НАЙ-ВРЕДНАТА СИМБИОЗА: ТАЛАНТ И КОНФОРМИЗЪМ

– 02.05.2015Публикувано в: Анализи и коментари, Водещи новини
Или колко ще е дълга Via Dolorosaза талантливите и морални българи? Д-р Георги Чалдъков             Тъкмо мислих да пиша за биофилия(гр. bios – живот,philia–любов, приятелсто) и„Факелът“ на Румен Леонидов освети двете...
| Източник: Д-р Георги Чалдъков


Или колко ще е дълга Via Dolorosaза талантливите и морални българи?

Д-р Георги Чалдъков            

Тъкмо мислих да пиша за биофилия(гр. bios – живот,philia–любов, приятелсто) и„Факелът“ на Румен Леонидов освети двете части на „Фениксът на 21-ви век“, посветени на 80-годишния поет Любомир Левчев – виден представител на конюнктурните интелектуалци в комунистическа България, останал й верен и в посткомунизма.

    За такива интелектуалци, колкото и талантливи да са те, няма да се уморя да повтарям, че в една малка и демографски деформиранастрана, в която хората трябва взаимно да се уважаваме, работи  институционална и медийна методология за несправедливи оценъчни критерии за постиженията на човешкия труд – очевидна, стимулирана, платена, брутална, меритофобна дискриминация на талантливите и моралнибългари.

     Ще повтарям и това, което научих от “Записките“ на Константин Павлов: “Човек не трябва да обича властта повече от таланта си”, защото се получава “красиво опакована мръсотия”.

Нали си спомняте „конюнктурните човечета” на Ендре Ади (1877-1919):
“Сега пируват конюнктурните човечета,
но за строежа камъните вече са готови.
Все пак ще дойдем да извършим нещо ново,
маджарско, хубаво, голямо, вечно.”

Интелектуалният труд е изява на креативния потенциал на човека.Интелектуалецът обаче е и интерперсонална, интерактивна, социално ангажирана личност – zoo politiсon в смисъла на Аристотел. Той е източник на критика на властта, така както и мишена на манипулации и привилегии от нейна страна. Истинскитеинтелектуалци критикуват власта(или просто работят и мълчат), докато „конюнктурните човечета“се подават на манипулациите и привилегиите – и стават депутати, министри, президенти… Така слугуването на или участието във властта става хронична болест на „човечетата“. Лошото е, че болестта е злокачествена, дава метастази в младите поколения – някои от тях вече са в бордовете на различни отворени (de facto криптогенни) фондации, организации и политически партии.

Е, как тогава да стане нещо ново, българско, хубаво, голямо, вечно!

  

 

 

 

 

 

 

 

 

Print Friendly
FacebookСподели