Doro doraton (подаръкът е като стрела).

                                Гръцка мъдрост

Даването на награди, включително академични титли, e израз на признание за постигнати успехи – моралната дилема обаче е кой, на кой и кога ги раздават?

Накратко описвам един пример за новоизбран академик, който само три години устоя да е член-кореспондент и някой побърза да го номинира за академик на Българската академия на науките (БАН). По наукометрични показатели той е един от най-продуктивните български учени в биомедицинските науки – сранително много статии и цитирания в peer-reviewing international journals, повечето от половината от които са публикувани обаче в периода, когато е заместник-декан и ректор –  през  последните 15 години. Например, 78 са публикациите му за периода 2012-2015 г., тоест по 26 статии годишно!

Заемани длъжности от новоизбрания академик

От 1999 г. до 2003 г. е Заместник-декан по научната дейност на факултет в София.
От 2003 г. до 2008 г. е Началник отдел “Международна интеграция и университетска политика“.
От 21 февруари, 2008 г. и досега е Ректор на университет в София (ІІ-ри мандат).

Награди – над 50, както пише в онлайн „витрината“ на университета
През 2006 г. е обявен за  „Учен на годината” от Министерството на образованието и науката (МОН).
През 2008 г. е награден с Юбилейна старопрестолна грамота „100 години независима българска държава” за особенни заслуги и проявено родолюбие и патриотизъм, която е връчена от министър-председателя на България.
През 2010 г. е избран за Почетен Гражданин на град Враца.
През 2010 г. е избран за Почетен Гражданин на град Мизия.
През 2011 г. е присъдено почетното научно звание  „Доктор хонорис кауза” на Пловдивски университет.
През 2012 г. е награден с Почетен знак на гр. Русе.
През 2012 г.е избран за Почетен Гражданин на Община Горна малина.
През 2014 г. е избран за Почетен Гражданин на гр. Русе.
През 2014 г. става – o tempora, o mores! – носител на „Награда за изключителни заслуги към университет, на който е ректор от 21 февруари, 2008 г.

През 2014 г. за втори път е обявен за „Учен на годината” от МОН – добре, че МОН не присъжда Нобелови награди.*

През 2015 г. е присъдено почетното научно звание „Доктор хонорис кауза” на  Техническия университет, Варна.

Изводи

Вероятността да бъде избран за академик (или член-кореспондент) е много малка, практически невъзможна за учен в България, ако не е на висока ръководна длъжност. Това е много негативно явление в академичния живот на България: ставаш академик, доктор хонорис кауза и почетен гражданин много по-често, ако си декан, ректор и/или директор. Време е да се променят правилата в Закона на БАН: учен в периода, когато е декан, ректор, директор, депутат или министър, не може да бъде избиран за член-кореспондент и академик.

    Защото „подаръкът е като стрела“, може да убие морала и така уверено затъваш в блатото на „устойчивата аморалност“. Започваш да се самонадценяваш, да казваш, че университетът, на който си ректор, прави нещо много повече от другите български университети – дори повече от Харвардския университет, който отново е на първо място в листата на Times Higher Education (THE) World Reputation Rankings-2015.  А твоят университет не е дори сред първите 500-600 в света. Очевидно някой трябва да каже Calm down! на този новоизбран академик. Той ми напомни вихреното „израстване“ на ректора на така наречената (преди повече от 40 години) Медицинска академия, който от асистент за няколко години стана академик.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––