60 млн. евро;
„Винарни Телиш и Кастра Рубра“ – изцяло финансирани от банката, с минимална пазарна стойност 50 млн. евро (плюс наличното вино на стойност 25 млн. евро);
Завод за хартия Костенец – инвестиции от страна на банката на стойност 50 млн. евро. Независимо от неадекватната политика на Комисията за енергийно и водно регулиране, при планирана печалба от 6 млн. евро на година, реалната цена не би била по-ниска от 60 млн. евро;
Газоразпреносни и газоразпределителни компании „CNG Марица и Метамодул“ – при инвестирани над 15 млн. евро и наличния потенциал, оценката не е по-ниска от вложените инвестиции;
Газова централа Хасково с участие на американски инвеститор – инвестирани над 20 млн. евро;
Още недвижими имоти на стойност не по-малка от 350 млн. евро, сред които хотели, хотелски комплекси, търговски паркове, имоти, включително и ИПК „Родина“, посочва Цветан Василев.
Според писмото му всички тези активи в момента се управляват от „доверените лица на командитно дружество „Пеевски, Цацаров & Сие“, а именно – събирателно дружество „Лазов, Кражби & Кo“.
По този начин Василев твърди, че вече е изгубил контрола върху управлението на тези дружества, след като в началото на 2014 г. разделиха изкупения с държавни пари бизнес с депутата от ДПС Делян Пеевски.
Така общо под управлението на „Пеевски, Цацаров & Сие“ са активи за над 1.8 млрд. евро на КТБ, изчислява Василев.
„Под носа на квесторите и с окуражаващото мълчание на дружеството по интереси „Пеевски, Цацаров & Сие“ тяхната марионетка и главно „острие“ Бисер Лазов окраде чрез фиктивни цесии и офшорки имущество на стойност над 50 млн. евро“, пише Василев. Той дава за пример сградата на централата на КТБ за 20 млн. евро, имот между Равда и Обзор от 160 дка на първа линия на морето за 10 млн. евро, бившата сграда на „София прес“ за 10 млн. евро.
Аналогични са действията на един друг „велик“ инвеститор Александър Сталийски, посочва банкерът. По думите му, Сталийски е получил пари от продажбата на телевизионните си студия, изградени с европейски средства, след дълго изнудване, организирано съвместно с неговите бизнес партньори – депутатът от ДПС Делян Пеевски и настоящият евродепутат Николай Бареков. Василев посочва, че квесторите са допуснали Сталийски „да си ползва безвъзмездно заложените в банката студия, като в същото време въпросните „герои-партньори“ крадат заложената техника като мародери“.
Със „заслужено“ заработените пари Сталийски „овладява стъкларското предприятие „Рубин“ в Плевен с помощта на „крадеца Лазов и директора на компанията“ срещу изплащане на оборотния й капитал и след като източи всички активи в контролирана от негови подставени лица фирма, пише Василев.
Спасяването на ФК Левски с 6 млн. лв. от „Виваком“
Той описва и как в името на обществения интерес се управлява „Виваком“ от братята Георги и Милен Велчеви. По времето на Милен Велчев, когато беше финансов министър, БТК беше продадена на инвестиционния фонд „Вива венчърс“, като през годините БТК смени собствениците си още няколко пъти и в момента оперира под името „Виваком“.
Сега „Виваком“ е предоставила спонсорство от 6 млн. лв. на футболния тим „Левски“, пише Василев. Той посочва, че в същото време футболният клуб дължи на „приписваната“ на Василев фирма „Билдинг ризорт“ над 1 млн. лв. чрез „фирма, регистрирана от адвоката със съмнителна репутация, а вече и „собственик“ на Левски“ – Александър Ангелов“.
„Не изключвам услужливият и крадлив доносник Лазов вече да ги е обезпечил с някоя цесия и да са чисти като ангели“, пише Василев.
И „Преса“ под контрола на Пеевски
Цветан Василев намеква, че и в.“Преса“, който съобщи в петък за смяната на собствеността, е придобит от Делян Пеевски, така както е станало с останалите вестници и медии, които дължат на „фирмите-бушони“ над 40 млн. лева. „Случаят с вестник „Преса“ само доказва моята теза“, пише Василев.
Официално в.“Преса“ е купен от строителната компания „ИПС“, която според Търговския регистър към момента се води на фирми, зад които стои Цветан Василев, но според в.“Капитал“ истинският собственик е Пеевски.
Цветан Василев съобщава още, че рекламният и медиен бос Красимир Гергов, лично и чрез свои фирми, дължи над 30 млн. долара на КТБ, „надлежно необезпечени от Лазов и Александър Ангелов“.
И понеже не вижда начин да се промени тази ситуация, Василев призовава „премиера да се намеси решително за спиране на този безобразен пладнешки обир“, „дори и крадците да са негови бивши и настоящи приятели“.
В същото време пита колко сигнала трябва да получи прокуратурата, за да се задейства.
