Финансовият министър на Украйна Наталия Яреско

Гърция не е единствената европейска страна, която балансира на ръба на фалита. Има вероятност след няколко седмици и Украйна да бъде принудена да заяви, че не е в състояние да плаща част от дълговете си към частни чуждестранни кредитори. Ако кредиторите не се съгласят с предлаганото преструктуриране, то украинското правителство може да избере този вариант за действия.

На пръв поглед изглежда, че ситуацията в двете страни е твърде сходна. Ако обаче се вгледаме по-отблизо, можем да забележим сериозни разлики. Гръцкият фалит (и приближаващата се финансова катастрофа) е предизвикан от паника и популистко отхвърляне на каквито и да било опити да бъде постигнато споразумение с Европа, където скептицизмът нараства все повече.

От друга страна очертаващата се неспособност на Украйна да се разплати с кредиторите си по натрупани задължения е достойно за съжаление, но преодолимо препятствие по пътя към финансовото оздравяване. Става дума за дългове, които Украйна има не към Международния валутен фодн (МВФ) и не към Европейската централна банка (ЕЦБ), а към група частни кредитори. В действителност МВФ се съгласи с правителството в Киев, че дълговото бреме (достигнало 95 % от брутния вътрешен продукт) е непосилно и частните кредитори трябва да приемат да намалят двойно непогасения дълг.

Разбира се, засега това предложение не намира особен отклик и съчувствие сред така наречения комитет на кредиторите, създаден, за да се водят преговори с украинското ръководство. В този комитет влизат представители на Franklin Templeton и на още четири инвестиционни фирми, които притежават украински държавни облигации с висока доходност, след като са ги придобили по време на управлението на предишния (проруски президент Виктор) Янукович, когато неговото правителство активно купуваше народната подкрепа, раздавайки подаяния.

Благодарение на посредническите усилия на МВФ тази седмица украинското правителство и комитетът на кредиторите най-накрая трябва да започнат преговорите за преструктуриране на дълга. Много вероятно е обаче тези разговори да не доведат до подписване на споразумение до 24 юли, когато Украйна трябва да плати на частни лица, държатели на нейни облигации, поредните 120 милиона долара. Украинското правителство не иска да посяга на скромните си валутни резерви (само 9 милиарда долара, които могат да гарантират едва три месеца вноса на страната) за разплащания, опасявайки се, че това ще се отрази отрицателно на способността му да прави интервенции на валутния пазар с цел да подкрепи отслабената национална валута – гривнята.

На пръв поглед може да ни се стори, че отчаяната икономическата ситуация в Украйна е напълно логична и благоприятна почва за популистки бунт срещу чуждестранните инвеститори в гръцки стил. За миналата година реалният краен доход е намалял с 24 %. Инфлацията рязко тръгна нагоре (46 % с годишно натрупване), а заплатите сериозно изостават от нея. Официалното равнище на безработицата е около 10 % и това е най-високата стойност за този показател през последните 15 години. При все това въпреки свиването на икономиката с 9 % тази година няма никакви сигнали, че правителството възнамерява да отстъпи от поетите си ангажименти за изпълнение на макроикономически реформи.

За разлика от сегашното правителство в Атина, Киев по всички начини подчертава желанието си да реформира страната и да й върне финансовото благополучие.

„Украйна не е Гърция“, заяви заместник-гуверньорът на украинската централна банка, допълвайки, че неговата страна старателно изпълнява изискванията на международните финансови институции.

При неотдавнашно посещение във Вашингтон украински заместник-министър на финансите направи още по-рязко изказване. Украйна, каза той, демонстрира „добрата си воля за провеждане на реформи за разлика (саркастична усмивка) от „популистите“ в Атина.

Нещо изключително важно – украинските политици говорят същото и на народа си. Отговаряйки на въпрос за надвисващ фалит, повечето украински законодатели, които подкрепят правителствената коалиция, пренебрегват рисковете или омаловажават значението им. Мнозина бързат да отбележат, че дори Украйна да се откаже да се издължи на частните кредитори, то на нея й остава изключително важната финансова подкрепа на МВФ, благодарение на която тя ще върже двата края. Такъв ограничен „технически фалит“, твърдят те, не е пълен отказ на Украйна да сложи в ред вътрешните си финанси. Като цяло украинците приемат такива изявления.

Разбира се, много хора в страна не са доволни и като се има предвид колко сериозни са икономическите трудности, другояче не може и да бъде. Най-новите допитвания до общественото мнение показват: две трети от украинците са на мнение, че страната им се движи в неправилната посока. След парламентарните избори миналата година през есента равнището на подкрепа на премиера Арсений Яценюк, който определи кабинета си като „правителство камикадзе“, рязко спадна. Но за разлика от Гърция разочарованието не прелива в отрицателна реакция срещу самите чуждестранни инвеститори. Анкета от март показа, че повечето украинци оценяват положително МВФ, а не отрицателно.

Популистките политически сили правят всичко възможно, за да грабнат парче от избирателната торта в навечерието на местния вот, който е насрочен за есента. Открито или завоалирано те критикуват МВФ и реформите, на които Фондът бе инициатор.

Лидерът на Радикалната партия Олег Ляшко изключително енергично разкритикува неизбежното повишение на цените на газа. Бившият премиер Юлия Тимошенко негодува от обезценяването на гривнята. Недоволството на населението се експлоатира дори от останките от Партията на регионите на Янукович заради икономическата безстопанственост, довела страната до сегашната криза.

Последните допитванията обаче показват, че рейтингите на тези партии вече се измерват с едноцифрени числа. Въпреки умората от продължаващата война с Русия и икономическия хаос в страната, украинците нямат доверие на (политиците), които им предлагат бързо решение на сложни проблеми.

Вместо това много гражданите на Украйна предпочитат да застанат на страната на тези лидери, които открито и честно говорят за икономическите проблеми на страната, а не раздават популистки обещания, както прави гръцката СИРИЗА. Родената в Чикаго министърката на финансите на Украйна Наталия Яреско вероятно е един от малкото ръководители, разбиращи това. Дори когато твърдо отстоява мерките за строги финансови икономии, тя е сред малцината министри, които средствата за масова информация и социалните мрежи не подлагат на остра критика.

По БТА