Или колко ще е дълга Via Dolorosaза талантливите и морални българи?
Д-р Георги Чалдъков
Тъкмо мислих да пиша за биофилия(гр. bios – живот,philia–любов, приятелсто) и„Факелът“ на Румен Леонидов освети двете части на „Фениксът на 21-ви век“, посветени на 80-годишния поет Любомир Левчев – виден представител на конюнктурните интелектуалци в комунистическа България, останал й верен и в посткомунизма.
За такива интелектуалци, колкото и талантливи да са те, няма да се уморя да повтарям, че в една малка и демографски деформиранастрана, в която хората трябва взаимно да се уважаваме, работи институционална и медийна методология за несправедливи оценъчни критерии за постиженията на човешкия труд – очевидна, стимулирана, платена, брутална, меритофобна дискриминация на талантливите и моралнибългари.
Ще повтарям и това, което научих от “Записките“ на Константин Павлов: “Човек не трябва да обича властта повече от таланта си”, защото се получава “красиво опакована мръсотия”.
| Нали си спомняте „конюнктурните човечета” на Ендре Ади (1877-1919): “Сега пируват конюнктурните човечета, но за строежа камъните вече са готови. Все пак ще дойдем да извършим нещо ново, маджарско, хубаво, голямо, вечно.” Интелектуалният труд е изява на креативния потенциал на човека.Интелектуалецът обаче е и интерперсонална, интерактивна, социално ангажирана личност – zoo politiсon в смисъла на Аристотел. Той е източник на критика на властта, така както и мишена на манипулации и привилегии от нейна страна. Истинскитеинтелектуалци критикуват власта(или просто работят и мълчат), докато „конюнктурните човечета“се подават на манипулациите и привилегиите – и стават депутати, министри, президенти… Така слугуването на или участието във властта става хронична болест на „човечетата“. Лошото е, че болестта е злокачествена, дава метастази в младите поколения – някои от тях вече са в бордовете на различни отворени (de facto криптогенни) фондации, организации и политически партии. Е, как тогава да стане нещо ново, българско, хубаво, голямо, вечно! |
|
Loading ...
Моля, посочете други имена за най-вредната симбиоза. Като начало аз посочвам Б.С. и Н.Й. Накратко, ние имаме индивидуални, но нямаме социални мозъци – нисък ни е колективния коефициент на интелигентност и съпричастност (CIQ + CEQ = най-полезната симбиоза)…. Затова нямаме Хавел, Сахаров, Солженицин…., а имаме 25 години преход, правен от Георги Първанов, Иван Костов, Ахмед Доган, Симеон Б. Сакскобургготски, Бойко Борисов…