Среща Искров-Пеевски за съсипването на КТБ
За първи път Цветан Василев разкрива за среща между бившия шеф на БНБ Иван Искров, Делян Пеевски и „лица от следствието и прокуратурата“ в офис, близо до известен столичен хотел, на която е обсъждана атаката срещу КТБ.
„Говори се, че още в началото на 2014 г. Йордан Цонев, известен като Ментата, е разработил сценарий, основан на данни от клиентската база на КТБ, с екип от експерти, включващ и хора от Централната банка, които са начертали прословутия план, предложен след това от Искров през юли 2014 г. Същият план, който, виждате ли, не се бил състоял поради отсъствие на политическа воля“, пише още Цветан Василев.
Според него „КТБ е жертва на политическо съзаклятие, диктувано от низки комерсиални цели“. „Въпреки че Станишев и Орешарски се правят на умрели лисици, те предоставиха цялата власт на Пеевски и ДПС на тепсия. И знаеха от начало докрай сценария за ликвидиране на банката и мен самия“, смята още обвиняемият банкер.
Данчо Ментата ходатайствал за назначаване на сина му в КТБ
Цветан Василев намеква, че депутатът от ДПС Йордан Цонев е искал от него да назначи сина му в „пирамидата“ КТБ на работа.
Банкерът пита също така задочно Цонев дали Пеевски му е платил „бленуваните 3 млн. лева“, след като е прехвърли на фирмата „Вили Вист“ скритото си участие чрез офшорката в „Трансстрой“ Бургас.
„А на новоизлюпения борец за етнически мир от тежка категория Чобанов (бел.ред. Очевидно става въпрос за финансовия министър Петър Чобанов в правителството на Орешарски) още ли обикаля като гладно куче гаража на „Берлин“ и вдигнаха ли му количеството и качеството на съдържанието на пликовете“, пита Цветан Василев.
Той съобщава още, че шефовете на Националната агенция по приходите (НАП) Бойко Атанасов и на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) Пламен Георгиев са „лично назначени от „най-успелия“ млад мъж в държавата“ Делян Пеевски.
Шефът на КОНПИ Пламен Георгиев беше назначен през януари 2013 г. от тогавашния и настоящ премиер Бойко Борисов, докато Бойко Атанасов оглави НАП в последните дни на мандата на служебния кабинет на Марин Райков.
Турски холдинг имал интерес към КТБ
Василев обяснява още как турски холдинг бил умишлено отказан от КТБ и „Виктория“ с поискана комисионна, защото „никой май е нямал интерес от откупуване на задълженията на КТБ“.
До момента официално беше съобщавано от българските власти за предложение на Държавният резервен фонд на Оман, заедно с регистрирания във Виена инвестиционен фонд ЕПИК, но без участието на Цветан Василев за оздравяване на КТБ. До сделка не се стигна, след като в края на октомври стана ясно, че КТБ няма да бъде спасявана.
Уроци по банкиране
В края на писмото си фалиралият банкер се е изкушил и да даде „малко уроци по банкиране“.
По повод широко дискутираните от обществото т.нар. „преференциален депозит“, който се отличава със значително по-висока лихва от тази на останалите банки, Василев обяснява, че този продукт е работил повече от 10 години и „при това перфектно“. „Преференциалният депозит не е персонифициран депозит и затова опитите да бъдат търсени корупционни практики при определянето на лихвите на депозитите е само хвърляне на прах в очите на обществото“, смята Василев.
Относно „големите депозанти“ банкерът посочва, че не познава нито една банка по света, която да не прилага персонален подход към клиентите си като им предлага комплекс от най-благоприятни условия при тяхното обслужване.
„За управлението на една банка не е важен лихвеният процент по депозита на Х или У, а „средната цена на олихвяващите се пасиви“ и в крайна сметка „нетният лихвен марж“. По тези показатели „пирамидата КТБ“ почти не се различава от останалите на пазара“, пише Василев.
Той посочва, че за периода от 2000 до 2014 г. КТБ е увеличила капитала си от 11 млн. лева на около 650 млн. лева, като платеният данък печалба надхвърля 50 млн. лв., а разпределеният дивидент е 30 млн. лв.
Според Василев при „отварянето на „завесите“ на банката лъсна и една друга, повтаряна до втръсване лъжа от години за т. нар. държавни пари в КТБ“, които в крайна сметка били под 5% от активите на банката.
В действителност обаче КТБ набра сили и мощ по времето на управлението на тройната коалиция начело със Сергей Станишев в периода 2005 – 2009 г. и продължи да привлича държавни капитали и по времето на първото правителство на ГЕРБ с Бойко Борисов 2009 – 2013 г., като държавните пари в нея в един момент достигнаха над 800 млн. лв. Едва при идването на власт на служебния кабинет на Марин Райков бяха одобрени правила, с които се ограничи до 25% правото на държавно дружество да държи парите си в една банка.
Loading ...
