Д-р Георги Чалдъков*
През март тази година електронният „Факел“ освети „Това е голямата работа“, която бях изпратил като „Това е голямата разлика“. Статията ми започваше със следния въпрос: Защо тези, които сричат, лъжат и крадат, управляват онези, които създават знания, поезия, театър, музика?
Този път започвам с поведението на онази прелестна котка на Ханс Кристиан Андерсен, която преоблечена като принцеса, присъства на прием в кралския замък – и когато една мишка преминава по червения килим, „принцесата” скача върху нея, за да я хване и изяде. Това е архаичната реакция на гените, при човека и на мемите – гени на културата, на отглеждане на образованието и възпитанието, на укротяване на хедонизма и агресията. Накратко, това е голямата работа, резултат от която е голямата разлика.
Тези дни пак имаше прояви на феномена „това е голямата разлика“. Докато на стадиона на английския футболен клуб „Астън Вила“ в Бирмингам свири световния гений Найджъл Кенеди, на стадиона на „Лудогорец“ в Разград пее една сръбска певица. Докато собствениците на английски, италиански, испански и други западноевропейски футболни клубове много рядко коментират играта на своите отбори, българските собственици са чести коментатори на играта на футболистите и работата на съдиите. Наскоро дори станехме свидетели как досега-изглеждащ интелигентен собственик влезе грубо, ала Моци в монолог на един млад телевизионен журналист, наричайки го „олигофрен“. И журналистът – милият! – стоеше чинно като примерен ученик пред груба учителка. Това всъщност бе илюстрация на нещо много по-тревожно в нашето общество: липса на уважение от страна на пари-имащите „принцове“ към интелигентните, талантливите, възпитаните българи.
Така непринудено стигаме до още една „голяма разлика“ между напредналите (образователно, научно и футболно) страни и България: министър-председател и финансов министър ходят на футболен мач, а не можеш да ги видиш на лекции на световно известни учени, поканeни в България на международни симпозиуми. И в университетските лаборатории, библиотеки и болници рядко можеш да ги видиш.
* Племеник на Васил Константинов – многократен национален шампион по спортна гимнастика и вдигане на тежести. През 1954-1957 години авторът е отборен ученически републикански шампион по спортна гимнастика. Сега е професор по клетъчна биология в няколко университета в света. И два пъти – през 2009 и 2012 г. – е канил безуспешно министър-председателя за подкрепа и присъствие на симпозиуми с участието на световно известни учени в областта на сърдечнометаболитните болести, от последствията на които – инфаркти и инсулти – българите умираме най-често в света.
Loading ...
